Домашно насилие над мъже. Как едно убийство ни принуди да забележим нещо подминавано
Убийството на Пейо Пеев повдигна тематиките за домашното принуждение над мъже и за споделеното родителство. Докато противопоставяме мъжете на дамите, не виждаме, че и едните, и другите си патят от половите стандарти и неналичието на равни права.
Майка и щерка са на брачна половинка на дъщерята. Предполагаемата причина е спор за родителските права върху по-голямото дете на дъщерята. Но в историята се намесва и различен мъж, който приказва за второ дете на младата жена. Той споделя, че е бащата на това дете, само че също като убития Пейо Пеев е лишен от опцията да го вижда.
Тоест надалеч преди убийството има различен сюжет: твърди се, че една и съща жена е отказвала на двама свои сътрудници достъп до децата им.
Този случай повдигна два взаимосвързани дебата. Първият е за домашното принуждение над мъже. Вторият е за по този начин нареченото споделено родителство, т.е. за концепцията след бракоразвод родителските права да се разделят по равно сред двамата родители.
Но преди тези два въпроса пристигна различен – по какъв начин самите специалисти използват думите, с които изясняват нещата.
„ Две злобни дами “ и „ феминистки модел “
Убийството на Пейо Пеев стана мотив за отрицателни квалификации, прикачвани към думата „ дами “, както и за рецензии към феминизма.
Вътрешният министър Калин Стоянов обвинените за закононарушението като „ две злобни дами “.
В по тематиката някогашният шеф на Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи доцент Неделчо Стойчев два пъти използва словосъчетанието „ феминистки модел “. Ето по какъв мотив.
Той разяснява недоказано обвиняване в полов тормоз, отправено в предишното от свекървата на убития Пейо Пеев. Стойчев споделя, че „ по този феминистки модел “ могат да се упрекват „ всички, които проявят даже кавалерско отношение към дадена жена “, което „ може да бъде изтълкувано като някакъв жест на полов тормоз “.
Стойчев счита, че в случай че жена не позволява мъжа до детето, това е килнат феминистки модел
За това, че мъжете не са допускани да контактуват с децата си, Стойчев счита, че „ това е тъкмо този килнат феминистки модел, в който ролята на мъжа се неглижира и се свежда единствено до биологичното възпроизводство “.
Това феминизъм ли е
Доц. Стойчев в действителност споделя една от публикуваните тези на критиците на феминизма, съгласно която той е ненавист на дамите към мъжете.
Феминизмът обаче е нещо напълно друго – той е за равни права.
Феминизъм не е мъжете да се употребяват единствено за разплод, а в противен случай – те да вземат участие равностойно в развъждането на детето и в домакинската работа. Феминизъм е повече мъже да излизат в отпуска по бащинство, да сменят памперси и да вървят на наставнически срещи. А въпросът „ по какъв начин ще се справяш с кариерата, в случай че имаш дете “ да не се задава единствено на дами.
Ако родителските права след бракоразвод се дават по хипотеза на майките, за това също не е отговорен феминизмът – отговорни са джендър стандартите, против които феминизмът се бори и които са отразени в законодателството.
Джендър стандартите са устойчиви показа какви би трябвало да бъдат дамите и мъжете и по какъв начин да се държат. Например че дамата е призвана да бъде майка или че мъжете не плачат.
Изразът „ нестереотипни функции на пола “ в провокира огромна стихия, само че с него в действителност се има поради нещо доста просто. Нестереотипни функции на пола са да вземем за пример, че една жена може да се научи да ръководи аероплан или да пробива с бормашина, а един мъж – да прави домакинска работа или да отглежда самичък дете.
От джендър стандарти страдат освен дамите, само че и мъжете
В най-висшия закон в България – Конституцията – се споделя, че майчинството и дамата майка са под закрилата на страната. Бащата и бащинството не се загатват. Това също са джендър стандарти. От тях страдат освен дамите, само че и мъжете.
Домашното принуждение над дами и над мъже
Свикнали сме да се приказва за домашно принуждение над дами. Убийството на Пейо Пеев повдигна различен въпрос: че този тип принуждение във връзка с мъже се случва по-често, в сравнение с наподобява, само че.
Българският не дефинира потърпевшите по пол. Въпреки че Истанбулската спогодба е главно за насилието над дами, в нея се споделя: „ домашното принуждение визира най-вече дамите, само че и мъжете също могат да бъдат жертви на домашно принуждение “.
В България не се води надеждна статистика на закононарушенията, учредени на пола. След абсурда към Истанбулската спогодба деятели започнаха да поддържат, учредена на медийни изявления. Те допускат, че може би броят на жертвите е по-голям, тъй като не за всички случаи има информация в медиите.
Според този лист от началото на 2018 година до момента съвсем всеки месец е убивана най-малко по една жена. През 2023 година са убити минимум 21 дами, а единствено през февруари същата година има информация за 6.
Убийства на мъже от дами също има, само че се правят доста по-рядко. Затова и информацията за тях се трансформира във водеща вест.
Що се отнася до други форми на принуждение – физическо, вербално, прочувствено и прочие, както дамите, по този начин и мъжете не всеки път подават недоволство, когато са обект на такова.
