Има нещо гнило в матурите
Учебната година завърши, а с нея и очакванията за по-съществена смяна в образованието ни. Тази година приключи първият випуск, учил по напълно нова, осъвременена образователна стратегия и сякаш по-модерни учебници, писани след новия учебен закон от 2016 година След оценките от матурата по български, на която 17% от зрелостниците бяха скъсани, с голяма увереност може да твърдим, че т.нар. " промяна " в българското училище се провали. Същият извод прозира и зад резултатите на 7-класниците и техния срив по математика - последните 7 години очевидно се оказват загубени за образованието, което още живее в ХХ век. Или пък има нещо гнило в изпитите?
Сривът стартира все по-рано
Свикнали с високите резултати на 4-класниците, които постоянно отсрамваха по-големите, тази година бяхме шокирани от огромния срив на малките възпитаници по математика - междинният им резултат се намали от 63 на 57 т., а 17% от тях не можаха да изкарат и тройка. Изненадващо по-слаби се оказаха и оценките им по български, а 6% от тях получиха двойки и на двата изпита. Излишно е изобщо да питаме накъде отива обучение, в което учениците всеобщо се провалят на първото, най-лесно ходило.
Утежняващ фактор т.г. фактически се оказа пандемията и дългото отдалечено образование, от което обаче точно началните класове бяха максимално пощадени. През 2020/21 г. също бяхме в пандемия с доста повече часове онлайн образование, а лятото образователният развой се възобнови и всички пропуски трябваше да бъдат наваксани. Резултатите в този момент единствено демонстрират, че и системата за спомагателна работа с ученици с обучителни усложнения не работи като хората. За учениците от столицата, от високообразовани фамилии и с добър стопански статус, явно няма драма. Проблемът е за останалите близо 25% уязвими деца, които закостенялата система не съумява да стимулира. Затова и най-голямата задача - да се понижи разликата сред слабите и мощни възпитаници - от това лято става още по-трудна за реализиране.
От МОН откриха и друго необичайно пояснение за ниските достижения - тестванията с всяка последваща година претендирали повече мислене, съобразителност и справяне с на практика обстановки. Но нали новите учебни програми бяха по-практически насочени и трябваше да създадат прехода от познания към умения? Не трябваше ли 4 г. учениците да се упражняват с проблеми, свързани с действителния живот? За страдание, трябваше по неприятния метод да се препотвърдят констатациите на специалисти, че този преход е единствено на хартия - освен тъй като основните компетентности не са включени дейно в наличието на образователните стратегии, само че и защото призваните да ги преподават - учителите - не получават към този момент 7 г. нужната поддръжка по какъв начин тъкмо да ги развиват в класната стая.
А " пожарникарският " въпрос в НВО-то по български език в IV клас, изискващ от учениците като по шаблон да отговорят, че пожарникар е " специалност ", само осветли още повече догматизма и консерватизма на тези, които следва да задават стандартите в системата.
Месомелачката в VII клас
Ковидът се оказа комфортното опрощение и за плачевните резултати в VII клас - МОН даде просторен доклад какъв брой време седмокласниците са учили в е-среда - през втория период на V клас, целия VI клас и отчасти в VII клас, мимоходом посочвайки, че затова за първи път от 2019 г. имаме спад в оценките по математика. Среден резултат от 35 точки от общо 100 по математика обаче си е чист разгром и МОН няма по какъв начин да скрие този факт. Пандемията просто увеличи трупаните с години дефицити в системата - кадрови, организационни, методически и тъй наречените, които поредна година не можем да запълним - макар прословутите " разбори " на районно, общинско и училищно ниво, които са просто за замазване на очите. Ако на двата изпита, по които учениците се готвят с преимущество в VII клас, резултатите са пагубни, какви ли ще бъдат те по другите предмети - да вземем за пример биология и физика, знанията по които да вземем за пример може да не бъдат тествани нито един път от I до XII клас?
