Анатомия на един възход. Германската актриса Сандра Хюлер и европейският блясък на Оскарите
Тя взе участие в два от най-високо оценените филми за 2023 година - “Анатомията на едно рухване ” и “Зона на интерес ”. През последните години става една от най-разпознаваемите немски актриси. Тя е Сандра Хюлер и е Човек на деня на Свободна Европа.
Рядко се случва една актриса да бъде част от два кино лентата, номинирани за “Оскар ” в една и съща година. Още по-рядко пък това е европейка.
Точно това обаче е казусът на германката Сандра Хюлер . Тя беше номинирана за най-хубава актриса в основна роля на тазгодишните награди за филмите “Анатомията на едно рухване ” и “Зона на интерес ”. И макар че не беше отличена, получи огромно интернационално самопризнание за своите функции.
Пътят ѝ обаче стартира надалеч от холивудските прожектори. Хюлер е родена през 1978 година в Източна Германия, тогава част от руската окупационна зона, и няма особена непосредственост със западната просвета през израстването си.
Когато е тийнейджърка, отрязва косата си, боядисва я в алено и се причислява в сценичен клуб по драма. Тогава не чака, че в бъдеще ще развие кариера на актриса.
“Участвах в театрална работилница в учебно заведение и доста ми хареса, само че в никакъв случай не съм мислела, че това може да бъде специалност за мен. Беше по-скоро занимание ”, Хюлер пред онлайн портала за европейско кино Cineuropa.
Берлинската стена пада през 1989 година, когато актрисата към момента е в гимназията. Няколко години по-късно тя кандидатства и е призната в Академията за трагични изкуства “Ернст Буш ” в Берлин, където приключва театралното си обучение през 2003 година
Обучението ѝ за спектакъл ѝ оказва помощ за по-късните ѝ кино планове. Тя прекарва огромна част от кариерата си на сцената, като към момента продължава да се появява на нея.
Хюлер прави своя дебют на екрана през 2006 година за кино лентата “Реквием ” на режисьора Ханс-Кристиан Шмид . Актрисата изиграва мъчителния облик на момиче с епилепсия, подложено на екзорсизъм. Сцените на нейните насилствени припадъци, които католическо ѝ семейство приема като симптом на демонично обладаване, стават мъчителни за гледане.
През идващите години актрисата продължава да се снима в европейски филми. Едни от тях са немският филм “Архитектът ” (2008), германско-френската продукция “Хенри 4 ” (2009) и английската драма “Връзки ” (2012).
Пробивът ѝ в Холивуд обаче настава през 2016 година с присъединяване ѝ в германско-австрийската комедийна драма “Тони Ердман ” на режисьорката Марен Ейд.
Продукцията е номинирана за най-хубав чуждоезичен филм за премия “Оскар ”, както и за премиите “БАФТА ”, “Изборът на критиците ” и “Златен глобус ”. Грабва оценката на “ФИПРЕСИ ” (Международна федерация на филмовата преса) на фестивала в Кан, Франция, която носи огромно самопризнание както за кино лентата, по този начин и за актьорите.
“Изкуството е повсеместен език. Няма значение по какъв начин го говорите. Важно е хората да схванат какво желаете да кажете, а не какъв брой тъкмо можете да го кажете ”, Хюлер пред изданието Венити Феър (Vanity Fair).
Впоследствие актрисата продължава своето нахлуване към Холивуд с филмите “Анатомията на едно рухване ” и “Зона на интерес ” от 2023 година
Жюстин Трие, режисьорката на френския трилър “Анатомията на едно рухване ”, написа сюжета за кино лентата дружно със своя брачен партньор Артур Харари по време на пандемията от ковид през 2020 година. Тя споделя, че е основала ролята особено за Сандра Хюлер, като даже кръщава героинята с нейното първо име.
Актрисата се превъплъщава в ролята на Сандра Войтер, която е обвинена за убийството на мъжа си. Единственият очевидец по делото е техният незрящ наследник.
По време на фотосите Хюлер умолява Трие да ѝ каже дали героинята ѝ е отговорна или не, само че не получава отговор. Въпреки това съумява да прегърне неяснотите на ролята си, без осъществяването ѝ да загуби своята достоверност.
„ Наистина не знам дали Сандра е умъртвила брачна половинка си “, Хюлер пред изданието Холивуд Рипортър (Hollywood Reporter). „ Жюстин в никакъв случай не ми е казвала и в никакъв случай не съм решавала това сама. Бързо разбрах, че този филм не е толкоз за това дали героинята го е направила или не. Става въпрос повече за възприятията ни към нея и по какъв начин се трансформират с информацията, която получаваме. ”
Другият успех на актрисата идва с присъединяване ѝ във кино лентата “Зона на интерес ”. Първоначално тя отхвърля да играе ролята на Хедуиг Хьос, брачната половинка на Рудолф Хьос, комендант на концентрационния лагер “Аушвиц ”. Преди това тя се заклева пред себе си, че в никакъв случай няма да играе нацист.
Друга от аргументите е, че не е желала да се свърже прочувствено с колосален темперамент като този на Хедуиг. По-късно обаче приема предлагането от режисьора Джонатан Глейзър . Осъзнава, че това не е следващият филм, който пресъздава геноцида над евреите по време на Втората международна война.
Във кино лентата двамата герои живеят с децата си на метри от стената на “Аушвиц ”, само че не се демонстрират фрагменти от самия лагер. След началото на фотосите му Хюлер към момента се бори с героинята си. Свикнала да намира дълбока прочувствена връзка с хората, които изиграва, тя открива, че е невероятно да съчувства на Хедуиг.
„ Мерил Стрийп споделя, че би трябвало да обичаш всеки воин, без значение дали е злобен или не. Мислих за това доста дълго време и макар че обичам и боготворя Мерил и всичко, което тя прави, не мисля, че съм съгласна с нея. Не обичах Хедуиг Хьос и в никакъв случай няма да го направя ”, актрисата.
Сандра Хюлер отхвърля да се реалокира да живее в Съединени американски щати поради кариерата си и счита, че една от най-важните функции, които би трябвало да изиграе в живота си, е тази на майка. В момента живее дружно с щерка си и кучето им в Лайпциг, Германия.
“Разбира се, че бих желала да работя в Съединени американски щати. Имам дълъг лист от невероятни хора, с които бих желала да работя. Но аз съм европейска актриса. Немскоговоряща, европейска актриса. Това постоянно ще бъде моята основа ”, Хюлер.
Рядко се случва една актриса да бъде част от два кино лентата, номинирани за “Оскар ” в една и съща година. Още по-рядко пък това е европейка.
Точно това обаче е казусът на германката Сандра Хюлер . Тя беше номинирана за най-хубава актриса в основна роля на тазгодишните награди за филмите “Анатомията на едно рухване ” и “Зона на интерес ”. И макар че не беше отличена, получи огромно интернационално самопризнание за своите функции.
Пътят ѝ обаче стартира надалеч от холивудските прожектори. Хюлер е родена през 1978 година в Източна Германия, тогава част от руската окупационна зона, и няма особена непосредственост със западната просвета през израстването си.
Когато е тийнейджърка, отрязва косата си, боядисва я в алено и се причислява в сценичен клуб по драма. Тогава не чака, че в бъдеще ще развие кариера на актриса.
“Участвах в театрална работилница в учебно заведение и доста ми хареса, само че в никакъв случай не съм мислела, че това може да бъде специалност за мен. Беше по-скоро занимание ”, Хюлер пред онлайн портала за европейско кино Cineuropa.
Берлинската стена пада през 1989 година, когато актрисата към момента е в гимназията. Няколко години по-късно тя кандидатства и е призната в Академията за трагични изкуства “Ернст Буш ” в Берлин, където приключва театралното си обучение през 2003 година
Обучението ѝ за спектакъл ѝ оказва помощ за по-късните ѝ кино планове. Тя прекарва огромна част от кариерата си на сцената, като към момента продължава да се появява на нея.
Хюлер прави своя дебют на екрана през 2006 година за кино лентата “Реквием ” на режисьора Ханс-Кристиан Шмид . Актрисата изиграва мъчителния облик на момиче с епилепсия, подложено на екзорсизъм. Сцените на нейните насилствени припадъци, които католическо ѝ семейство приема като симптом на демонично обладаване, стават мъчителни за гледане.
През идващите години актрисата продължава да се снима в европейски филми. Едни от тях са немският филм “Архитектът ” (2008), германско-френската продукция “Хенри 4 ” (2009) и английската драма “Връзки ” (2012).
Пробивът ѝ в Холивуд обаче настава през 2016 година с присъединяване ѝ в германско-австрийската комедийна драма “Тони Ердман ” на режисьорката Марен Ейд.
Продукцията е номинирана за най-хубав чуждоезичен филм за премия “Оскар ”, както и за премиите “БАФТА ”, “Изборът на критиците ” и “Златен глобус ”. Грабва оценката на “ФИПРЕСИ ” (Международна федерация на филмовата преса) на фестивала в Кан, Франция, която носи огромно самопризнание както за кино лентата, по този начин и за актьорите.
“Изкуството е повсеместен език. Няма значение по какъв начин го говорите. Важно е хората да схванат какво желаете да кажете, а не какъв брой тъкмо можете да го кажете ”, Хюлер пред изданието Венити Феър (Vanity Fair).
Впоследствие актрисата продължава своето нахлуване към Холивуд с филмите “Анатомията на едно рухване ” и “Зона на интерес ” от 2023 година
Жюстин Трие, режисьорката на френския трилър “Анатомията на едно рухване ”, написа сюжета за кино лентата дружно със своя брачен партньор Артур Харари по време на пандемията от ковид през 2020 година. Тя споделя, че е основала ролята особено за Сандра Хюлер, като даже кръщава героинята с нейното първо име.
Актрисата се превъплъщава в ролята на Сандра Войтер, която е обвинена за убийството на мъжа си. Единственият очевидец по делото е техният незрящ наследник.
По време на фотосите Хюлер умолява Трие да ѝ каже дали героинята ѝ е отговорна или не, само че не получава отговор. Въпреки това съумява да прегърне неяснотите на ролята си, без осъществяването ѝ да загуби своята достоверност.
„ Наистина не знам дали Сандра е умъртвила брачна половинка си “, Хюлер пред изданието Холивуд Рипортър (Hollywood Reporter). „ Жюстин в никакъв случай не ми е казвала и в никакъв случай не съм решавала това сама. Бързо разбрах, че този филм не е толкоз за това дали героинята го е направила или не. Става въпрос повече за възприятията ни към нея и по какъв начин се трансформират с информацията, която получаваме. ”
Другият успех на актрисата идва с присъединяване ѝ във кино лентата “Зона на интерес ”. Първоначално тя отхвърля да играе ролята на Хедуиг Хьос, брачната половинка на Рудолф Хьос, комендант на концентрационния лагер “Аушвиц ”. Преди това тя се заклева пред себе си, че в никакъв случай няма да играе нацист.
Друга от аргументите е, че не е желала да се свърже прочувствено с колосален темперамент като този на Хедуиг. По-късно обаче приема предлагането от режисьора Джонатан Глейзър . Осъзнава, че това не е следващият филм, който пресъздава геноцида над евреите по време на Втората международна война.
Във кино лентата двамата герои живеят с децата си на метри от стената на “Аушвиц ”, само че не се демонстрират фрагменти от самия лагер. След началото на фотосите му Хюлер към момента се бори с героинята си. Свикнала да намира дълбока прочувствена връзка с хората, които изиграва, тя открива, че е невероятно да съчувства на Хедуиг.
„ Мерил Стрийп споделя, че би трябвало да обичаш всеки воин, без значение дали е злобен или не. Мислих за това доста дълго време и макар че обичам и боготворя Мерил и всичко, което тя прави, не мисля, че съм съгласна с нея. Не обичах Хедуиг Хьос и в никакъв случай няма да го направя ”, актрисата.
Сандра Хюлер отхвърля да се реалокира да живее в Съединени американски щати поради кариерата си и счита, че една от най-важните функции, които би трябвало да изиграе в живота си, е тази на майка. В момента живее дружно с щерка си и кучето им в Лайпциг, Германия.
“Разбира се, че бих желала да работя в Съединени американски щати. Имам дълъг лист от невероятни хора, с които бих желала да работя. Но аз съм европейска актриса. Немскоговоряща, европейска актриса. Това постоянно ще бъде моята основа ”, Хюлер.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