Мъжете като дискриминирано малцинство
Обикновено гледната точка на болшинството, която се приема за мерило за точност и нормалност, е тази на мъжете, изключително на белите хетеросексуални мъже с прилични приходи. Това е по този начин, тъй като и през днешния ден мъжете доминират в политиката, а до не толкоз от дълго време превъзходството им в обществения живот е била съвсем цялостна – дамите са нямали право на глас или да учат висше обучение.
Домашното принуждение и по-общо – насилието, учредено на пола, се прави най-вече върху дами. Затова в качеството си на жертви на такова принуждение мъжете са в ролята на дискриминирано малцинство. А да се бориш за самопризнание там, където други (в случая – жените) преобладават, по никакъв начин не е приятна позиция.
Към това се прибавя и стигмата, съгласно която е срамно „ мощният пол “ да бъде жертва на „ слабия “.
От позиция на закона изнасилените мъже не съществуват
Българското законодателство прочее не приема, че мъж може да бъде изнасилен – съгласно него изнасилването е само във връзка с дами. Изнасилените мъже съгласно Наказателния кодекс са като интимните връзки на еднополови двойки в Закона за отбрана от домашното принуждение – от позиция на закона те не съществуват.
Що се отнася до домашното принуждение, типичните способи, по които мъже и дами упражняват принуждение едни върху други, имат общо с джендър функциите им. По-характерно е, че мъже може да бият сегашни или някогашни партньорки, само че това, което една жена може да направи, с цел да нарани един мъж, е да не му разрешава контакт с общото им дете.
Популистка законодателна самодейност
Убийството на Пейо Пеев стана мотив за – за даване на равни права на родителите при развъждането на детето след бракоразвод.
Има, съгласно което майката и бащата могат да упражняват взаимно наставнически права, в случай че се спогодят по какъв начин тъкмо да става това. В него има логичност, тъй като в случай че родителите не могат да се схванат по какъв начин да си поделят правата, по какъв начин ще ги упражняват?
Това е следващият случай, в който се пристъпва към промяна на законодателството кампанийно и без съществено публично разискване. Така стана и с измененията в Закона за домашното принуждение, признати след митинги във връзка на обезобразяването на 18-годишната Дебора от някогашния ѝ другар. Тогава, само че се одобри, че те са единствено сред мъже и дами, и с дълготрайност от най-малко 60 дни.
Сега може да се стигне до парадокса бащите да нямат равна тежест с майките при развъждането на децата в фамилията (включително по Конституция), само че да я придобиват… в случай че се разведат.
В цялата популистка какафония на назад във времето остават ползите на децата. Детето не е колбас, който може просто да се разреже с нож на две равни елементи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Майка и щерка са на брачна половинка на дъщерята. Предполагаемата причина е спор за родителските права върху по-голямото дете на дъщерята. Но в историята се намесва и различен мъж, който приказва за второ дете на младата жена. Той споделя, че е бащата на това дете, само че също като убития Пейо Пеев е лишен от опцията да го вижда.
Тоест надалеч преди убийството има различен сюжет: твърди се, че една и съща жена е отказвала на двама свои сътрудници достъп до децата им.
Този случай повдигна два взаимосвързани дебата. Първият е за домашното принуждение над мъже. Вторият е за по този начин нареченото споделено родителство, т.е. за концепцията след бракоразвод родителските права да се разделят по равно сред двамата родители.
Но преди тези два въпроса пристигна различен – по какъв начин самите специалисти използват думите, с които изясняват нещата.
„ Две злобни дами “ и „ феминистки модел “
Убийството на Пейо Пеев стана мотив за отрицателни квалификации, прикачвани към думата „ дами “, както и за рецензии към феминизма.
Вътрешният министър Калин Стоянов обвинените за закононарушението като „ две злобни дами “.
В по тематиката някогашният шеф на Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи доцент Неделчо Стойчев два пъти използва словосъчетанието „ феминистки модел “. Ето по какъв мотив.
Той разяснява недоказано обвиняване в полов тормоз, отправено в предишното от свекървата на убития Пейо Пеев. Стойчев споделя, че „ по този феминистки модел “ могат да се упрекват „ всички, които проявят даже кавалерско отношение към дадена жена “, което „ може да бъде изтълкувано като някакъв жест на полов тормоз “.
Стойчев счита, че в случай че жена не позволява мъжа до детето, това е килнат феминистки модел
За това, че мъжете не са допускани да контактуват с децата си, Стойчев счита, че „ това е тъкмо този килнат феминистки модел, в който ролята на мъжа се неглижира и се свежда единствено до биологичното възпроизводство “.
Това феминизъм ли е
Доц. Стойчев в действителност споделя една от публикуваните тези на критиците на феминизма, съгласно която той е ненавист на дамите към мъжете.
Феминизмът обаче е нещо напълно друго – той е за равни права.
Феминизъм не е мъжете да се употребяват единствено за разплод, а в противен случай – те да вземат участие равностойно в развъждането на детето и в домакинската работа. Феминизъм е повече мъже да излизат в отпуска по бащинство, да сменят памперси и да вървят на наставнически срещи. А въпросът „ по какъв начин ще се справяш с кариерата, в случай че имаш дете “ да не се задава единствено на дами.
