Верни ли са тези твърдения за ваксините срещу COVID-19?
Твърдение: иРНК-ваксините трансформират човешкото ДНК.
Твърдението е неверно.
Генетичната информация за градежа на човешкото тяло се съдържа в нашето ДНК. Генетичната информация на някои вируси - да вземем за пример на ковид SARS-CoV-2, който провокира COVID-19, се съдържа в неговата РНК. В човешкия организъм също има РНК. Тя съставлява донякъде идентично копие на ДНК-то от клетъчните ядра, което служи за построяването на протеини - с други думи играе роля за реализирането на генетичния градеж. Вирусите употребяват този механизъм, с цел да се развъждат в човешките кафези. Нашето тяло обаче разпознава нахлуващите извън нашественици по техния шиповиден протеин и образува антитела и Т-клетки като защита против вируса.
Целта на имунизирането е да се провокира точно тази имунна реакция против ковид, само че без той да бъде допускан в човешкия организъм. Затова имунизацията вкарва единствено дребен откъслек от генетичния код на вируса в нашето тяло, където след това се възпроизвежда част от неговия шиповиден протеин. А имунизацията на процедура дава заповед на организма: " Навлиза непознато тяло! Организирай антителата за опозиция! ". Важното обаче е друго: ничия РНК - нито нашата лична, нито тази на вируса, нямат достъп до клетъчните ядра. С други думи тя не може да повлияе на генетичния код на индивида, нито може да се смеси с него. След като си изиграе ролята, клетката разгражда употребяваната РНК.
Твърдение: Ваксините против ковид нарушават фертилитета на дамите
Твърдението е неверно.
" Има голям брой аргументи, заради които тази доктрина просто няма по какъв начин да е вярна ", споделя Удо Маркерт, началник на Лабораторията по плаценти в университетската клиника на Йена. Една от тях е, че сходството сред протеините е извънредно малко - то възлиза на едвам 0,75%, а това е прекомерно малко ", споделя ученият. Маркерт споделя и това, че при дамите, заразили се с вируса на ТОРС (Тежък изострен респираторен синдром) по време на епидемията през 2002/2003 година, не е била открита връзка сред заболяването и фертилитета. А вирусът на ТОРС е от групата на коронавирусите - неговият шиповиден протеин е съвсем еднакъв с този на SARS-CoV-2. Британското сдружение по проблемите на фертилитета също открива следното: " Няма никакви данни, нито теоретични учредения да се допуска, че някоя от имунизациите против COVID-19 би могла да въздейства на възпроизводителните качества на мъжете и дамите ".
Твърдение: Ваксините бяха създадени прекомерно бързо и по тази причина са рискови.
Това изказване е заблуждаващо.
Твърди се, че създаването на ваксина нормално трае 10 до 15 години, а първите ваксини против COVID-19 бяха подготвени единствено след година. Това кара мнозина да се отнасят към тях с огромен песимизъм. Факт е обаче, че има редица фактори при основаването на една ваксина, които разрешават този развой да бъде съществено интензивен. Първо: съществуването на предварителни знания. Ваксините базират на технологии, които са към този момент изследвани и тествани. Учените да вземем за пример към този момент бяха натрупали доста познания за групата на коронавирусите, към които спадат и двата, предизвикали надлежно през 2002 и 2012 година епидемии от ТОРС и БИРС (Близкоизточен респираторен синдром). Още по това време интензивно се работеше по основаване на ваксини.
Второ: по време на сегашната пандемия бяха мобилизирани големи финансови средства, които дадоха на учените опция да работят интензивно и редом по основаването на ваксини.
Трето: Ускорени процедури. Марк Тошнър, взел участие в изпробването на препарата на AstraZeneca, споделя, че е неверно да се счита, че основаването на ваксина трае нормално 10 години. Той разяснява, че огромна част от това време минава в очакване - до момента в който се съберат нужните финансови средства, до момента в който се наберат нужните доброволци за проучването, до момента в който се получат формалните позволения за осъществяване на студиите минава доста дълго време. В сегашната пандемия бяха нужни незабавни дейности. Поради това доста от етапите, които другояче вървят една след друга, в този момент бяха изпълнявани редом. Първите данни от тестванията на препаратите бяха давани за надзор и утвърждение, още преди да са завършили самите тествания. Независимо от цялата експедитивност, имунизациите бяха подложени на задълбочена инспекция от страна на ЕМА, преди да бъдат позволени до приложимост. С други думи ускорените процедури не са белег за незадоволителна инспекция и неприятно качество.