Че има нещо сбъркано в изпита в VII клас говори и всеобщата нервност, с която е съпроводен той и каквато надали има в друга страна в Европейски Съюз. Коментарите по принцип се въртят по най-малкото противодействие - с навсякъде опетняване на текста, даден за преразказ. И тази година не направи изключение - " Талисманът " на Красимир Бачков, заклеймен, че няма никаква художествена стойност, нажежи обществените мрежи до взривоопасни висоти - нищо, че задачата му не е да извае художествения вкус на учениците, а просто да ревизира умеенето им да преразказват текст. Добре, че се откриха учители да обяснят, че разказът няма да повреди младежите, че усетът към вярната книга се възпитава с години, че с цел да осъзнаеш кое е стойностно, би трябвало да се сблъскаш и с посредственото, и че " по-важно е коя книга стои на бюрото " на децата. Фактът, че всяка година сме очевидци на едни и същи драми с текстовете, обаче демонстрира, че може би е време критериите, по които се избират те, да се трансформират. Майка например предложи вместо живописен на децата да се дава новинарски текст. По-важният въпрос обаче е защо трябва да проверяваме дали 7-класнаците могат да преразказват? Това умеене е значимо, само че би следвало да е усвоено по-рано, с изключение на това не допуска изложение на свои мисли. Не е ли по-удачно да се стремим да научим децата ни да разсъждават и показват персонално мнение, вместо да ги караме да преразказват непознатото?
МОН твърди, че всяка година включва в изпитите повече въпроси, изискващи не възпроизвеждане на назубрени познания, а използване на умения. Неслучайно на изпитите в други страни фактите и теорията се сервират подготвени на учениците, които обаче би трябвало да покажат дали са ги разбрали, с цел да решат дадена задача. Очевидно стъпките у нас са плахи - по какъв начин другояче да възприемаме въпроси от рода на дали изречението е " комплицирано съставно " или " комплицирано смесено ", дали съдържа четири елементарни фрази, или в него има две допълнения, или пък три еднородни елементи. " Не виждате цялото гадно нещо, наречено матура. Не знаете какъв брой доста материал има, какъв брой е комплициран, по какъв начин огромна част от него се учи втория срок на VII клас, не знаете евентуално по какъв начин се пишат тези - по образец, само че за тях трябват термини като ретардация, ретроспекция, метонимия, синекдоха ", оплака се майка. Както и при изпита в IV клас, и тук се оказа, че оценителите чакат отговори по " образец ", включващи избрани думички като щедрост, съпричастност, състрадание, метафора, хипербола, кулминационна точка. Не е обикновено на въпрос със свободен отговор да се търси отговор по шаблон. Затова и изглежда нормално, че губим все повече младежи за просветителната идея.
Проблемът, че миниматурите в VII клас не престават да мерят какъв брой могат да наизустят учениците (както се вижда - и в учебно заведение никой не ги учи на умения и компетентности), се наслагва върху другия - изначално сбърканата философия на този тип изпити - хем да ревизират до каква степен ефикасен и първокласен е образователният развой, хем да служат като вход в гимназиите. От цялата каша се оказва, че НВО-то мери само до каква степен родителите могат да компенсират дефицитите в системата, пращайки на частни уроци децата си. Абсурдното е и че един-единствен изпит дефинира дали ученикът ще получи качественото образование, от което се нуждае всеки, тъй като, както е известно, разделянето на елитни и не толкоз елитни училища съвсем не е изкуствено. Неслучайно препоръката на специалистите е националното външно оценяване в VII клас да се раздели от изпита за асортимент в гимназиите, който да бъде изработен по този начин, че да помогне на всеки възпитаник да избере гимназия по отношение на уменията и ползите си, а не да отсява най-добрите възпитаници и да ги позиционира в престижните гимназии.