Ако родителските права след бракоразвод се дават по хипотеза на майките, за това също не е отговорен феминизмът – отговорни са джендър стандартите, против които феминизмът се бори и които са отразени в законодателството.
Джендър стандартите са устойчиви показа какви би трябвало да бъдат дамите и мъжете и по какъв начин да се държат. Например че дамата е призвана да бъде майка или че мъжете не плачат.
Изразът „ нестереотипни функции на пола “ в провокира огромна стихия, само че с него в действителност се има поради нещо доста просто. Нестереотипни функции на пола са да вземем за пример, че една жена може да се научи да ръководи аероплан или да пробива с бормашина, а един мъж – да прави домакинска работа или да отглежда самичък дете.
От джендър стандарти страдат освен дамите, само че и мъжете
В най-висшия закон в България – Конституцията – се споделя, че майчинството и дамата майка са под закрилата на страната. Бащата и бащинството не се загатват. Това също са джендър стандарти. От тях страдат освен дамите, само че и мъжете.
Домашното принуждение над дами и над мъже
Свикнали сме да се приказва за домашно принуждение над дами. Убийството на Пейо Пеев повдигна различен въпрос: че този тип принуждение във връзка с мъже се случва по-често, в сравнение с наподобява, само че.
Българският не дефинира потърпевшите по пол. Въпреки че Истанбулската спогодба е главно за насилието над дами, в нея се споделя: „ домашното принуждение визира най-вече дамите, само че и мъжете също могат да бъдат жертви на домашно принуждение “.
В България не се води надеждна статистика на закононарушенията, учредени на пола. След абсурда към Истанбулската спогодба деятели започнаха да поддържат, учредена на медийни изявления. Те допускат, че може би броят на жертвите е по-голям, тъй като не за всички случаи има информация в медиите.
Според този лист от началото на 2018 година до момента съвсем всеки месец е убивана най-малко по една жена. През 2023 година са убити минимум 21 дами, а единствено през февруари същата година има информация за 6.
Убийства на мъже от дами също има, само че се правят доста по-рядко. Затова и информацията за тях се трансформира във водеща вест.
Що се отнася до други форми на принуждение – физическо, вербално, прочувствено и прочие, както дамите, по този начин и мъжете не всеки път подават недоволство, когато са обект на такова.
Мъжете като дискриминирано малцинство
Обикновено гледната точка на болшинството, която се приема за мерило за точност и нормалност, е тази на мъжете, изключително на белите хетеросексуални мъже с прилични приходи. Това е по този начин, тъй като и през днешния ден мъжете доминират в политиката, а до не толкоз от дълго време превъзходството им в обществения живот е била съвсем цялостна – дамите са нямали право на глас или да учат висше обучение.
Домашното принуждение и по-общо – насилието, учредено на пола, се прави най-вече върху дами. Затова в качеството си на жертви на такова принуждение мъжете са в ролята на дискриминирано малцинство. А да се бориш за самопризнание там, където други (в случая – жените) преобладават, по никакъв начин не е приятна позиция.
Към това се прибавя и стигмата, съгласно която е срамно „ мощният пол “ да бъде жертва на „ слабия “.
От позиция на закона изнасилените мъже не съществуват
Българското законодателство прочее не приема, че мъж може да бъде изнасилен – съгласно него изнасилването е само във връзка с дами. Изнасилените мъже съгласно Наказателния кодекс са като интимните връзки на еднополови двойки в Закона за отбрана от домашното принуждение – от позиция на закона те не съществуват.
Що се отнася до домашното принуждение, типичните способи, по които мъже и дами упражняват принуждение едни върху други, имат общо с джендър функциите им. По-характерно е, че мъже може да бият сегашни или някогашни партньорки, само че това, което една жена може да направи, с цел да нарани един мъж, е да не му разрешава контакт с общото им дете.
Популистка законодателна самодейност
Убийството на Пейо Пеев стана мотив за – за даване на равни права на родителите при развъждането на детето след бракоразвод.
Има, съгласно което майката и бащата могат да упражняват взаимно наставнически права, в случай че се спогодят по какъв начин тъкмо да става това. В него има логичност, тъй като в случай че родителите не могат да се схванат по какъв начин да си поделят правата, по какъв начин ще ги упражняват?
Това е следващият случай, в който се пристъпва към промяна на законодателството кампанийно и без съществено публично разискване. Така стана и с измененията в Закона за домашното принуждение, признати след митинги във връзка на обезобразяването на 18-годишната Дебора от някогашния ѝ другар. Тогава, само че се одобри, че те са единствено сред мъже и дами, и с дълготрайност от най-малко 60 дни.
Сега може да се стигне до парадокса бащите да нямат равна тежест с майките при развъждането на децата в фамилията (включително по Конституция), само че да я придобиват… в случай че се разведат.
В цялата популистка какафония на назад във времето остават ползите на децата. Детето не е колбас, който може просто да се разреже с нож на две равни елементи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