Тя е една от най-титулуваните спортисти на България в бойните

Тя е една от най-титулуваните спортисти на България в бойните спортове. Има над 30 оценки от международни и европейски шампионати по таекуодндо и кикбокс. Отдадена на спорта, а от няколко години и майка за образец. Участник в петия сезон на " Игри на волята “. След като стана първият участник, който е служебно дисквалифициран от най-гледаното реалити в България, Албена Ситнилска даде извънредно изявление за Gong.bg в което разкри за какво е нарушила разпоредбите, като е скрила мобилен телефон. 

- Албена, здравей. Защо се стигна до твоето премахване от " Игри на волята "?

- Здравей, ами просто откриха, че имам телефон и както с доста други неща, които племената бяха взимали, взеха решение, че би трябвало да ме отстранят служебно.

- Ти имаш дете, това ли бе главната причина да го направиш?

- Не беше това главната причина. Моята сестра имаше проблем, който се случи тъкмо преди да вляза, и това беше единственото ми решение, което можеше да измисля за момента, защото бях към този момент подписала контракт и нямаше по какъв начин да се откажа. Мислех в действителност, че щом съм получила подобен късмет да вляза в игрите, очевидно би трябвало да мина по този път. Единственият метод, по който можех да реша казуса, беше да взема телефон, с цел да държа връзка с тях.

- Какво беше възприятието да бъдеш част от това предаване?

- Чувството е хем необичайно, защото не знаеш къде си попаднал, хем има огромна доза адреналин. Няма къде да изпиташ други такива страсти.

- Труден ли бе кастингът и подборът на участници преди самото начало на формата?

- Смяташ ли, че един ден детето ти може да тръгне по твоите стъпки в спорта и още веднъж да има жена с семейството Ситнилска, която да популяризира България?

- Ами сложен беше, да. Минава се през няколко стадия, като аз отидох на един кастинг от остарял участник – Михаела. Тя беше направила подобен кастинг и там имаше физически тествания, в които аз приключих първа и непосредствено ме вкараха в по-следващ стадий, т.е. пропуснах един кастинг.

- Ако се върнеш обратно във времето има ли победа, която ще остане вечно в съзнанието ти?

- Най-голямата победа беше, когато спечелихме борбата за резиденцията. Тази страст, която тогава изпитахме беше, може би се равняваше на извоюван орден от европейско или международно състезание. Беше в действителност доста мощна страст, няма по какъв начин да я не помни.

- С кой участник се сближи най-вече във формата и съумя ли да създадеш същински другарства?

- По принцип с всички от племето на " Амазонките “ бях в доста положителни връзки, само че най-близки ми бяха Ива и Оряшкова. Тях ги усещам най-близо до мен и най-истински като хора.

- Много хора пред екраните разясняват представянето на участниците, само че какво е в действителност възприятието да го изживееш това нещо?

- Чувството да си там е доста по-различно от това да го гледаш по малкия екран, тъй като те не могат да усетят същата страст, която изпитваме ние по време на самите игри. Определено не може да се съпостави възприятието по тв приемника и да си там.

- Ако може да сравниш " Игри на волята “ с европейските и международни шампионати по кикбокс и таеуондо, кое е бъде по-трудно?

- Със сигурност " Игри на волята “ няма нищо общо с такова показване на спортни надпревари, тъй като тук има и една обществена игра. Всеки гледа да " прецака “ другия, до момента в който в спорта го няма това нещо и там знаеш защо се готвиш.

- Да поговорим малко и за кариерата ти в бойните спортове, по кое време се възпламени по тях?

- Още от ученическа възраст се влюбих в таекуондото. От 1997 година не съм серпантина да упражнявам таекуондо. Това беше моят метод на живот.

- Освен таекуондото и кикбокса, имало ли е и други спортове, по които си била запалена като дребна?

- Минала съм през доста спортове. През плуване, бейзбол съм играла, баскетбол, волейбол, само че на никое място не съм съумяла да си задържа вниманието, както в таекуондото и кикбокса.

- Лесно ли бе началото в таекуондото и имаше ли по-опитни състезатели, които да ти дават препоръки и кураж?

- Естествено, че имаше по-опитни от мен. В началото всеки е " необут “, по този начин да се каже в спорта. Те в действителност доста ме надъхваха. Виждах какъв брой са положителни и какви техники извършват и това ме въодушевяваше по някакъв метод да се развъртвам и да стигна тяхното равнище, а даже и да ги надмина, в случай че е допустимо.

- Да отидем и към една по-неприятна тематика за теб. Как промени живота ти заветната 2020 година?

- Беше доста сложен интервал, изключително за един състезател, който цялостен живот тренира. Изведнъж всичко се затвори и спря. Много тежко го одобрих, то тогава ми се случиха и доста проблеми в персоналния живот, в действителност беше пъкъл. Искам да я не помни тази година.

- Разкажи малко и за новата ти пристрастеност – каскадьорството, по какъв начин се възпламени по нея?

- Още от доста от дълго време съм го харесвала и просто откакто се реалокирах в София ми се отдаде опция да се запиша на един курс, в който още повече се " нахъсах “. Започнах да се занимавам и ме взеха за няколко кино лентата да фотографирам. Чувството е неповторимо, там изпитваш адреналин. Това мисля, че е обичаната ми специалност.

- Смяташ ли, че един ден детето ти може да тръгне по твоите стъпки в спорта и още веднъж да има жена с семейството Ситнилска, която да популяризира България?

- Искрено се надявам да реализира нещо, даже повече от мен. Не знам дали ще е в спорта, доста ще се веселя, несъмнено, в случай че е в спорта, само че в която и да е сфера аз сигурно ще я поддържам да реализира оптималното от живота.