Анализ - в миналото, само че не в този момент
Неадекватността на изпитите застига и 10-класниците, които все по-често се питат за логиката на тестовете по български и математика. В закона написа, че те подлежат на национално външно оценяване, само че няма и дума какво става, в случай че не отидат на него. От МОН признават, че няма наказания за отсъствие, по тази причина и считат за удачно резултатите от изпитите им да влизат в дипломата за приблизително обучение. Сгрешените формули в изпита по математика бяха просто механически гаф, който МОН опита да поправи, давайки по 4 точки в допълнение на младежите. Мнозина обаче го схванаха като диагноза на ръководещите системата - казусът постоянно е отвън тях, в тази ситуация - в конвертирането на файловете в друг формат.
Извън полезрението им е и въпросът какъв е смисълът да преповтаряме дъното - от VII в X клас? Макар и с няколко точки по-високи, с тазгодишните си резултати по математика десетокласниците едвам вързаха тройката. Просветният министър изиска да не се вторачваме в няколкото точки повече или по-малко, въпреки от ведомството му да подчертаваха точно на 5-те точки повече т.г. спрямо м.г., като вместо това потърсим аргументите за регионалните разлики. Той даде обещание разбор, само че както всяка друга година, и тази надали ще разберем за какво дадени области имат 60-70% по-ниски резултати от останалите, нито за какво т.г. Кърджали излезе с едни гърди пред всички с оценките на учениците си по математика. Защото така наречен " разбори " са проформа и ограничения се набелязват единствено на хартия, а даже и да се набележат - няма никакъв надзор и наказания за неизпълнението им.
И в края на тунела няма светлина
Отлепване от дъното не се вижда и на изхода от учебно заведение. Зрелостниците т.г. изкараха дежурното " Добър 4 " на първата наложителна матура по български език и литература, само че 17% от тях попаднаха в графата на двойкаджиите. Удобният " провинен " тук се оказа вдигната летва за тройка - от 23 на 30 точки от общо 100 т. И без нея обаче е видно, че като цяло не тези резултати чакахме след 7 години " промяна ". При втората наложителна матура е мъчно да се правят съпоставки с минали години, защото тя е върху профилиран предмет, който се учи на по-високо равнище от общообразователните предмети. Реализирането на процедура на новата философия - на мощно профилирано образование в XI и XII клас - обаче даде засечки. Родители споделят, че в VII клас децата не постоянно могат да създадат най-правилния избор за бъдещето си, а попадайки в дадена гимназия, тя дефинира и профила им в последните две години в учебно заведение. Малко са математическите гимназии, които да вземем за пример ще създадат профил " история " за 5 свои възпитаници, поискали да ги учат.
Щеше да е изненадващо, в случай че т.г., при съществуване на цели 108 изпита - по другите типове профилирани предмети, в това число и по избор, нямаше някой гаф. Очаквано подобен се появи - учители по математика сигнализираха, че тазгодишната матура по избор по математика (т. нар. трета матура), държана на равнище профилирана подготовка, е била много по-лесна от втората наложителна матура по математика - също по профилирана подготовка. Това разумно слага в неравностойно състояние учениците, явили се по желание на изпит по математика, най-много при кандидатстването им в университет. МОН побърза да се оправдае, че чувството на мъчно и елементарно при матурите е прекомерно субективно. Когато става дума за математика обаче, мъчно може да кажеш, че задача, която се взема решение с една стъпка, е по-трудна от друга, изискваща 5 стъпки. " Защо са ни 108 изпита, откакто и с тях нямаме равнопоставеност ", разумно питат засегнатите.
Яйцето или кокошката?
Въпросът дали първо да се трансформират образователните стратегии, а след това изпитите, или първо изпитните формати, а след това стратегиите, звучи съвсем като този за яйцето и кокошката. Първия вид към този момент го изпробвахме - каквото и да написа в стратегиите, по-важното е по какъв начин то се преподава. Явно е ред на втория, за който от дълго време настояват и шефове. Логично е, в случай че се трансформират условията в края, това да докара до ефикасна промяна и в преподаването. Ако желаеме от учениците да предложат решение на проблем по дадени данни, през годината явно няма да ги караме да учат дати, а учителите няма да могат да минават просто с рецитиране на урока.
