Ема Питър, която запечатва в снимки живота на сградите
Тя е в топ 10 на архитектурните фотографи и единствената жена измежду тях. Но нейните фрагменти на здания се отличават, тъй като тя им дава живот. Изложбата " Решаващият миг " на Ема Питър е в Художествения музей на Западен Ванкувър в Канада.
ѝТя е приключила снимка в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на проф. Румен Георгиев . Именно той, както и известният френски фотограф Анри Картие-Бресон , оставят максимален отпечатък в стила на архитектурната фотографка Ема Питър .
" Вече 20 години съм вярна на Анри Бресон и Румен Георгиев - на тяхната логичност, че би трябвало да улавяш моменти, че животът е в моменти. "
Животът е в моментиЕма Питър
Ема Питър учи снимка в една от най- " великодушните " на събития години - по времето на митингите против кабинета " Виденов " (1995 - 1997 г.). Спомня си, че по време на цялото си следване проф. Георгиев е пращал студентите си на улицата - да фоторепортерстват.
" По това време в България толкоз доста неща се случваха, студентите бяхме по улиците, протестирахме, Народното събрание гореше - всичко това се снимаше ".
Ема приключва академията през 2000 година и отпътува на специализация в известната фотографска организация Magnum Photos в Париж, чийто създател е точно Картие-Бресон. Той е прочут като един от пионерите във фотожурналистиката, която свързва с художествената снимка.
Негова е и концепцията за " решаващия миг " във фотографията - по този начин се споделя и изложбата на Ема Питър, която сега е подредена в Художествения музей в Западен Ванкувър.
" Негови са най-силните вероятни фотожурналистически фотоси ", споделя Ема, която е имала достойнството да се запознае и учи от него. Тя се усеща голяма късметлийка с двамата си учители.
Фоторепортерът остава в нея жив вечно. Това се вижда от. Забележителни са с това, че на множеството фрагменти на здания участва и човек или хора.
Архитектурната снимка е изцяло друга, тя показва огромни коменсиални здания.
Ако снимаш портретна снимка - можеш да приказваш с индивида, в случай че си фоторепортер - отиваш на събитието и би трябвало да уловиш моментите. Тук имаш статична постройка, на която би трябвало да дадеш живот, споделя Ема. А живот тя дава с оня избран човек или група хора, с това притичващо дете, които се виждат на фрагментите ѝ.
" Много фотографи не вършат този журналистически метод на снимане, те показват постройките просто като архитектура. Обаче за мен най-важното е да им дадеш живот. Защото тези здания са правени за хора. "
Днес Ема Питър е притежател на организацията и работи с най-известните архитекти в света. Десетки са премиите й в сектора, които е спечелила. Името й е марка в архитектурната снимка. Но пътят дотук не е бил лек.
През 2003 година Ема и брачният партньор й се местят във Ванкувър, Канада. Търси си работа, носи едно голямо портфолио черно-бели репортажни фотоси.
" Почуках на всяка врата във Ванкувър и никой не ме нае. "
Разликата в това дали можеш да успееш или не, е в предишното, което имашЕма Питър
Казват й или, че е свръхквалифицирана за позицията, за която търсят човек, или че не може да я вземат без опит в Канада. Ема не се отхвърля и най-после чука на вярната врата.
В идващите години работи организация VRX, която снима хотели по целия свят за туристическата организация Expedia. " Летим от страна на страна - 240 дни в годината на път ", споделя Ема. Това е и началото на архитектурната снимка за нея.
Според сътрудниците ѝ запащането в бранша е ниско, до момента в който тя счита, че е задоволително. " Това, което вземах в Канал 1 като водеща на предаването " Семеен албум " за месец, тук го печелех за ден ".
Това тя мъчно може да изясни на сътрудниците си по този начин, че да я схванат. Трудно може и да схванат, че е живяла в комунизъм и е трябвало да си мълчи за нещата, които чува и вижда у дома като дете.
Израства в бохемско семейство, в чийто дом стават едни от най-яките купони на работещите в киноиндустрията. Баща ѝ е оператор в киноцентъра " Бояна ", майка ѝ - основен специалист в Съюза на филмовите дейци.
