_4783673876735651289_big.jpg?15:42:07)
Два куршума за Кимбата на годишнина от сватбата му
Убийство на някогашен командос трето десетилетие остава неразкрито
Версия: Пламен Михайлов бил премахнат от висаджийски автоапаши
Всички обичали смелото бяло лъвче
Помнят Пламен Михайлов – Кимбата като най-слънчевия командос от Специализирания отряда за битка с тероризма на Министерство на вътрешните работи. Заради безконечната му усмивка и готовността да помогне на всеки е обичан от другари и познати. Той подготвя хората към себе си, не инцидентно прякорът ми идва от анимационното самоуверено бяло лъвче. Като доста свои сътрудници, Кимбата напуща „ баретите “ след скандал с началници, които командосите подозират в далавери и закононарушения. Те вършат своя застрахователна компания, която да се опълчи на мутренските ВИС и СИК. Никой от тях не допуска, че ще свистят патрони, в случай че застанат на пътя на бандитите.
На 24 октомври 1995 година Пламен се прибира в жк „ Дружба “, където живее със фамилията си – жена му Ирена и двете им деца. На този ден се навършват 8 години от сватбата им и някогашната барета бърза да се прибере, с цел да честват. Около 21.15 ч той влиза във входа, без даже да подозира, че там дебне убиец. Кимбата не е конфликтен и никой не допуска, че ще стане жертва на „ мокра поръчка “. Убиецът стреля от упор в гърдите на Михайлов, преди той да успее да реагира. За по-сигурно пуска и надзорен патрон в тила му, когато командосът пада на земята. По-късно хора от блока ще кажат, че не са чули изстрелите. Те са потресени от разстрела и настояват, че Пламен е един от най-милите и дружелюбни комшии. Експертиза открива, че убиецът е гърмял със 7,65 милиметров револвер АП, който тогава е всеобщо на въоръжение в полицията.
Разследващите откриват общ почерк в метода на убийството на Кимбата с това на някогашния герой Иван Кудев, който също е причакан и разстрелян във входа на блока, в който живее. През 90-те години на предишния век, когато започваха гангстерските войни в България, в страната ни идват десетки мъже от някогашния Съветски съюз, подготвени за убиват за пари. Дали един и същи убиец е извършил и двете „ мокри поръчки “, по този начин и не стана ясно. Полицията не откри и индивида, който е платил за убийството. Мотив за тежкото закононарушение също не беше открит.
Преди да постъпи в редиците на баретите, Пламен Михайлов е играч по канукаяк. През интервала 1991–1992 година служи в новосъздаденото профилирано отделение към Столична дирекция на вътрешните работи за битка с всеобщите вълнения (БМБ). Той е в групата за бързо деяние при произшествия по мотели и автомагистрали, където всекидневно стават въоръжени грабежи. По-късно постъпва в Специализирания отряд за битка с тероризма (СОБТ), където служи една години. През 1993 година част от баретите се разпалват против управлението на поделението и напущат, след тях е и Кимбата. Останал отвън Министерство на вътрешните работи, той стартира да се занимава с търговия, а по-късно става акционер в застрахователната компания на някогашните антитерористи „ Аполо и Болкан “, съучастник в „ Аполо секюрити “ и чиновник по контракт в охранителна компания „ Атлас ” ЕООД. Пламен обаче не оставя спорта. Само няколко месеца преди да бъде погубен, той става първенец на България по канукаяк. Малко са хората, които знаят, че през 90-те години на предишния век, Михайлов се възпламенява и по планинското колоездене. Заедно с дългогодишния треньор по плуване и негов другар Боби Танев купуват колела и стартират да „ вербуват “ познатите си да опитат. Отначало карат единствено на Витоша, по-късно и в други планини.
Разследващи подозират Маймуняка за убийството на Михайлов, само че доказателства по този начин и не бяха събрани.