От МОН наподобява не считат по този начин, имайки поради поредния мащабен преглед на образователните стратегии, който стартира с упоритост да завърши до 15 септември т.г. Просветният министър обича да споделя, че ако продължаваме по същия метод, можем единствено да получим по доста от същото. Но дали не е пристигнало време за кардинална смяна на философията на изпитите, с цел да не сме в дежавю " следващата година по същото време "? Матурите бяха въведени в далечната 2008 година - изначало бяха по всички предмети, по-късно " осакатени " единствено до български и математика, и неглижиращи всички останали предмети. Това ли е визията ни за диагностика на просветителния развой? Вярно е, че съпротивата против интегралните изпити е най-силна измежду родителите, само че е явна и причината - те просто не желаят децата им да бъдат жертва на следващия учебен опит. А гафовете всяка година - сбъркани формули, подвеждащи въпроси, спорни текстове и така нататък - несъмнено не пораждат доверие.
Притеснителна е и поръчката на МОН да вкара методика за оценка на добавената стойност в учебните заведения - сама по себе си отлична концепция, която обаче ще се базира точно на резултатите от нереформираните изпити в IV, VII, X и XII клас. Ако основата на тази методика са неприятно основани изпити, които не извършват замисъла си и не са сравними през годините (МОН все споделя, че т.г. е друго и резултатите не могат да се съпоставят с минали години), по какъв начин да чакаме, че с тази методика ще се оцени качествено образованието ни? А залогът при нея е огромен, откакто и двойното увеличение на учителските заплати не докара до първокласен скок в преподаването и знанията - упованията са точно на нейна база да стартира изравняването на дребните квартални училища с тези в центъра.
Мъдрите управници се учат от грешките на предшествениците си - реформата в изпитите наложително би трябвало да е придружена от истинска подготовка на учителите. Няма какво да се лъжем - скучното " изпяване " на урока продължава да е нормална практика в доста родни училища. Лошото е, че и за новата реформа ще трябват още несъмнено най-малко 7 години.
Сривът стартира все по-рано
Свикнали с високите резултати на 4-класниците, които постоянно отсрамваха по-големите, тази година бяхме шокирани от огромния срив на малките възпитаници по математика - междинният им резултат се намали от 63 на 57 т., а 17% от тях не можаха да изкарат и тройка. Изненадващо по-слаби се оказаха и оценките им по български, а 6% от тях получиха двойки и на двата изпита. Излишно е изобщо да питаме накъде отива обучение, в което учениците всеобщо се провалят на първото, най-лесно ходило.
Утежняващ фактор т.г. фактически се оказа пандемията и дългото отдалечено образование, от което обаче точно началните класове бяха максимално пощадени. През 2020/21 г. също бяхме в пандемия с доста повече часове онлайн образование, а лятото образователният развой се възобнови и всички пропуски трябваше да бъдат наваксани. Резултатите в този момент единствено демонстрират, че и системата за спомагателна работа с ученици с обучителни усложнения не работи като хората. За учениците от столицата, от високообразовани фамилии и с добър стопански статус, явно няма драма. Проблемът е за останалите близо 25% уязвими деца, които закостенялата система не съумява да стимулира. Затова и най-голямата задача - да се понижи разликата сред слабите и мощни възпитаници - от това лято става още по-трудна за реализиране.
