„С нож можеш да убиеш човек, но не и писател“: Покушението срещу Салман Рушди разтърси света
У нас
На първия си Бруклински фестивал го срещнах в стаята за участници минути преди да излезе за своето четене. Показваше фокуси на едно момченце на към 7-8, очевидно дете на дамата, която чистеше в близост. Момченцето го гледаше с ококорени очи, след това изиска да узнае тайната на фокуса, а Салман Рушди му сподели, аа, огромните фокусници не си издават тайните. После му сподели, несъмнено. Заговорих го, желаех да ги фотографирам с детето, ще потърся фотографията. Попита ме какво представям, присъединяване ми беше след неговото. Казах, че представям един разказ, Физика на тъгата, и там има една къса глава, в която той е воин. (Истината е, че му подарих книгата с лека несръчност, тъй като там сцената с него е малко смешна.) Той се пошегва, че в този момент се усеща длъжен и той да вкара нещо в идната си книга, с цел да върне жеста. И излезе за четенето. Разбира се, че като го видиш няма по какъв начин да не мислиш за опасността, която тегне над него и по какъв начин се оправя. Изглеждаше безусловно спокоен. Вероятно както и в тази петъчна вечер.
Тази история си припомних когато научих за офанзивата против него. Помислих си за това момче, към този момент несъмнено мъж на 17, което също е видяло новината за атакта против неговия вълшебник. Отвратителен акт.
С нож можеш да убиеш човек, само че не и публицист, не и вълшебник.
Пп
След месец и нещо, на 2 октомври ще представям Времеубежище на същия Бруклински фестивал, ще очаквам евентуално в същата стая и доста се надявам да видя Рушди, показващ фокуси на някое хлапе.
Георги Господинов, Фейсбук
Освен възмущението и тъгата след вчерашния атентат против Салман Рушди остават въпросите -- докога, ние, свободните хора можем да толерираме експанзията против нашите полезности, против нашите хрумвания и свободи? Мисля си и за писателя Георги Марков, несъмнено -- погубен в Лондон от същата ненавист към словото, от същия тоталитарен бяс, който познаваме и от нацистка Германия и от Съюз на съветските социалистически републики и комунистическия блок, а в този момент и от ислямския фундаментализъм. Атентатите против " Шарли Ебдо ", Политковская, Хлебников, Тео Ван Гог и други незаглушими другояче гласове не са ли задоволителни, с цел да разсънят демократичния свят?
Големите въпроси: докога можем да толерираме аятоласи, кагебейци, путиноиди, нацисти и всевъзможни тоталитарни метастази, които пробват да ни постановат личните си идеологии -- с нож, оръжие, самолети или атомни бомби?
Каква е нашата опозиция против тях? Трябва ли да сме толкоз търпеливи? Не ги ли окуражаваме, в случай че сме по този начин пасивни, както сме били до момента? Не е ли по-лесно просто да ги победим, в сравнение с да чакаме те да станат по-добри? Ще се превърнем ли в ТЯХ, в случай че отвръщаме на злото с сходно?
Невежеството е злото. И тъй като е Невежество, то не схваща, че с нож, патрон, или чадър не може да убие свободата, мисълта, духа... Салман Рушди ще живее.
Захари Карабашлиев, Фейсбук
Ние, индивидите, ненавиждаме с лекост индивиди. Отнемаме с кръв правото им на друг цвят, природа или убеждения. Но експанзията към нечии думи е най-пагубното изтощение, на което ние, индивидите, сме способни.
Да се молим за Салман Рушди.
Радослав Бимбалов, Фейсбук
Клубът ПЕН (Поети, Есеисти, Новелисти) в България остро осъжда нападението против писателя Салман Рушди в изпратена до медиите декларация. В нея Рушди е избран като „ неустрашима персона, която цялостен живот употребява изключителния си гений, с цел да се бори за свободата на словото и човешкото достолепие “.
„ В продължение на десетилетия той живееше под сянката на фетва и смъртни закани, отстоява твърдо позициите си, като по този метод се трансформира в образец и знак на героизъм за всички свободолюбиви създатели по света “, се споделя още в текста.
Членовете на ПЕН клуба поддържат Рушди и се молят за неговото възобновяване.
„ Смелостта и геният не могат да бъдат погубени! Твърдо имаме вяра, че Салман Рушди е една от личностите, които със своето ослепително творчество вършат човечеството по-достойно, почтено и самоуверено “, приключва декларацията.
От света
Френското сатирично издание „ Шарли ебдо “ изрази възмущението си от нападението против писателя Салман Рушди, съобщи Франс прес.
През 2015 година редакцията на изданието стана цел на терористичен акт, осъществен от симпатизанти на „ Ислямска страна “, в който починаха 12 души, измежду които доста членове на публицистичния екип.
„ Нищо не оправдава издаването на една фетва, на една на смъртна присъда “, се споделя в коментар на „ Шарли ебдо “. В публицистична публикация Рис, който е основен редактор на изданието и един от дребното оживели в атентата от 2015 година, разкритикува остро „ посредствените религиозни лидерчета, които са кръгла нула в интелектуален проект и които неведнъж са невежи в културен проект “ и които в този момент нападат свободата на мисълта и на словото, тъй като тези две неща са опасност за въздействието и въздействието, което тези хора имат върху съзнанието на почитателите си.
Стивън Кинг разгласява в Twitter: „ Надявам се, че Салман Рушди е добре “.
Иън Макюън разкритикува „ ужасяващото нахлуване “, като съобщи, че то „ съставлява посягане против свободата на мисълта и словото “.
Дж. К. Роулинг също осъди „ ужасяващата вест “ и добави: „ Чувствам се доста зле сега. Дано той е добре “.
В изявление за Guardian писателят Казуо Ишигуро споделя: „ През всичките тези години той беше необикновено самоуверен, като непрестанно се излагаше на заплаха в името на правото да мисли и приказва свободно, макар заплахите, които в никакъв случай не изчезваха. Надяваме сe, че той ще се оправи “.
„ Бяхме на петия ред и събитието таман започваше. Салман Рушди дойде, седна и хората ръкопляскаха. Един човек стартира да показва участниците, като сподели, че Салман Рушди е с нас. Изведнъж един човек влезе и си помислихме, че той наглася микрофона или нещо сходно. Случи се толкоз бързо и го намушка няколко пъти “, сподели Пилар Пинтагро, свидетел на нападението .
, когато се готвеше да изнесе лекция в Ню Йорк. По-късно бе обявено, че е на.
Вече бе обявено, че полицията в щата Ню Йорк, където бе осъществено нападението, е идентифицирала обвинения за офанзивата като 24-годишен мъж от Ню Джърси. На брифинг за медиите бе обявено, че той се споделя Хади Матар и е разполагал с пропуск за събитието, на което бе осъществена офанзивата. Предполага се, че Матар е работил самичък, само че все пак ще бъдат направени спомагателни инспекции, с цел да е несъмнено, че той няма съучастници. От мястото на престъплението е конфискувана раница, полицията е поискала и издаване на заповеди за претършуване по отношение на нападението.
Салман Рушди е от индийско мюсюлманско семейство. От години той е обект на закани откакто през 1988-ма година разгласява романа си „ Сатанински строфи “.
Според мнозина мюсюлмани книгата е осквернение и съдържа обиди към Исляма. Иранският аятолах Хомейни издава фетва писателят да бъде погубен. Заради нея Рушди се крие в продължение на години, до момента в който по-късно иранското държавно управление не афишира, че към този момент не поддържа религиозния декрет. Салман Рушди получава американско поданство през 2016 година и живее в Ню Йорк.
На първия си Бруклински фестивал го срещнах в стаята за участници минути преди да излезе за своето четене. Показваше фокуси на едно момченце на към 7-8, очевидно дете на дамата, която чистеше в близост. Момченцето го гледаше с ококорени очи, след това изиска да узнае тайната на фокуса, а Салман Рушди му сподели, аа, огромните фокусници не си издават тайните. После му сподели, несъмнено. Заговорих го, желаех да ги фотографирам с детето, ще потърся фотографията. Попита ме какво представям, присъединяване ми беше след неговото. Казах, че представям един разказ, Физика на тъгата, и там има една къса глава, в която той е воин. (Истината е, че му подарих книгата с лека несръчност, тъй като там сцената с него е малко смешна.) Той се пошегва, че в този момент се усеща длъжен и той да вкара нещо в идната си книга, с цел да върне жеста. И излезе за четенето. Разбира се, че като го видиш няма по какъв начин да не мислиш за опасността, която тегне над него и по какъв начин се оправя. Изглеждаше безусловно спокоен. Вероятно както и в тази петъчна вечер.
Тази история си припомних когато научих за офанзивата против него. Помислих си за това момче, към този момент несъмнено мъж на 17, което също е видяло новината за атакта против неговия вълшебник. Отвратителен акт.
С нож можеш да убиеш човек, само че не и публицист, не и вълшебник.
Пп
След месец и нещо, на 2 октомври ще представям Времеубежище на същия Бруклински фестивал, ще очаквам евентуално в същата стая и доста се надявам да видя Рушди, показващ фокуси на някое хлапе.
Георги Господинов, Фейсбук
Освен възмущението и тъгата след вчерашния атентат против Салман Рушди остават въпросите -- докога, ние, свободните хора можем да толерираме експанзията против нашите полезности, против нашите хрумвания и свободи? Мисля си и за писателя Георги Марков, несъмнено -- погубен в Лондон от същата ненавист към словото, от същия тоталитарен бяс, който познаваме и от нацистка Германия и от Съюз на съветските социалистически републики и комунистическия блок, а в този момент и от ислямския фундаментализъм. Атентатите против " Шарли Ебдо ", Политковская, Хлебников, Тео Ван Гог и други незаглушими другояче гласове не са ли задоволителни, с цел да разсънят демократичния свят?
Големите въпроси: докога можем да толерираме аятоласи, кагебейци, путиноиди, нацисти и всевъзможни тоталитарни метастази, които пробват да ни постановат личните си идеологии -- с нож, оръжие, самолети или атомни бомби?
Каква е нашата опозиция против тях? Трябва ли да сме толкоз търпеливи? Не ги ли окуражаваме, в случай че сме по този начин пасивни, както сме били до момента? Не е ли по-лесно просто да ги победим, в сравнение с да чакаме те да станат по-добри? Ще се превърнем ли в ТЯХ, в случай че отвръщаме на злото с сходно?
Невежеството е злото. И тъй като е Невежество, то не схваща, че с нож, патрон, или чадър не може да убие свободата, мисълта, духа... Салман Рушди ще живее.
Захари Карабашлиев, Фейсбук
Ние, индивидите, ненавиждаме с лекост индивиди. Отнемаме с кръв правото им на друг цвят, природа или убеждения. Но експанзията към нечии думи е най-пагубното изтощение, на което ние, индивидите, сме способни.
Да се молим за Салман Рушди.
Радослав Бимбалов, Фейсбук
Клубът ПЕН (Поети, Есеисти, Новелисти) в България остро осъжда нападението против писателя Салман Рушди в изпратена до медиите декларация. В нея Рушди е избран като „ неустрашима персона, която цялостен живот употребява изключителния си гений, с цел да се бори за свободата на словото и човешкото достолепие “.
„ В продължение на десетилетия той живееше под сянката на фетва и смъртни закани, отстоява твърдо позициите си, като по този метод се трансформира в образец и знак на героизъм за всички свободолюбиви създатели по света “, се споделя още в текста.
Членовете на ПЕН клуба поддържат Рушди и се молят за неговото възобновяване.
„ Смелостта и геният не могат да бъдат погубени! Твърдо имаме вяра, че Салман Рушди е една от личностите, които със своето ослепително творчество вършат човечеството по-достойно, почтено и самоуверено “, приключва декларацията.
От света
Френското сатирично издание „ Шарли ебдо “ изрази възмущението си от нападението против писателя Салман Рушди, съобщи Франс прес.
През 2015 година редакцията на изданието стана цел на терористичен акт, осъществен от симпатизанти на „ Ислямска страна “, в който починаха 12 души, измежду които доста членове на публицистичния екип.
„ Нищо не оправдава издаването на една фетва, на една на смъртна присъда “, се споделя в коментар на „ Шарли ебдо “. В публицистична публикация Рис, който е основен редактор на изданието и един от дребното оживели в атентата от 2015 година, разкритикува остро „ посредствените религиозни лидерчета, които са кръгла нула в интелектуален проект и които неведнъж са невежи в културен проект “ и които в този момент нападат свободата на мисълта и на словото, тъй като тези две неща са опасност за въздействието и въздействието, което тези хора имат върху съзнанието на почитателите си.
Стивън Кинг разгласява в Twitter: „ Надявам се, че Салман Рушди е добре “.
Иън Макюън разкритикува „ ужасяващото нахлуване “, като съобщи, че то „ съставлява посягане против свободата на мисълта и словото “.
Дж. К. Роулинг също осъди „ ужасяващата вест “ и добави: „ Чувствам се доста зле сега. Дано той е добре “.
В изявление за Guardian писателят Казуо Ишигуро споделя: „ През всичките тези години той беше необикновено самоуверен, като непрестанно се излагаше на заплаха в името на правото да мисли и приказва свободно, макар заплахите, които в никакъв случай не изчезваха. Надяваме сe, че той ще се оправи “.
„ Бяхме на петия ред и събитието таман започваше. Салман Рушди дойде, седна и хората ръкопляскаха. Един човек стартира да показва участниците, като сподели, че Салман Рушди е с нас. Изведнъж един човек влезе и си помислихме, че той наглася микрофона или нещо сходно. Случи се толкоз бързо и го намушка няколко пъти “, сподели Пилар Пинтагро, свидетел на нападението .
, когато се готвеше да изнесе лекция в Ню Йорк. По-късно бе обявено, че е на.
Вече бе обявено, че полицията в щата Ню Йорк, където бе осъществено нападението, е идентифицирала обвинения за офанзивата като 24-годишен мъж от Ню Джърси. На брифинг за медиите бе обявено, че той се споделя Хади Матар и е разполагал с пропуск за събитието, на което бе осъществена офанзивата. Предполага се, че Матар е работил самичък, само че все пак ще бъдат направени спомагателни инспекции, с цел да е несъмнено, че той няма съучастници. От мястото на престъплението е конфискувана раница, полицията е поискала и издаване на заповеди за претършуване по отношение на нападението.
Салман Рушди е от индийско мюсюлманско семейство. От години той е обект на закани откакто през 1988-ма година разгласява романа си „ Сатанински строфи “.
Според мнозина мюсюлмани книгата е осквернение и съдържа обиди към Исляма. Иранският аятолах Хомейни издава фетва писателят да бъде погубен. Заради нея Рушди се крие в продължение на години, до момента в който по-късно иранското държавно управление не афишира, че към този момент не поддържа религиозния декрет. Салман Рушди получава американско поданство през 2016 година и живее в Ню Йорк.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