След като Михайлов и негови сътрудници напущат СОБТ, те основават Съюза на някогашните барети. В него не членуват само Братя Галеви, които също са напуснали отряда. Командосите си оказват помощ един на различен в бизнеса, на който се учат в придвижване. За тях става потрес разстрелът на Кимбата. Разследващите работят по разнообразни версии, само че нито по една няма събрани доказателства. Криминалисти допускат, че Пламен може да е станал жертва на бандити, против които е работил и като чиновник на Министерство на вътрешните работи и като частен охранител. Друго съмнение, което звучи безапелационно, е фактът, че по това време стартира война сред другите застрахователни компании, отпред на които са силови играчи от подземния свят. Трета версия е, че Михайлов е бил поръчан от автоджамбази, които с лекост намирал, когато посягали на коли със стикера на „ Аполо и Болкан “. Даже се спряга името на възможния гарант на убийството – Димитър Димитров – Маймуняка – необут на най-работоспособната висаджийска бригада от автокрадци. Според оперативна информация Маймуняка имал разправии с Кимбата поради отмъкнати возила, застраховани при някогашните барети и по тази причина служители на реда подозираха, че точно той имал интерес от гибелта на Михайлов. Всичко обаче си остава в зоната на догадките, а следствието на убийството бе спряно след шестмесечния период по закон от прокуратурата с претекста, че причинителят не е открит. Частното следствие на някогашните барети също не даде резултат.
Един от 10-те напуснали през 1993 г.
Пламен не желал да пази ешалоните с гориво за Сърбия
Пламен изкарал единствено година в СОБТ, само че напуснал поради различия с началници.
Пламен Михайлов – Кимбата напуща Специализирания отряд за битка с тероризма през 1993 година дружно с още девет командоси. По думите им те са били принуждавани от началниците си да охраняват ешалоните с незаконно гориво, изнасяно в Сърбия от някогашните сътрудници на държавна сигурност и партийни секретари от Българска комунистическа партия. На 21 декември 1993 година при сходна „ акция “ барета беше отвлечена на ГКПП-Калотина. Сърбите го върнали на идващия ден, откакто за него водел договаряния персонално тогавашният началник на спецотряда Красимир Петров. Напускането на командосите послужи като сигнален сигнал, само че той бе затрупан в дебрите на Министерство на вътрешните работи. За да се случи единствено след няколко месеца най-страшното. На 14 февруари 1994 година в софийския кварта „ Белите брези ” служители на реда разстреляха по неточност снайпериста на баретите Георги Георгиев – Индианеца и подполковник Марин Чанев. Друг командос – Христо Билев беше ранен, поради глупави и незаконни дейности на управлението на Министерство на вътрешните работи.
Версия: Пламен Михайлов бил премахнат от висаджийски автоапаши
Всички обичали смелото бяло лъвче
Помнят Пламен Михайлов – Кимбата като най-слънчевия командос от Специализирания отряда за битка с тероризма на Министерство на вътрешните работи. Заради безконечната му усмивка и готовността да помогне на всеки е обичан от другари и познати. Той подготвя хората към себе си, не инцидентно прякорът ми идва от анимационното самоуверено бяло лъвче. Като доста свои сътрудници, Кимбата напуща „ баретите “ след скандал с началници, които командосите подозират в далавери и закононарушения. Те вършат своя застрахователна компания, която да се опълчи на мутренските ВИС и СИК. Никой от тях не допуска, че ще свистят патрони, в случай че застанат на пътя на бандитите.
На 24 октомври 1995 година Пламен се прибира в жк „ Дружба “, където живее със фамилията си – жена му Ирена и двете им деца. На този ден се навършват 8 години от сватбата им и някогашната барета бърза да се прибере, с цел да честват. Около 21.15 ч той влиза във входа, без даже да подозира, че там дебне убиец. Кимбата не е конфликтен и никой не допуска, че ще стане жертва на „ мокра поръчка “. Убиецът стреля от упор в гърдите на Михайлов, преди той да успее да реагира. За по-сигурно пуска и надзорен патрон в тила му, когато командосът пада на земята. По-късно хора от блока ще кажат, че не са чули изстрелите. Те са потресени от разстрела и настояват, че Пламен е един от най-милите и дружелюбни комшии. Експертиза открива, че убиецът е гърмял със 7,65 милиметров револвер АП, който тогава е всеобщо на въоръжение в полицията.
Разследващите откриват общ почерк в метода на убийството на Кимбата с това на някогашния герой Иван Кудев, който също е причакан и разстрелян във входа на блока, в който живее. През 90-те години на предишния век, когато започваха гангстерските войни в България, в страната ни идват десетки мъже от някогашния Съветски съюз, подготвени за убиват за пари. Дали един и същи убиец е извършил и двете „ мокри поръчки “, по този начин и не стана ясно. Полицията не откри и индивида, който е платил за убийството. Мотив за тежкото закононарушение също не беше открит.
