Тя се налага като върховен сeкc-символ през 50-те години –

Тя се постанова като висш сeкc-символ през 50-те години – руса, стопроцентова американка, съпроводена от оглушително крещящи реклами.

Крехка и променлива в частния си живот, търсеща сигурност в любовта, тя стига до такава степен, че изоставя холивудските режисьори за един белязан от ориста американски президент…

Норма Джийн Мортенсън е щерка на Гладис Монро Бейкър Мортенсън , улична актриса в Холивуд с нестабилно прехранване, и на нейния втори брачен партньор Едуард Мортенсън , норвежец по генезис, с неуверени приходи, който изчезва прекомерно скоро след раждането ѝ.

Норма Джийн има мизерно детство, белязано от огромната меланхолия. До 7-годишна възраст живее в едно семейство, след това отива при майка си, до момента в който тя не е въдворена в подслон поради параноидна шизофрения.

Следващите 3 години Норма прекарва в дом за сираци и център за осиновяване. Грейс Годард , майка на нейната най-хубава другарка, се грижи за нея от 11-та ѝ година, до момента в който тя се омъжва на 16-годишна възраст.

Търсейки леговище във утопичен свят, изпълнен с картините на обилни спектакли, Норма си измисля татко, който наподобява на Кларк Гейбъл , и се утешава на острови, яхти и дворци.

Също по този начин ѝ се случва да мечтае по какъв начин се съблича в една черква и смаяните присъстващи безшумно се възхищават от великолепието на гoлото ѝ тяло.

Бракът ѝ с покровителствения и ревностен Джим Доуърти доста скоро се оказва разочароващ. Обратно на отвратителните истории, които тя по-късно споделя, че в пансиона е била изнaсилeна, сeкcуално прилъстена, от което забременяла, Доуърти твърди, че неговата Норма Джийн е била дeвcтвена.

Във всеки случай тя се уморява да играе ролята на жена, затворена в домашния ъгъл, и се усеща облекчена, когато през 1944 година брачният партньор ѝ отпътува оттатък океана.

Когато стартира работа в оръжеен цех, тя е видяна от един фотограф. Норма Джийн обожава да театралничи и обективът (който съгласно някои е нейната единствена любов) разкрива превъзходна млада жена, копнееща да се харесва и да притегля вниманието, колкото сeксyална, толкоз и уязвима, комбинация сред непорочност и перверзия.

Преследвана от фантазиите да стане звезда, тя се развежда със своя брачен партньор, става прочут модел (фотографът Андре дьо Диенес се влюбва в нея и я моли да се оженят) и през 1946 година се показва на кинокомпанията „ Туентиът Сенчъри Фокс “.

Постига незабравим „ резултат на плътта “ в една „ няма “ проба, въз основа на която студиото я ангажира, изсветлява русите ѝ коси и сменя името ѝ на Мерилин Монро .

Според всички свидетелства Мерилин излъчва към себе си неизмеримо сeксyална атмосфера. Тя непрестанно мечтае за сeкc и го замисля с всички мъже, които се среща, само че не се самоопределя като „ селективно неморална “, тъй като не се отдава на мъже, които не ѝ харесват, като първото изискване е те да бъдат „ благи “.

Предпочитанията ѝ нормално са ориентирани към мъже на избрана възраст, напомнящи облика на положителния, топъл татко. Според израза на Мерилин Холивуд през 40-те години е „ свръхнаселен бродей “ и на нея ѝ е нужно да впрегне всичките си сили, с цел да престане да играе в функции както другите третокласни русокоски на „ Фокс “.

Неин пръв филантроп е продуцентът деец Джо Шенк , който тогава наближава 70-те. Шенк отрупва с дарове младата звезда и постоянно я кани в дома си в своето бюро, където прекарва времето, като я гали по гърдите и я кара да си спомня по какъв начин е практикувала oрaлна любов…

Шенк показва Мерилин на Хари Коун , тиранът на „ Кълъмбия “, само че тя е толкоз превзета от концепцията за своя пръв филм, че наподобява отхвърля настойчивите ухажвания на Коун .

Актьорът Милтън Берл съумява там, където Коун губи. Той твърди: „ Тя не ми се отдаде, тъй като имах средства да ѝ оказа помощ, а тъй като ѝ харесах “.

По същото време Мерилин демонстрира уязвимост и към Фред Ларгър , неин учител по пеене, който и да прави оценка сeксyалните ѝ услуги, не дава отговор на нейните усеща.

Оценка за сeкcуалността на Мерилин получаваме и посредством Антън Лавей , тогава 18-годишен, акомпанятор в едно заведение за cтpиптийз, където 22-годишната актриса работи известно време, откакто е уволнена от „ Кълъмбия “.

Лавей , който има двуседмична случка с Мерилин по мотелите (а когато им свършат парите, се любят в една кола), я разказва като сeкcуално пасивно, дяволито дете, което избира възхитените погледи на мъжете пред настойчивото им внимание.

Биографите на Мерилин наподобява са на същото мнение. Фред Гилес написа, че тя през по-голямата част от времето е „ погълната от мисли за самата себе си, с цел да бъде сензитивна към мъжете “.

А Норман Мейлър твърди, че тя е „ приятна в леглото, само че повече пасивна, в сравнение с дейна “.

Мерилин продължава да живее в патетична паника. „ Не зная дали го направих добре “, мърмори тя, откакто се е любила с Марлон Брандо .

Или скача в леглото и умолява: „ Недей да правиш нищо, единствено ме прегръщай! “ Един от тези, които не пропущат да я прегръщат, е писателят Боб Слатнер . Той твърди, че за малко време е бил женен за Мерилин в Мексико.

Но да се люби с по-голямата част от мъжете за нея е нещо просто и успокояващо:

Тe бяха толкоз сигурни в себе си, а аз ни минимум не бях, и те ми помагаха да се усещам по-добре.

Джони Хайд наследява от Шенк ролята на филантроп на Мерилин . Той е значим холивудски сътрудник. Хайд е малък, постоянно добре обръснат, 53-годишен и тежко боледува от сърце.

Мерилин желае да го изостави, той ѝ предлага да се оженят, само че тя му отхвърля. Създава ѝ възприятие за сигурност, възобновява дрешника ѝ и заплаща разноските по пластичните интервенции на носа и брадичката ѝ.

По-важното е, че Хайд употребява въздействието си, с цел да ѝ обезпечи нейните първи огромни функции, и двете на издържани от мъжете дами в „ Когато градът спи “ (1950 г.) и „ Ева “ (1950 г.).

Мерилин и Хайд физически не си съответстват, само че тя симулира възторг, с цел да не го обиди. Когато русата дива подписва своя пръв огромен договор, извиква: „ Това е последният залък, който ще захапя. “

Всъщност се цели по-високо. Шегувайки се с една своя тогавашна другарка, Шели Уинтърс , тя прави лист на мъжете, с които би желала да cпи.

Там са имената на популярни персони, за които би се омъжила, и други, които би cъблазнила. Между тях е и Алберт Айнщайн . Шели Уинтърс попада на фотография на гения със следното посвещение на Мерилин : „ С почитание, обич и признателност “.

Джо ди Маджо е първата огромна обич на Мерилин . Той е една вариация на средновековния рицар Галаад…

Джо се трансформира в най-великата звезда на бейзбола на всички времена. Оттегля се на 37 години, към момента в отлична форма и е заслужен за русата опожарителка на мъжките сърца, която ще стане суперзвезда с присъединяване си във филмите „ Мъжете избират русокоски “ и „ Как да се омъжиш за милионер “ (1953 г.).

Дори разкриването на един календар с гoли дами, за който тя е театралничила в миг на парично усложнение, благоприятства възхода на кариерата ѝ.

За нейно злощастие Джо ди Маджо няма ни минимум предпочитание неговата брачна половинка да става суперзвезда, откакто през 1954 година тe сключвт брак.

С избухлив, тъмен, горделив и ревностен темперамент, той ненавижда Холивуд и реагира срещу това обществено ревю на чаровете на своята брачна половинка.

Ненавижда преподавателката по трагично изкуство на Мерилин , Наташа Литес , която си отмъщава, като споделя, че Мерилин доста по-добре се схваща с дамите.

В обезвереното си изпитание да избави своя брак Джо ди Маджо , в скрит план с приятеля си Франк Синатра , се пробва да изненада Мерилин „ с друга жена “ (несъмнено, с цел да я принуди да се откаже от нейните планове за развод).

Но изказванията на Литес в никакъв случай не биват потвърдени. За да се опита да се измъкне от клишето на сeкcапилна русокоска, което ѝ е наложено от филмовите студиа, Мерилин напуща Холивуд и отива на Източното крайбрежие, където има вяра, че ще най-сетне ще откри мъжа, който няма да се интересува единствено от тялoто ѝ.

Писателят Артър Милър , който тя за първи път среща през 1950 година („ Той седна, хвана дребния ми пръст и ние се задоволихме да се гледаме в очите “), е считан в левите интелектуални среди за това, което е Джо ди Маджо в света на бейзбола.

Майсторът на перото и сeкcапилната русокоска подписват брак през 1956 година. Лена Папитоне , тяхната прислужница, споделя, че в Ню Йорк Мерилин прекарва времето си сред курсовете по трагично изкуство и сеансите по психоанализа.

Докато Милър работи в бюрото си, актрисата остава сама в своята стая, излегната върху леглото. Отпивайки постепенно и с приятност шампанско, тя прекарва дълги часове на телефона, слуша плочи с гласа на „ Франки “ или се възхищава пред огледалата от типа на своето гoло тяло. (Тя има навика да се гали пред една фотография на Джо ди Маджо в цялостен растеж, намираща се в нейния будоар).

Напълно отпусната, Мерилин не престава да се оригва и пръцка. Тя рядко се къпе, само че въпреки всичко си прави труда да изрусява космите върху вeнериния си рид („ Искам да се усещам напълно руса “), от което получава някаква зараза, и не носи никакво бeльо.

Мерилин яде мляко, бърше ръцете си в завесите, които заради това постоянно би трябвало да се сменят…

В началото семейство Милър смущават своите другари с непрекъснатите си пререкания. След като се е любила цяла нощ, Мерилин не разрешава на прислужничката да сменя чаршафите, заявявайки: „ Имам предпочитание да остана тук целия ден “.

По-късно Мерилин прави два спонтанни aборта и потъва във все по-дълбока и по-дълбока меланхолия. Последните ѝ филми са приключени с огромна тъга (и с повишение на цената за продуцентите, защото Мерилин , с цел да си отмъсти, постоянно закъснява или отсъства).

Неможейки да спи, тя постоянно взема успокоителни, гълтам опиати, с цел да не помни. Няколко пъти Милър я избавя от огромните дози, които е поела по нехайство. След като са работили дружно за „ Недоразуменията “ (1960 г.), Милър се развежда (това става в деня, в който Джон Ф. Кенеди е определен за президент).

Приближавайки своите 35 години, сама и отчайващо смутена от мисълта, че остарява, Мерилин има потребност от сигурност. Тя се хвърля в шумна случка с Ив Монтан , неин сътрудник суперзвезда в „ Нека се обичан “ (1960 г.), който извънредно я разочарова, като прекъсва връзката им, с цел да не се раздели с жена си Симон Синьоре .

Мерилин желае освен това от краткотрайни увлечения. Такива са срещите ѝ в жалките хотели с датския публицист Ханс Йорген Лембурн , чиито ръце, твърди тя, я приспиват.

Ако се има вяра на нейната прислужница, тя стартира да виси по питейните заведения, прави дарове на своя хубав водач и става интимна с масажиста си.

От време на време Джо ди Маджо остава да прекарва нощта при русокосата актриса, само че продължава да не утвърждава нейната кариера.

Друг остарял другар и от време на време ухажор, Франк Синатра , чиито сeкcуални условия и застъпнически престиж я вълнуват и ѝ вършат наслаждение дотам, че тя му прости даже и фантазиите за брак. По това време Синатра я показва на Кенеди .

„ Виждаш ли ме като брачна половинка на президента? “, приказва Мерилин с утопичен звук пред своя другар Боб Слатцер през 1962 година.

Тя не престава да тича на тайните срещи, които президентът ѝ дефинира във вилата на своя роднина Питър Лауфорд на брега на Санта Моника, в „ Бевърли Хилс Хотел “ в Калифорния или в президентския аероплан.

Тя си купува къща и се открива в Лос Анджелис, тъй като, както споделя на приятелите си: „ На бога, в лицето на Д. Кенеди, смешно досажда да чака дълго (в хотелските стаи) и да бъде разпознаван “.

Изпълненията на Кенеди са „ напълно демократични “ и „ извънредно проникващи “, твърди тя, кикотейки се.

Според Мерилин Джон Кенеди обича да я прегръща и притиска към себе си, само че също по този начин по никакъв начин не се смущава да прекара ръката си под масата по време на публична вечеря, с цел да се увери, че тя не носи нищо под роклята си. Неговите закъснения и продължителни телефонни диалози стартират да ѝ досаждат…

След като поздравява Кенеди с песента „ Честит рожден ден “ на Медисън Скуеър Гардън по случай 45-годишнината му, Мерилин става прекомерно сложна за управление…

През юни в желанието си да успокои бурята от неодобрение Джон я поверява на своя брат Боб . Русокосата хубавица още веднъж стартира да мечтае за брак.

Когато офанзивите ѝ стават рисково настойчиви и Робърт Ф. Кенеди сменя номера на телефона си, с цел да избегне повикванията, тя стартира по неволя да се заканва, че ще събере конференция, с цел да го оплюе.

Самоубийство? Или ликвидиране?

Настроението на Мерилин през това последно лято на 1962 година се колебае сред веселието и отчаянието, което е облекчавано от доста хапчета и всекидневни сеанси при нейния психиатър.

Тя е отстранена от фотосите на последния ѝ филм поради чести отсъствия и е обезверена от своята некадърност да задържи един мъж, „ да задоволи изцяло нечии потребности “, както написа в едно неизпратено писмо до Джо ди Маджо .

Води толкоз хаотичен живот и непрестанно приказва за своята гибел, че вестта за нея не е огромна изненада за никого. В една ранна неделна заран е открита мъртва вследствие на прекомерно мощна доза приспивателни.

Оттогава се понасят слуховете, че Мерилин Монро е жертва на палач. Но доктор Хайман Енгълбърг , който установи гибелта ѝ, заявява, че актрисата сама е избрала своя край. Отнася се за самоубийство.

По някаква странна подигравка богинята на любовта е мъртва заради липса на любов…

„ Интимният живот на великите “, Уолъс и Валешински