От МОН откриха и друго необичайно пояснение за ниските достижения - тестванията с всяка последваща година претендирали повече мислене, съобразителност и справяне с на практика обстановки. Но нали новите учебни програми бяха по-практически насочени и трябваше да създадат прехода от познания към умения? Не трябваше ли 4 г. учениците да се упражняват с проблеми, свързани с действителния живот? За страдание, трябваше по неприятния метод да се препотвърдят констатациите на специалисти, че този преход е единствено на хартия - освен тъй като основните компетентности не са включени дейно в наличието на образователните стратегии, само че и защото призваните да ги преподават - учителите - не получават към този момент 7 г. нужната поддръжка по какъв начин тъкмо да ги развиват в класната стая.
А " пожарникарският " въпрос в НВО-то по български език в IV клас, изискващ от учениците като по шаблон да отговорят, че пожарникар е " специалност ", само осветли още повече догматизма и консерватизма на тези, които следва да задават стандартите в системата.
Месомелачката в VII клас
Ковидът се оказа комфортното опрощение и за плачевните резултати в VII клас - МОН даде просторен доклад какъв брой време седмокласниците са учили в е-среда - през втория период на V клас, целия VI клас и отчасти в VII клас, мимоходом посочвайки, че затова за първи път от 2019 г. имаме спад в оценките по математика. Среден резултат от 35 точки от общо 100 по математика обаче си е чист разгром и МОН няма по какъв начин да скрие този факт. Пандемията просто увеличи трупаните с години дефицити в системата - кадрови, организационни, методически и тъй наречените, които поредна година не можем да запълним - макар прословутите " разбори " на районно, общинско и училищно ниво, които са просто за замазване на очите. Ако на двата изпита, по които учениците се готвят с преимущество в VII клас, резултатите са пагубни, какви ли ще бъдат те по другите предмети - да вземем за пример биология и физика, знанията по които да вземем за пример може да не бъдат тествани нито един път от I до XII клас?
Че има нещо сбъркано в изпита в VII клас говори и всеобщата нервност, с която е съпроводен той и каквато надали има в друга страна в Европейски Съюз. Коментарите по принцип се въртят по най-малкото противодействие - с навсякъде опетняване на текста, даден за преразказ. И тази година не направи изключение - " Талисманът " на Красимир Бачков, заклеймен, че няма никаква художествена стойност, нажежи обществените мрежи до взривоопасни висоти - нищо, че задачата му не е да извае художествения вкус на учениците, а просто да ревизира умеенето им да преразказват текст. Добре, че се откриха учители да обяснят, че разказът няма да повреди младежите, че усетът към вярната книга се възпитава с години, че с цел да осъзнаеш кое е стойностно, би трябвало да се сблъскаш и с посредственото, и че " по-важно е коя книга стои на бюрото " на децата. Фактът, че всяка година сме очевидци на едни и същи драми с текстовете, обаче демонстрира, че може би е време критериите, по които се избират те, да се трансформират. Майка например предложи вместо живописен на децата да се дава новинарски текст. По-важният въпрос обаче е защо трябва да проверяваме дали 7-класнаците могат да преразказват? Това умеене е значимо, само че би следвало да е усвоено по-рано, с изключение на това не допуска изложение на свои мисли. Не е ли по-удачно да се стремим да научим децата ни да разсъждават и показват персонално мнение, вместо да ги караме да преразказват непознатото?
МОН твърди, че всяка година включва в изпитите повече въпроси, изискващи не възпроизвеждане на назубрени познания, а използване на умения. Неслучайно на изпитите в други страни фактите и теорията се сервират подготвени на учениците, които обаче би трябвало да покажат дали са ги разбрали, с цел да решат дадена задача. Очевидно стъпките у нас са плахи - по какъв начин другояче да възприемаме въпроси от рода на дали изречението е " комплицирано съставно " или " комплицирано смесено ", дали съдържа четири елементарни фрази, или в него има две допълнения, или пък три еднородни елементи. " Не виждате цялото гадно нещо, наречено матура. Не знаете какъв брой доста материал има, какъв брой е комплициран, по какъв начин огромна част от него се учи втория срок на VII клас, не знаете евентуално по какъв начин се пишат тези - по образец, само че за тях трябват термини като ретардация, ретроспекция, метонимия, синекдоха ", оплака се майка. Както и при изпита в IV клас, и тук се оказа, че оценителите чакат отговори по " образец ", включващи избрани думички като щедрост, съпричастност, състрадание, метафора, хипербола, кулминационна точка. Не е обикновено на въпрос със свободен отговор да се търси отговор по шаблон. Затова и изглежда нормално, че губим все повече младежи за просветителната идея.
