Чаплин с дисаги, бай Ганьо с бомбе – Маргарита Хлебарова в образ
Тя е по едно и също време Чаплин с дисаги и бай Ганьо с бомбе. И пасажер на личната си чест. И воин на личния си хубав свят. И гледа право в очите. И приказва. И спори. И се пали. И споделя до дъно. Със пристрастеност. С любов към хората. С вяра. С очакване за нещо по-добро. Илюзорно и съвсем невероятно...
Актрисата Маргарита Хлебарова влиза в кожата на този напълно нетъмен индивид – в моноспектакъл с леко подвеждащото заглавие „ Шоуто на Сюзан “ – в Сатирата. Сюзан Блеквил е създание на Питър Куилтър – знаменит английски създател, преведен до момента на 27 езика в над 40 страни. Като връх в неговото творчество се показва „ Краят на дъгата “ (End of the Rainbow) – драма,
отдадена на последните месеци от живота на Джуди Гарланд. У нас най-популярна е „ Актрисата “ с Аня Пенчева и Стефан Данаилов (Народен спектакъл, 2019).
Поредната среща със мощен женски облик Куилтър прави в „ Шоуто на Сюзан “, с автентично заглавие Just the ticket. Това е one-woman comedy за ориста на Сюзън – шумна и самотна ексцентричка, която подхваща самотно пътешестване до Австралия, с цел да отпразнува 60-ия си рожден ден. В търсене на обич и заобиколена от безпорядък, тя води феновете в хаоса на личния си радостен живот...
Маргарита Хлебарова, макар очевидното противоречие с истинската възраст на своята героиня, основава театър за дамата – естествената, действителната, неизмислената, проснатата на дивана... Тази, която с цялата си нормалност, разрушава, реже и бастисва визиите за стандартност. И тъкмо в тази роля прави в действителност огромен скок в достигането на сякаш елементарни неща – моженето да бъдеш съпричастен, да живееш в синхрон със себе си и другите, да обичаш и да те обичат...
Преводът на текста е на Михаела Кацарова. Постановката и музикалната картина са на Николай Ламбрев-Михайловски. Сценограф е Чайка Петрушева. Мултимедията е на Слави Георгиев.
Снимка: Сатиричен спектакъл, Антон Даскалов
Маргарита Хлебарова – какво е да те одобряват във ВИТИЗ на 16, а на 20 – да си в Народния спектакъл. Защо няма фантазии. Защо обича да беседва с непознати. Кога пустинята се трансформира в река? Защо живее живота на Чаплиновите герои в действителността..
Като Ви гледа човек след този един час и 16 минути в „ Шоуто на Сюзан “, непроменяемо се пита – допустимо ли е една Маргарита в миналото да бъде унила?
- Аз съм доста положителен човек и страховит оптимист. Това малко граничи с лека полуда при мен... Защото, без значение какво се случва, аз постоянно виждам позитивното. Да, има моменти, в които се разсънвам...
Преди няколко дни се разсъниха с мисълта какво ще стане с този театър, дали публиката ще го гледа, дали се опасява да идва на спектакъл поради пандемията... Някакви такива мисли ме обзеха, които не можах да ги изчистя доста от съзнанието си...
Ето, да вземем за пример, през вчерашния ден нямах такива мисли. Беше ми доста добре...
Обичате ли да водите диалози с непознати?
- Обичам. Защото има доста забавни хора.
Спомням си една история от Коледа, беше 25 декември. Случи се на дребните пет кьошета (Място в центъра на София, където се пресичат пет дребни улици – бел. а.). Аз бях с моя другарка. Появи се една женичка, клошар, само че доста умна. Нямаше обувки...
Когато се видяхме, незабавно се усетихме. Нали знаете, актьорите притеглят някои хора. Погледнахме се и тя стартира да приказва. Разказа, че била учителка, изиска стотинки за самун. Заведохме я в един магазин за втора ръка, взехме й обувки, облекла, погрижихме се за нея. И това беше грубо...
Имате ли 20-годишни фантазии?
- Хм. Това е доста прекрасен въпрос... Айде де! Никога не съм се замисляла.
Аз, по принцип, не бленувам. Аз съм тук и в този момент. Има хора, които мечтаят да имат огромно семейство, половинката да е юрист, да вървят в скъпи заведения, да купуват скъпи облекла, децата да учат в съответен университет.. Е, аз не съм от тези. Гледам да поемам нещата, които просто ми се случват.
Май за първи път срещам актьор, който няма фантазии. Това има ли някакво пояснение?...
- (Замисля се – бел.а.) Не знам какво да кажа... Такава съм...
А сантиментален човек ли сте?
- Да, сантиментален човек съм...
Много обичам храната и за мен това е едно от най-големите удоволствия. Изпитвам страхотна обич към това.
А актьорската специалност какво е – работа, на първо място, или обич, романтика... Как станахте част от нея?
- Може би, както доста деца, по този начин и аз, от дребна пеех с микрофон от дезодорант, подреждах си кукли за аудитория. Рецитирах им нещо. По-късно аплайвах във ВИТИЗ, с помощта на една моя другарка, с която сме близки до ден сегашен.
Снимка: Сатиричен спектакъл, Антон Даскалов
В седми клас тя ми сподели, че ще кандидатства във ВИТИЗ. Тогава си споделих, че и аз ще аплайвам. Тя обаче след това реши да учи зъботехника, само че аз не се отхвърлих.
Подготви ме Бончо Урумов (1937-2002, български артист, режисьор и възпитател, приключва актьорско майсторство в класа на проф. Боян Дановски, основава и управлява младежка театрална студия към „ Сълза и смях “, която по-късно стартира да носи неговото име – бел. а.), светла му памет. А с него ме свърза Ицко Финци... На 16 години и половина влязох във ВИТИЗ и на 20 към този момент излязох от там.
Почувствахте ли се безпомощна откакто завършихте академията? Все отново сте била на 20...
- Беше невероятна школа, която ме научи на дисциплинираност и почитание към театъра. Много е значимо това нещо! Важно е, когато имаш зрелище да не пристигаш 10 минути преди началото...
Моят дипломен театър беше от седем едноактни пиеси. Аз участвах в първата, която беше на Ерик Богосян – „ Горчива запарка “. Бяхме талантлив клас – Мариана Йотова, Ива Панева, Теодора Духовникова, Рада Велинова, Йоана Буковска, Божидар Попчев, Иво Тончев...
3начи, вършим дипломният театър и Сашо Морфов (Режисьорът Александър Морфов – бел. а.) идва да гледа. След това една вечер се звъни на телефона у дома – аз тогава нямах мобилен – насреща беше Морфов. Попита ме дали мога да заместя жена му, тъй като е бременна в шестия месец. Ставаше въпрос за „ Сън в лятна нощ “. Като чух това, сърцето ми се сви на топка, тормозих се, разтреперих се, не можех да кажа името си. Така, отидох в Народния спектакъл. Рени Врангова (Актриса и брачна половинка на режисьора Александър Морфов – бел. а.) играеше Елена – основната роля, и аз я заместих.
Снимка: Сатиричен спектакъл, Антон Даскалов
Аз в действителност се сблъсках от ВИТИЗ непосредствено – баааам! – в Народния спектакъл! Това беше моят старт. И тогава, на тези години, си споделих: „ Ехее, какъв брой било елементарно! “. Да, бе, да! Не се оказа по никакъв начин елементарно! Много елементарно те смъкват от горната страна. Човек просто би трябвало доста да обича театъра, да има вяра, и да го желае, и нещата се случват.
Някога имала ли сте съмнение за тежестта на името си?
- Замисляла съм се. Даже по едно време се чудех дали да не се споделям Маргарита Николай, примерно. Реших, че ще е по-модерно, само че се отхвърлих.
Благодарение на това, че Калин Сърменов (Актьор и шеф на Сатирата – бел. а.) ми подаде ръка и ме върна в театъра, в този момент се усещам по-сигурна. Това е моето място.
Кога пустинята се трансформира в река?
- Може да стане, когато си доста прям и доста същински, и в действителност отворен към света и хората...
Къде в живота Ви на актриса е подложен Чарли Чаплин?
- Аз си го нося. Освен това, едни такива нелепи неща ми се случват непрекъснато – ще се фрасна някъде, три часа няма да мога да си извадя портмонето от чантата и ще забавя опашката в магазина, след това ще отворя чантата и всичко ще се изсипе на земята... Николай Ламбревски просто отключи това по някакъв метод. Имахме необикновен работен развой.
Актрисата Маргарита Хлебарова влиза в кожата на този напълно нетъмен индивид – в моноспектакъл с леко подвеждащото заглавие „ Шоуто на Сюзан “ – в Сатирата. Сюзан Блеквил е създание на Питър Куилтър – знаменит английски създател, преведен до момента на 27 езика в над 40 страни. Като връх в неговото творчество се показва „ Краят на дъгата “ (End of the Rainbow) – драма,
отдадена на последните месеци от живота на Джуди Гарланд. У нас най-популярна е „ Актрисата “ с Аня Пенчева и Стефан Данаилов (Народен спектакъл, 2019).
Поредната среща със мощен женски облик Куилтър прави в „ Шоуто на Сюзан “, с автентично заглавие Just the ticket. Това е one-woman comedy за ориста на Сюзън – шумна и самотна ексцентричка, която подхваща самотно пътешестване до Австралия, с цел да отпразнува 60-ия си рожден ден. В търсене на обич и заобиколена от безпорядък, тя води феновете в хаоса на личния си радостен живот...
Маргарита Хлебарова, макар очевидното противоречие с истинската възраст на своята героиня, основава театър за дамата – естествената, действителната, неизмислената, проснатата на дивана... Тази, която с цялата си нормалност, разрушава, реже и бастисва визиите за стандартност. И тъкмо в тази роля прави в действителност огромен скок в достигането на сякаш елементарни неща – моженето да бъдеш съпричастен, да живееш в синхрон със себе си и другите, да обичаш и да те обичат...
Преводът на текста е на Михаела Кацарова. Постановката и музикалната картина са на Николай Ламбрев-Михайловски. Сценограф е Чайка Петрушева. Мултимедията е на Слави Георгиев.
Снимка: Сатиричен спектакъл, Антон Даскалов
Маргарита Хлебарова – какво е да те одобряват във ВИТИЗ на 16, а на 20 – да си в Народния спектакъл. Защо няма фантазии. Защо обича да беседва с непознати. Кога пустинята се трансформира в река? Защо живее живота на Чаплиновите герои в действителността..
Като Ви гледа човек след този един час и 16 минути в „ Шоуто на Сюзан “, непроменяемо се пита – допустимо ли е една Маргарита в миналото да бъде унила?
- Аз съм доста положителен човек и страховит оптимист. Това малко граничи с лека полуда при мен... Защото, без значение какво се случва, аз постоянно виждам позитивното. Да, има моменти, в които се разсънвам...
Преди няколко дни се разсъниха с мисълта какво ще стане с този театър, дали публиката ще го гледа, дали се опасява да идва на спектакъл поради пандемията... Някакви такива мисли ме обзеха, които не можах да ги изчистя доста от съзнанието си...
Ето, да вземем за пример, през вчерашния ден нямах такива мисли. Беше ми доста добре...
Обичате ли да водите диалози с непознати?
- Обичам. Защото има доста забавни хора.
Спомням си една история от Коледа, беше 25 декември. Случи се на дребните пет кьошета (Място в центъра на София, където се пресичат пет дребни улици – бел. а.). Аз бях с моя другарка. Появи се една женичка, клошар, само че доста умна. Нямаше обувки...
Когато се видяхме, незабавно се усетихме. Нали знаете, актьорите притеглят някои хора. Погледнахме се и тя стартира да приказва. Разказа, че била учителка, изиска стотинки за самун. Заведохме я в един магазин за втора ръка, взехме й обувки, облекла, погрижихме се за нея. И това беше грубо...
Имате ли 20-годишни фантазии?
- Хм. Това е доста прекрасен въпрос... Айде де! Никога не съм се замисляла.
Аз, по принцип, не бленувам. Аз съм тук и в този момент. Има хора, които мечтаят да имат огромно семейство, половинката да е юрист, да вървят в скъпи заведения, да купуват скъпи облекла, децата да учат в съответен университет.. Е, аз не съм от тези. Гледам да поемам нещата, които просто ми се случват.
Май за първи път срещам актьор, който няма фантазии. Това има ли някакво пояснение?...
- (Замисля се – бел.а.) Не знам какво да кажа... Такава съм...
А сантиментален човек ли сте?
- Да, сантиментален човек съм...
Много обичам храната и за мен това е едно от най-големите удоволствия. Изпитвам страхотна обич към това.
А актьорската специалност какво е – работа, на първо място, или обич, романтика... Как станахте част от нея?
- Може би, както доста деца, по този начин и аз, от дребна пеех с микрофон от дезодорант, подреждах си кукли за аудитория. Рецитирах им нещо. По-късно аплайвах във ВИТИЗ, с помощта на една моя другарка, с която сме близки до ден сегашен.
Снимка: Сатиричен спектакъл, Антон Даскалов
В седми клас тя ми сподели, че ще кандидатства във ВИТИЗ. Тогава си споделих, че и аз ще аплайвам. Тя обаче след това реши да учи зъботехника, само че аз не се отхвърлих.
Подготви ме Бончо Урумов (1937-2002, български артист, режисьор и възпитател, приключва актьорско майсторство в класа на проф. Боян Дановски, основава и управлява младежка театрална студия към „ Сълза и смях “, която по-късно стартира да носи неговото име – бел. а.), светла му памет. А с него ме свърза Ицко Финци... На 16 години и половина влязох във ВИТИЗ и на 20 към този момент излязох от там.
Почувствахте ли се безпомощна откакто завършихте академията? Все отново сте била на 20...
- Беше невероятна школа, която ме научи на дисциплинираност и почитание към театъра. Много е значимо това нещо! Важно е, когато имаш зрелище да не пристигаш 10 минути преди началото...
Моят дипломен театър беше от седем едноактни пиеси. Аз участвах в първата, която беше на Ерик Богосян – „ Горчива запарка “. Бяхме талантлив клас – Мариана Йотова, Ива Панева, Теодора Духовникова, Рада Велинова, Йоана Буковска, Божидар Попчев, Иво Тончев...
3начи, вършим дипломният театър и Сашо Морфов (Режисьорът Александър Морфов – бел. а.) идва да гледа. След това една вечер се звъни на телефона у дома – аз тогава нямах мобилен – насреща беше Морфов. Попита ме дали мога да заместя жена му, тъй като е бременна в шестия месец. Ставаше въпрос за „ Сън в лятна нощ “. Като чух това, сърцето ми се сви на топка, тормозих се, разтреперих се, не можех да кажа името си. Така, отидох в Народния спектакъл. Рени Врангова (Актриса и брачна половинка на режисьора Александър Морфов – бел. а.) играеше Елена – основната роля, и аз я заместих.
Снимка: Сатиричен спектакъл, Антон Даскалов
Аз в действителност се сблъсках от ВИТИЗ непосредствено – баааам! – в Народния спектакъл! Това беше моят старт. И тогава, на тези години, си споделих: „ Ехее, какъв брой било елементарно! “. Да, бе, да! Не се оказа по никакъв начин елементарно! Много елементарно те смъкват от горната страна. Човек просто би трябвало доста да обича театъра, да има вяра, и да го желае, и нещата се случват.
Някога имала ли сте съмнение за тежестта на името си?
- Замисляла съм се. Даже по едно време се чудех дали да не се споделям Маргарита Николай, примерно. Реших, че ще е по-модерно, само че се отхвърлих.
Благодарение на това, че Калин Сърменов (Актьор и шеф на Сатирата – бел. а.) ми подаде ръка и ме върна в театъра, в този момент се усещам по-сигурна. Това е моето място.
Кога пустинята се трансформира в река?
- Може да стане, когато си доста прям и доста същински, и в действителност отворен към света и хората...
Къде в живота Ви на актриса е подложен Чарли Чаплин?
- Аз си го нося. Освен това, едни такива нелепи неща ми се случват непрекъснато – ще се фрасна някъде, три часа няма да мога да си извадя портмонето от чантата и ще забавя опашката в магазина, след това ще отворя чантата и всичко ще се изсипе на земята... Николай Ламбревски просто отключи това по някакъв метод. Имахме необикновен работен развой.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