Преди да постъпи в редиците на баретите, Пламен Михайлов е играч по канукаяк. През интервала 1991–1992 година служи в новосъздаденото профилирано отделение към Столична дирекция на вътрешните работи за битка с всеобщите вълнения (БМБ). Той е в групата за бързо деяние при произшествия по мотели и автомагистрали, където всекидневно стават въоръжени грабежи. По-късно постъпва в Специализирания отряд за битка с тероризма (СОБТ), където служи една години. През 1993 година част от баретите се разпалват против управлението на поделението и напущат, след тях е и Кимбата. Останал отвън Министерство на вътрешните работи, той стартира да се занимава с търговия, а по-късно става акционер в застрахователната компания на някогашните антитерористи „ Аполо и Болкан “, съучастник в „ Аполо секюрити “ и чиновник по контракт в охранителна компания „ Атлас ” ЕООД. Пламен обаче не оставя спорта. Само няколко месеца преди да бъде погубен, той става първенец на България по канукаяк. Малко са хората, които знаят, че през 90-те години на предишния век, Михайлов се възпламенява и по планинското колоездене. Заедно с дългогодишния треньор по плуване и негов другар Боби Танев купуват колела и стартират да „ вербуват “ познатите си да опитат. Отначало карат единствено на Витоша, по-късно и в други планини.
Разследващи подозират Маймуняка за убийството на Михайлов, само че доказателства по този начин и не бяха събрани.
След като Михайлов и негови сътрудници напущат СОБТ, те основават Съюза на някогашните барети. В него не членуват само Братя Галеви, които също са напуснали отряда. Командосите си оказват помощ един на различен в бизнеса, на който се учат в придвижване. За тях става потрес разстрелът на Кимбата. Разследващите работят по разнообразни версии, само че нито по една няма събрани доказателства. Криминалисти допускат, че Пламен може да е станал жертва на бандити, против които е работил и като чиновник на Министерство на вътрешните работи и като частен охранител. Друго съмнение, което звучи безапелационно, е фактът, че по това време стартира война сред другите застрахователни компании, отпред на които са силови играчи от подземния свят. Трета версия е, че Михайлов е бил поръчан от автоджамбази, които с лекост намирал, когато посягали на коли със стикера на „ Аполо и Болкан “. Даже се спряга името на възможния гарант на убийството – Димитър Димитров – Маймуняка – необут на най-работоспособната висаджийска бригада от автокрадци. Според оперативна информация Маймуняка имал разправии с Кимбата поради отмъкнати возила, застраховани при някогашните барети и по тази причина служители на реда подозираха, че точно той имал интерес от гибелта на Михайлов. Всичко обаче си остава в зоната на догадките, а следствието на убийството бе спряно след шестмесечния период по закон от прокуратурата с претекста, че причинителят не е открит. Частното следствие на някогашните барети също не даде резултат.
Един от 10-те напуснали през 1993 г.
Пламен не желал да пази ешалоните с гориво за Сърбия
Пламен изкарал единствено година в СОБТ, само че напуснал поради различия с началници.
Пламен Михайлов – Кимбата напуща Специализирания отряд за битка с тероризма през 1993 година дружно с още девет командоси. По думите им те са били принуждавани от началниците си да охраняват ешалоните с незаконно гориво, изнасяно в Сърбия от някогашните сътрудници на държавна сигурност и партийни секретари от Българска комунистическа партия. На 21 декември 1993 година при сходна „ акция “ барета беше отвлечена на ГКПП-Калотина. Сърбите го върнали на идващия ден, откакто за него водел договаряния персонално тогавашният началник на спецотряда Красимир Петров. Напускането на командосите послужи като сигнален сигнал, само че той бе затрупан в дебрите на Министерство на вътрешните работи. За да се случи единствено след няколко месеца най-страшното. На 14 февруари 1994 година в софийския кварта „ Белите брези ” служители на реда разстреляха по неточност снайпериста на баретите Георги Георгиев – Индианеца и подполковник Марин Чанев. Друг командос – Христо Билев беше ранен, поради глупави и незаконни дейности на управлението на Министерство на вътрешните работи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