" И това е разликата, когато буташ живота. Тука (в Канада) за тях това бяха никакви пари, които получаваха ", споделя още Ема. " Разликата в това дали можеш да успееш, или не, е в предишното, което имаш. "
Ема остава лоялна и свръхблагодарна на работодателите си - че са я наели на работа с български паспорт и са повярвали в нея. Скоро става началник на фотографския отдел на VRX Studios.
Тя е водещ фотограф на рекламни акции в хотелите Hilton, Hyatt и Fairmont и дава отговор за основаването на фотографски стандарти за някои от най-хубавите международни хотелски марки.
По това време се влюбва в модерната архитектура. Постепенно завързва контакти и стартира личен бизнес, който управлява към този момент 12 години.
" Самите архитекти си избират фотографите. Стана по този начин, че доста мои фотоси завоюваха награди и станах известна в средите. Това е мъжка специалност, аз съм единствената жена измежду десетте огромни архитектурни фотографи ", споделя Ема Питър.
Нейни архитектурни и интериорни фотоси се разгласяват в влиятелни издания като Canadian Architect, Azure, Architectural Record, Dwell, New York Times, Architectural Digest. Въздействащите й фотографии носят почерк, който не може да бъде сгрешен.
Но Ема Питър не се счита за съумяла. " И до момента остава в мен чувството, че съм гражданин на непозната страна и това ме кара да се боря повече ", споделя тя.
" Независимо какъв брой награди съм спечелила, непрекъснато блъскам сама себе си - да видя дали мога още веднъж - както Дон Кихот се е борил с невидимите вятърни мелници. Никога не се усещам като задоволително съумяла. Мога още ", прибавя тя.
Ема Питър свързва това с вроденото ѝ журналистическото " преследване " на момента, на фрагмента, което ѝ дава адреналин.
Дните ѝ не престават да минават в пътувания из целия свят. Напоследък снима постройките на летища - последно летището в Хонг Конг. Предстои ѝ да снима летището в Сан Франциско, а идната седмица - летището в Дубай.
Мечтае за повече време за себе си и за двете си деца. И за разходка в обичания ѝ Париж.
Малкото свободно време, което има, тя прекарва в градовете, в които снима. " Тогава вземам камерата и върша улична снимка - по метода, по който Бресон го е правел. "
ѝТя е приключила снимка в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на проф. Румен Георгиев . Именно той, както и известният френски фотограф Анри Картие-Бресон , оставят максимален отпечатък в стила на архитектурната фотографка Ема Питър .
" Вече 20 години съм вярна на Анри Бресон и Румен Георгиев - на тяхната логичност, че би трябвало да улавяш моменти, че животът е в моменти. "
Животът е в моментиЕма Питър
Ема Питър учи снимка в една от най- " великодушните " на събития години - по времето на митингите против кабинета " Виденов " (1995 - 1997 г.). Спомня си, че по време на цялото си следване проф. Георгиев е пращал студентите си на улицата - да фоторепортерстват.
" По това време в България толкоз доста неща се случваха, студентите бяхме по улиците, протестирахме, Народното събрание гореше - всичко това се снимаше ".
Ема приключва академията през 2000 година и отпътува на специализация в известната фотографска организация Magnum Photos в Париж, чийто създател е точно Картие-Бресон. Той е прочут като един от пионерите във фотожурналистиката, която свързва с художествената снимка.
Негова е и концепцията за " решаващия миг " във фотографията - по този начин се споделя и изложбата на Ема Питър, която сега е подредена в Художествения музей в Западен Ванкувър.
" Негови са най-силните вероятни фотожурналистически фотоси ", споделя Ема, която е имала достойнството да се запознае и учи от него. Тя се усеща голяма късметлийка с двамата си учители.
Фоторепортерът остава в нея жив вечно. Това се вижда от. Забележителни са с това, че на множеството фрагменти на здания участва и човек или хора.
Архитектурната снимка е изцяло друга, тя показва огромни коменсиални здания.
Ако снимаш портретна снимка - можеш да приказваш с индивида, в случай че си фоторепортер - отиваш на събитието и би трябвало да уловиш моментите. Тук имаш статична постройка, на която би трябвало да дадеш живот, споделя Ема. А живот тя дава с оня избран човек или група хора, с това притичващо дете, които се виждат на фрагментите ѝ.
