Анкара притиска банките да държат ниски кредитните лихви
Турция принуждава комерсиалните кредитори да намаляват кредитните лихвени проценти на фирмите откакто през седмицата централната банка намали изненадващо главната рента, с цел да подтиква националното стопанство. Паричните стратези огласиха на 20 август специфични правила, които ще притискат банките да начисляват близки до базовия лихвен % на комерсиалните заеми в опит да извърнат курса към закъснение на оценената на 800 милиарда $ турска стопанска система.
Новата разпоредба се появява два дни откакто на 18 август Турската централна банка намали главната си рента на 13%, макар че инфлацията изскочи до най-високите за последните 24 години 80 %. Целта е да се поддържа относително на ниска цена кеша, насочван към бизнеса и да се откриват работни места в хода на подготовката на следващите избори в страната през 2023-а.
За да изпълнят регулаторните повели, турските кредитори ще би трябвало да държат повече деноминирани в турски лири държавни облигации - условие, което може да докара до напредък на турските дългови пазари. Монетарните управляващи показват, че нормативните текстове ще подсилят така наречен " трансмисионен механизъм " или опцията за въздействие върху цената на парите, които банките отпускат на клиентите си. Основният смисъл на измененията обаче е да се понижат кредитните разноски на корпоративните консуматори: кредитоите, които начисляват прекомерно високи лихви или отпускат прекомерно нападателно заеми, ще би трябвало да внасят огромни количества активи в турски лири в централната банка.
От кредитните институции, които работят с лихви в диапазона от 22.85% до 29.4% по нови търговски заеми, ще се изисква да трансферират облигации в лири в размер на 20% от цената на новите заеми на паричните органи. А за по-високи лихени нива съотношението нараства до 90 %. Новите регулации се ползват за заеми, които ще се отпускат до края на годината, а лихвеният диапазон ще бъде привързан с формалната парична политика.
Новата мярка е наложена от внезапното разминаване сред формалния лихвен % и цената на заемите в банковия бранш през последните месеци. Кредиторите сега начисляват над двойно по-високи от главната рента, която от декември 2021-а допреди три дни беше 14 %. Средният лихвен % за комерсиалните заеми в лири е скочил до 30% през юли - най-високата стойност за последните четири години. И макар че се е намалил леко поради недоволствата на бизнеса, той е бил 27% на 12 август, демонстрира формалната статистика.
Насърчаването на икономическия напредък посредством по-изгодни заеми е политиката, която от дълго време организира кабинета на президента Реджеп Ердоган. След опита за прелом през 2016-а, турското държавно управление сътвори Фонд за гарантиране на заемите, посредством който фирмите да имат достъп до кредитиране, подкрепяно от страната.
Този метод има и основни странични резултати, като най-значимите са прегряване на стопанската система и колапсът на турската лира през август 2018-а. През тази седмица пък Турската централна банка предизвести за " известна загуба на ускоряване на икономическата интензивност " при започване на третото тримесечие.
Турската валута завърши седмичната си търговия с котировка 18.1012 лири за един щ. $. Централните банкери пък ревизираха нагоре с съвсем 18% инфлационната си прогноза за 2022-а и към този момент чакат 60% инфлация в края на годината с върхови 85% до няколко месеца.
Новата разпоредба се появява два дни откакто на 18 август Турската централна банка намали главната си рента на 13%, макар че инфлацията изскочи до най-високите за последните 24 години 80 %. Целта е да се поддържа относително на ниска цена кеша, насочван към бизнеса и да се откриват работни места в хода на подготовката на следващите избори в страната през 2023-а.
За да изпълнят регулаторните повели, турските кредитори ще би трябвало да държат повече деноминирани в турски лири държавни облигации - условие, което може да докара до напредък на турските дългови пазари. Монетарните управляващи показват, че нормативните текстове ще подсилят така наречен " трансмисионен механизъм " или опцията за въздействие върху цената на парите, които банките отпускат на клиентите си. Основният смисъл на измененията обаче е да се понижат кредитните разноски на корпоративните консуматори: кредитоите, които начисляват прекомерно високи лихви или отпускат прекомерно нападателно заеми, ще би трябвало да внасят огромни количества активи в турски лири в централната банка.
От кредитните институции, които работят с лихви в диапазона от 22.85% до 29.4% по нови търговски заеми, ще се изисква да трансферират облигации в лири в размер на 20% от цената на новите заеми на паричните органи. А за по-високи лихени нива съотношението нараства до 90 %. Новите регулации се ползват за заеми, които ще се отпускат до края на годината, а лихвеният диапазон ще бъде привързан с формалната парична политика.
Новата мярка е наложена от внезапното разминаване сред формалния лихвен % и цената на заемите в банковия бранш през последните месеци. Кредиторите сега начисляват над двойно по-високи от главната рента, която от декември 2021-а допреди три дни беше 14 %. Средният лихвен % за комерсиалните заеми в лири е скочил до 30% през юли - най-високата стойност за последните четири години. И макар че се е намалил леко поради недоволствата на бизнеса, той е бил 27% на 12 август, демонстрира формалната статистика.
Насърчаването на икономическия напредък посредством по-изгодни заеми е политиката, която от дълго време организира кабинета на президента Реджеп Ердоган. След опита за прелом през 2016-а, турското държавно управление сътвори Фонд за гарантиране на заемите, посредством който фирмите да имат достъп до кредитиране, подкрепяно от страната.
Този метод има и основни странични резултати, като най-значимите са прегряване на стопанската система и колапсът на турската лира през август 2018-а. През тази седмица пък Турската централна банка предизвести за " известна загуба на ускоряване на икономическата интензивност " при започване на третото тримесечие.
Турската валута завърши седмичната си търговия с котировка 18.1012 лири за един щ. $. Централните банкери пък ревизираха нагоре с съвсем 18% инфлационната си прогноза за 2022-а и към този момент чакат 60% инфлация в края на годината с върхови 85% до няколко месеца.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