Проблемът, че миниматурите в VII клас не престават да мерят какъв брой могат да наизустят учениците (както се вижда - и в учебно заведение никой не ги учи на умения и компетентности), се наслагва върху другия - изначално сбърканата философия на този тип изпити - хем да ревизират до каква степен ефикасен и първокласен е образователният развой, хем да служат като вход в гимназиите. От цялата каша се оказва, че НВО-то мери само до каква степен родителите могат да компенсират дефицитите в системата, пращайки на частни уроци децата си. Абсурдното е и че един-единствен изпит дефинира дали ученикът ще получи качественото образование, от което се нуждае всеки, тъй като, както е известно, разделянето на елитни и не толкоз елитни училища съвсем не е изкуствено. Неслучайно препоръката на специалистите е националното външно оценяване в VII клас да се раздели от изпита за асортимент в гимназиите, който да бъде изработен по този начин, че да помогне на всеки възпитаник да избере гимназия по отношение на уменията и ползите си, а не да отсява най-добрите възпитаници и да ги позиционира в престижните гимназии.
Анализ - в миналото, само че не в този момент
Неадекватността на изпитите застига и 10-класниците, които все по-често се питат за логиката на тестовете по български и математика. В закона написа, че те подлежат на национално външно оценяване, само че няма и дума какво става, в случай че не отидат на него. От МОН признават, че няма наказания за отсъствие, по тази причина и считат за удачно резултатите от изпитите им да влизат в дипломата за приблизително обучение. Сгрешените формули в изпита по математика бяха просто механически гаф, който МОН опита да поправи, давайки по 4 точки в допълнение на младежите. Мнозина обаче го схванаха като диагноза на ръководещите системата - казусът постоянно е отвън тях, в тази ситуация - в конвертирането на файловете в друг формат.
Извън полезрението им е и въпросът какъв е смисълът да преповтаряме дъното - от VII в X клас? Макар и с няколко точки по-високи, с тазгодишните си резултати по математика десетокласниците едвам вързаха тройката. Просветният министър изиска да не се вторачваме в няколкото точки повече или по-малко, въпреки от ведомството му да подчертаваха точно на 5-те точки повече т.г. спрямо м.г., като вместо това потърсим аргументите за регионалните разлики. Той даде обещание разбор, само че както всяка друга година, и тази надали ще разберем за какво дадени области имат 60-70% по-ниски резултати от останалите, нито за какво т.г. Кърджали излезе с едни гърди пред всички с оценките на учениците си по математика. Защото така наречен " разбори " са проформа и ограничения се набелязват единствено на хартия, а даже и да се набележат - няма никакъв надзор и наказания за неизпълнението им.
И в края на тунела няма светлина
Отлепване от дъното не се вижда и на изхода от учебно заведение. Зрелостниците т.г. изкараха дежурното " Добър 4 " на първата наложителна матура по български език и литература, само че 17% от тях попаднаха в графата на двойкаджиите. Удобният " провинен " тук се оказа вдигната летва за тройка - от 23 на 30 точки от общо 100 т. И без нея обаче е видно, че като цяло не тези резултати чакахме след 7 години " промяна ". При втората наложителна матура е мъчно да се правят съпоставки с минали години, защото тя е върху профилиран предмет, който се учи на по-високо равнище от общообразователните предмети. Реализирането на процедура на новата философия - на мощно профилирано образование в XI и XII клас - обаче даде засечки. Родители споделят, че в VII клас децата не постоянно могат да създадат най-правилния избор за бъдещето си, а попадайки в дадена гимназия, тя дефинира и профила им в последните две години в учебно заведение. Малко са математическите гимназии, които да вземем за пример ще създадат профил " история " за 5 свои възпитаници, поискали да ги учат.
