Учени от БАН подобряват система за моторна стимулация при парализа
Учени от Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките, част от интернационален консорциум, ще стартират работа по плана „ Авто-адаптивен невроморфен мозъчно-машинен интерфейс “, обвързван с приложението на изкуствения разсъдък в опазването на здравето.
Проектът, финансиран от Европейската комисия, цели да разреши на хора с тежки увреждания на гръбначния мозък, които не са в положение да движат крайниците си, да „ проходят” и да правят действия, които не са вероятни без помощни средства, осведомят от Българска академия на науките.
Механизмът на деяние включва декодиране на информация от мозъка на пациента за придвижванията, които той желае да извърши, и подаването й към имплант за стимулация в гръбначния дирек или екзоскелет, посредством които да бъдат осъществени придвижванията.
От българска страна в плана вземат участие проф. Никола Касабов, проф. Петя Копринкова и ас. Симона Неделчева. Целта ни е, в съдействие с сътрудниците Франция, Швейцария и Нидерландия, да създадем устройство, което да разчита сигналите от мозъка и да ги предава към устройствата, които подкрепят придвижванията на пациента, заяви проф. Петя Копринкова от Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките.
Всяка година към 746 000 души получават контузия на гръбначния дирек, която има трагична човешка, обществена и икономическа цена, и води до частична или даже цялостна загуба на дарба за придвижване. Моторните интерфейси мозък-машина (BMI) превеждат мозъчните нервни сигнали в команди към външни механизми. Те покачват вярата, че може да бъде възобновена подвижността на крайниците, давайки на пациентите надзор върху протезите или даже до техните лични крака чрез електрическа стимулация.
Независимо от впечатляващите резултати, въвеждането на невропротезите в ежедневната процедура има усложнения. В момента те са лимитирани до следени проби в лабораторни условия и изискват постоянно преобучение на декодера в следена среда. Те включват разнообразни съставни елементи, които са комплицирани за апаратура и приложимост.
На базата на неповторимата експертиза на консорциума в клиничните BMI, планът NEMO BMI ще организира проучване на неасистирани и лесни за приложимост мобилни невропротези, включващи безжично записващо устройство, декодер на мозъчната интензивност в действително време, основан на интегрирани технологии и стимулатор на гръбначния мозък.
Първата цел е доста възстановяване на използваемостта чрез въвеждане на авто-адаптивна система за образование на декодера в процеса на потреблението на невропротезата. Управляваната от мозъка стимулация на гръбначния мозък, която задейства крайниците на пациентите с автоматизирана оптимизация на стимулиращия сигнал е втората цел на плана. Третата цел е проучване на миниатюризирани вградени решения чрез потребление на преимуществата на нова невроморфна хардуерна архитектура.
NEMO BMI технологиите ще бъдат изследвани в offline и режим на работа в действително време в две настоящи клинични проучвания, което ще помогне да се дефинира идната генерация на неасистирани BMI.
Проектът, финансиран от Европейската комисия, цели да разреши на хора с тежки увреждания на гръбначния мозък, които не са в положение да движат крайниците си, да „ проходят” и да правят действия, които не са вероятни без помощни средства, осведомят от Българска академия на науките.
Механизмът на деяние включва декодиране на информация от мозъка на пациента за придвижванията, които той желае да извърши, и подаването й към имплант за стимулация в гръбначния дирек или екзоскелет, посредством които да бъдат осъществени придвижванията.
От българска страна в плана вземат участие проф. Никола Касабов, проф. Петя Копринкова и ас. Симона Неделчева. Целта ни е, в съдействие с сътрудниците Франция, Швейцария и Нидерландия, да създадем устройство, което да разчита сигналите от мозъка и да ги предава към устройствата, които подкрепят придвижванията на пациента, заяви проф. Петя Копринкова от Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките.
Всяка година към 746 000 души получават контузия на гръбначния дирек, която има трагична човешка, обществена и икономическа цена, и води до частична или даже цялостна загуба на дарба за придвижване. Моторните интерфейси мозък-машина (BMI) превеждат мозъчните нервни сигнали в команди към външни механизми. Те покачват вярата, че може да бъде възобновена подвижността на крайниците, давайки на пациентите надзор върху протезите или даже до техните лични крака чрез електрическа стимулация.
Независимо от впечатляващите резултати, въвеждането на невропротезите в ежедневната процедура има усложнения. В момента те са лимитирани до следени проби в лабораторни условия и изискват постоянно преобучение на декодера в следена среда. Те включват разнообразни съставни елементи, които са комплицирани за апаратура и приложимост.
На базата на неповторимата експертиза на консорциума в клиничните BMI, планът NEMO BMI ще организира проучване на неасистирани и лесни за приложимост мобилни невропротези, включващи безжично записващо устройство, декодер на мозъчната интензивност в действително време, основан на интегрирани технологии и стимулатор на гръбначния мозък.
Първата цел е доста възстановяване на използваемостта чрез въвеждане на авто-адаптивна система за образование на декодера в процеса на потреблението на невропротезата. Управляваната от мозъка стимулация на гръбначния мозък, която задейства крайниците на пациентите с автоматизирана оптимизация на стимулиращия сигнал е втората цел на плана. Третата цел е проучване на миниатюризирани вградени решения чрез потребление на преимуществата на нова невроморфна хардуерна архитектура.
NEMO BMI технологиите ще бъдат изследвани в offline и режим на работа в действително време в две настоящи клинични проучвания, което ще помогне да се дефинира идната генерация на неасистирани BMI.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