Твърдение: Прекарано заболяване от COVID-19 защищава по-добре от нова зараза, в сравнение с имунизацията.
Твърдението е неверно.
Факт е, че огромна част от хората, инфектирани с ковид, прекарват заболяването леко или даже без признаци. Но към 20% страдат от тежки форми, които могат да доведат до гибел. Това демонстрираха данни на института " Роберт Кох " от първата вълна на пандемията напролет на 2020. Няма обаче никаква гаранция в кои проценти ще попадне човек, даже и да е млад. Хората, които считат, че е по-добре да се заразят с ковид и по този начин да придобият имунитет, вместо да се имунизират, поемат " доста огромен риск ", споделя вицепрезидентът на Германското сдружение по имунология Райнхолд Фьорстер. Към това се прибавя и рискът от пост-COVID синдром. Друга причина, която приказва в интерес на имунизацията, е тази: че имунната система реагира на нея по друг метод. " По-дълготрайната отбрана против инфекцията е по-силно изразена, когато е провокирана от ваксина ", споделя вирусологът Кристиан Дростен от клиниката " Шарите " в Берлин. Според него, след имунизация се образуват по-голям брой антитела в организма и те остават там дейни за по-дълъг интервал, в сравнение с след естествена зараза. Райнхолд Фьорстер споделя в тази връзка, че това важи в особена степен за имунизацията на BioNTech/Pfizer. Решението дали човек да се имунизира, или не има и публично измерение. Става дума за това в каква степен човек е взаимен с останалите. Защото имунизацията лимитира риска от болест и за другите хора към нас и лимитира разпространяването на пандемията.
Автори: Инес Айзеле, Ута Щайнвер, Катя Щерзик
Твърдението е неверно.
Генетичната информация за градежа на човешкото тяло се съдържа в нашето ДНК. Генетичната информация на някои вируси - да вземем за пример на ковид SARS-CoV-2, който провокира COVID-19, се съдържа в неговата РНК. В човешкия организъм също има РНК. Тя съставлява донякъде идентично копие на ДНК-то от клетъчните ядра, което служи за построяването на протеини - с други думи играе роля за реализирането на генетичния градеж. Вирусите употребяват този механизъм, с цел да се развъждат в човешките кафези. Нашето тяло обаче разпознава нахлуващите извън нашественици по техния шиповиден протеин и образува антитела и Т-клетки като защита против вируса.
Целта на имунизирането е да се провокира точно тази имунна реакция против ковид, само че без той да бъде допускан в човешкия организъм. Затова имунизацията вкарва единствено дребен откъслек от генетичния код на вируса в нашето тяло, където след това се възпроизвежда част от неговия шиповиден протеин. А имунизацията на процедура дава заповед на организма: " Навлиза непознато тяло! Организирай антителата за опозиция! ". Важното обаче е друго: ничия РНК - нито нашата лична, нито тази на вируса, нямат достъп до клетъчните ядра. С други думи тя не може да повлияе на генетичния код на индивида, нито може да се смеси с него. След като си изиграе ролята, клетката разгражда употребяваната РНК.
Твърдение: Ваксините против ковид нарушават фертилитета на дамите
Твърдението е неверно.
" Има голям брой аргументи, заради които тази доктрина просто няма по какъв начин да е вярна ", споделя Удо Маркерт, началник на Лабораторията по плаценти в университетската клиника на Йена. Една от тях е, че сходството сред протеините е извънредно малко - то възлиза на едвам 0,75%, а това е прекомерно малко ", споделя ученият. Маркерт споделя и това, че при дамите, заразили се с вируса на ТОРС (Тежък изострен респираторен синдром) по време на епидемията през 2002/2003 година, не е била открита връзка сред заболяването и фертилитета. А вирусът на ТОРС е от групата на коронавирусите - неговият шиповиден протеин е съвсем еднакъв с този на SARS-CoV-2. Британското сдружение по проблемите на фертилитета също открива следното: " Няма никакви данни, нито теоретични учредения да се допуска, че някоя от имунизациите против COVID-19 би могла да въздейства на възпроизводителните качества на мъжете и дамите ".