Щеше да е изненадващо, в случай че т.г., при съществуване на цели 108 изпита - по другите типове профилирани предмети, в това число и по избор, нямаше някой гаф. Очаквано подобен се появи - учители по математика сигнализираха, че тазгодишната матура по избор по математика (т. нар. трета матура), държана на равнище профилирана подготовка, е била много по-лесна от втората наложителна матура по математика - също по профилирана подготовка. Това разумно слага в неравностойно състояние учениците, явили се по желание на изпит по математика, най-много при кандидатстването им в университет. МОН побърза да се оправдае, че чувството на мъчно и елементарно при матурите е прекомерно субективно. Когато става дума за математика обаче, мъчно може да кажеш, че задача, която се взема решение с една стъпка, е по-трудна от друга, изискваща 5 стъпки. " Защо са ни 108 изпита, откакто и с тях нямаме равнопоставеност ", разумно питат засегнатите.
Яйцето или кокошката?
Въпросът дали първо да се трансформират образователните стратегии, а след това изпитите, или първо изпитните формати, а след това стратегиите, звучи съвсем като този за яйцето и кокошката. Първия вид към този момент го изпробвахме - каквото и да написа в стратегиите, по-важното е по какъв начин то се преподава. Явно е ред на втория, за който от дълго време настояват и шефове. Логично е, в случай че се трансформират условията в края, това да докара до ефикасна промяна и в преподаването. Ако желаеме от учениците да предложат решение на проблем по дадени данни, през годината явно няма да ги караме да учат дати, а учителите няма да могат да минават просто с рецитиране на урока.
От МОН наподобява не считат по този начин, имайки поради поредния мащабен преглед на образователните стратегии, който стартира с упоритост да завърши до 15 септември т.г. Просветният министър обича да споделя, че ако продължаваме по същия метод, можем единствено да получим по доста от същото. Но дали не е пристигнало време за кардинална смяна на философията на изпитите, с цел да не сме в дежавю " следващата година по същото време "? Матурите бяха въведени в далечната 2008 година - изначало бяха по всички предмети, по-късно " осакатени " единствено до български и математика, и неглижиращи всички останали предмети. Това ли е визията ни за диагностика на просветителния развой? Вярно е, че съпротивата против интегралните изпити е най-силна измежду родителите, само че е явна и причината - те просто не желаят децата им да бъдат жертва на следващия учебен опит. А гафовете всяка година - сбъркани формули, подвеждащи въпроси, спорни текстове и така нататък - несъмнено не пораждат доверие.
Притеснителна е и поръчката на МОН да вкара методика за оценка на добавената стойност в учебните заведения - сама по себе си отлична концепция, която обаче ще се базира точно на резултатите от нереформираните изпити в IV, VII, X и XII клас. Ако основата на тази методика са неприятно основани изпити, които не извършват замисъла си и не са сравними през годините (МОН все споделя, че т.г. е друго и резултатите не могат да се съпоставят с минали години), по какъв начин да чакаме, че с тази методика ще се оцени качествено образованието ни? А залогът при нея е огромен, откакто и двойното увеличение на учителските заплати не докара до първокласен скок в преподаването и знанията - упованията са точно на нейна база да стартира изравняването на дребните квартални училища с тези в центъра.
Мъдрите управници се учат от грешките на предшествениците си - реформата в изпитите наложително би трябвало да е придружена от истинска подготовка на учителите. Няма какво да се лъжем - скучното " изпяване " на урока продължава да е нормална практика в доста родни училища. Лошото е, че и за новата реформа ще трябват още несъмнено най-малко 7 години.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