" Много фотографи не вършат този журналистически метод на снимане, те показват постройките просто като архитектура. Обаче за мен най-важното е да им дадеш живот. Защото тези здания са правени за хора. "
Днес Ема Питър е притежател на организацията и работи с най-известните архитекти в света. Десетки са премиите й в сектора, които е спечелила. Името й е марка в архитектурната снимка. Но пътят дотук не е бил лек.
През 2003 година Ема и брачният партньор й се местят във Ванкувър, Канада. Търси си работа, носи едно голямо портфолио черно-бели репортажни фотоси.
" Почуках на всяка врата във Ванкувър и никой не ме нае. "
Разликата в това дали можеш да успееш или не, е в предишното, което имашЕма Питър
Казват й или, че е свръхквалифицирана за позицията, за която търсят човек, или че не може да я вземат без опит в Канада. Ема не се отхвърля и най-после чука на вярната врата.
В идващите години работи организация VRX, която снима хотели по целия свят за туристическата организация Expedia. " Летим от страна на страна - 240 дни в годината на път ", споделя Ема. Това е и началото на архитектурната снимка за нея.
Според сътрудниците ѝ запащането в бранша е ниско, до момента в който тя счита, че е задоволително. " Това, което вземах в Канал 1 като водеща на предаването " Семеен албум " за месец, тук го печелех за ден ".
Това тя мъчно може да изясни на сътрудниците си по този начин, че да я схванат. Трудно може и да схванат, че е живяла в комунизъм и е трябвало да си мълчи за нещата, които чува и вижда у дома като дете.
Израства в бохемско семейство, в чийто дом стават едни от най-яките купони на работещите в киноиндустрията. Баща ѝ е оператор в киноцентъра " Бояна ", майка ѝ - основен специалист в Съюза на филмовите дейци.
" И това е разликата, когато буташ живота. Тука (в Канада) за тях това бяха никакви пари, които получаваха ", споделя още Ема. " Разликата в това дали можеш да успееш, или не, е в предишното, което имаш. "
Ема остава лоялна и свръхблагодарна на работодателите си - че са я наели на работа с български паспорт и са повярвали в нея. Скоро става началник на фотографския отдел на VRX Studios.
Тя е водещ фотограф на рекламни акции в хотелите Hilton, Hyatt и Fairmont и дава отговор за основаването на фотографски стандарти за някои от най-хубавите международни хотелски марки.
По това време се влюбва в модерната архитектура. Постепенно завързва контакти и стартира личен бизнес, който управлява към този момент 12 години.
" Самите архитекти си избират фотографите. Стана по този начин, че доста мои фотоси завоюваха награди и станах известна в средите. Това е мъжка специалност, аз съм единствената жена измежду десетте огромни архитектурни фотографи ", споделя Ема Питър.
Нейни архитектурни и интериорни фотоси се разгласяват в влиятелни издания като Canadian Architect, Azure, Architectural Record, Dwell, New York Times, Architectural Digest. Въздействащите й фотографии носят почерк, който не може да бъде сгрешен.
Но Ема Питър не се счита за съумяла. " И до момента остава в мен чувството, че съм гражданин на непозната страна и това ме кара да се боря повече ", споделя тя.
" Независимо какъв брой награди съм спечелила, непрекъснато блъскам сама себе си - да видя дали мога още веднъж - както Дон Кихот се е борил с невидимите вятърни мелници. Никога не се усещам като задоволително съумяла. Мога още ", прибавя тя.
Ема Питър свързва това с вроденото ѝ журналистическото " преследване " на момента, на фрагмента, което ѝ дава адреналин.
Дните ѝ не престават да минават в пътувания из целия свят. Напоследък снима постройките на летища - последно летището в Хонг Конг. Предстои ѝ да снима летището в Сан Франциско, а идната седмица - летището в Дубай.
Мечтае за повече време за себе си и за двете си деца. И за разходка в обичания ѝ Париж.
Малкото свободно време, което има, тя прекарва в градовете, в които снима. " Тогава вземам камерата и върша улична снимка - по метода, по който Бресон го е правел. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