Твърдение: Ваксините бяха създадени прекомерно бързо и по тази причина са рискови.
Това изказване е заблуждаващо.
Твърди се, че създаването на ваксина нормално трае 10 до 15 години, а първите ваксини против COVID-19 бяха подготвени единствено след година. Това кара мнозина да се отнасят към тях с огромен песимизъм. Факт е обаче, че има редица фактори при основаването на една ваксина, които разрешават този развой да бъде съществено интензивен. Първо: съществуването на предварителни знания. Ваксините базират на технологии, които са към този момент изследвани и тествани. Учените да вземем за пример към този момент бяха натрупали доста познания за групата на коронавирусите, към които спадат и двата, предизвикали надлежно през 2002 и 2012 година епидемии от ТОРС и БИРС (Близкоизточен респираторен синдром). Още по това време интензивно се работеше по основаване на ваксини.
Второ: по време на сегашната пандемия бяха мобилизирани големи финансови средства, които дадоха на учените опция да работят интензивно и редом по основаването на ваксини.
Трето: Ускорени процедури. Марк Тошнър, взел участие в изпробването на препарата на AstraZeneca, споделя, че е неверно да се счита, че основаването на ваксина трае нормално 10 години. Той разяснява, че огромна част от това време минава в очакване - до момента в който се съберат нужните финансови средства, до момента в който се наберат нужните доброволци за проучването, до момента в който се получат формалните позволения за осъществяване на студиите минава доста дълго време. В сегашната пандемия бяха нужни незабавни дейности. Поради това доста от етапите, които другояче вървят една след друга, в този момент бяха изпълнявани редом. Първите данни от тестванията на препаратите бяха давани за надзор и утвърждение, още преди да са завършили самите тествания. Независимо от цялата експедитивност, имунизациите бяха подложени на задълбочена инспекция от страна на ЕМА, преди да бъдат позволени до приложимост. С други думи ускорените процедури не са белег за незадоволителна инспекция и неприятно качество.
Твърдение: Прекарано заболяване от COVID-19 защищава по-добре от нова зараза, в сравнение с имунизацията.
Твърдението е неверно.
Факт е, че огромна част от хората, инфектирани с ковид, прекарват заболяването леко или даже без признаци. Но към 20% страдат от тежки форми, които могат да доведат до гибел. Това демонстрираха данни на института " Роберт Кох " от първата вълна на пандемията напролет на 2020. Няма обаче никаква гаранция в кои проценти ще попадне човек, даже и да е млад. Хората, които считат, че е по-добре да се заразят с ковид и по този начин да придобият имунитет, вместо да се имунизират, поемат " доста огромен риск ", споделя вицепрезидентът на Германското сдружение по имунология Райнхолд Фьорстер. Към това се прибавя и рискът от пост-COVID синдром. Друга причина, която приказва в интерес на имунизацията, е тази: че имунната система реагира на нея по друг метод. " По-дълготрайната отбрана против инфекцията е по-силно изразена, когато е провокирана от ваксина ", споделя вирусологът Кристиан Дростен от клиниката " Шарите " в Берлин. Според него, след имунизация се образуват по-голям брой антитела в организма и те остават там дейни за по-дълъг интервал, в сравнение с след естествена зараза. Райнхолд Фьорстер споделя в тази връзка, че това важи в особена степен за имунизацията на BioNTech/Pfizer. Решението дали човек да се имунизира, или не има и публично измерение. Става дума за това в каква степен човек е взаимен с останалите. Защото имунизацията лимитира риска от болест и за другите хора към нас и лимитира разпространяването на пандемията.
Автори: Инес Айзеле, Ута Щайнвер, Катя Щерзик
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