Туризмът се задъхва за качествени кадри
Туризмът се задъхва за качествени фрагменти, а без тях няма по какъв начин да бъде представян конкурентен туристически артикул, изключително в културния туризъм. Проблемите се задълбочават, само че решенията към момента са мъчно постижими. Това разясниха общини, представители на музеите и университетските среди с Асоциацията на туроператорите и туристическите сътрудници и с Министерството на туризма във Велико Търново, където до края на седмицата се организира 18-ото интернационално ревю „ Културен туризъм “, оповестява БНР.
Туристическият бизнес приказва за задълбочаваща се рецесия на фрагментите, само че няма публична статистика какъв е дефицитът на хора за другите браншове на сектора, даващ над 10% от брутния вътрешен артикул на страната. Цените на туристическите услуги се покачват, а качеството пада, разяснява Димитрина Горанова, ръководител на Асоциацията на туроператорите и туристическите сътрудници.
„ В днешната обстановка на много мощна конкуренция и огромен избор на дестинации и отворени граници, благоприятни условия за пътувания, в действителност качеството е това, което би откроило една дестинация като конкурентна “.
При туроператорите дефицитът на фрагменти е над 30%, сочат данните на АБТТА. Общините споделят, че музеите им имат съществени проблеми с екскурзоводи, тъй като това са най-ниско платените позиции и хора с по два и повече непознати езици няма по какъв начин да бъдат арестувани със заплати малко над 1000 лв. месечно.
Като злополука дефинира Даниела Накова, член на Управителния съвет на АБТТА, търсенето на гении за туризма по цялата верига на даване на услугата, изключително в областта на културния туризъм – от екскурзоводи, през хотелиерството и ресторантьорството до превоза.
„ Дори без едно от тези звена туристическият артикул не може да бъде първокласен. Ако той не е първокласен, тогава в България ще продължим да тъпчем и да натискаме копчето на евтиния туристически артикул “.
Почивката е изконно право на екскурзианта, за която той е подготвен да си даде парите, само че с ниско качество на обслужването няма по какъв начин да му бъдат взети. А ниското качество идва от загубата на фрагментите, които безусловно са разпиляха в пандемията, когато на туризма се гледаше като на рисков и обезсърчителен бранш, разясниха участниците в полемиката за застраховане качеството на културно-туристическия артикул по веригата на услугите в подтекста на кадровия недостиг.
Всички признават казуса със заплатите в туристическия бранш, само че никой не предлага решение.
Един от проблемите е в образованието на фрагментите, разяснява заместник-министъра на туризма проф. Мариела Модева и изнесе данни от извършения неотдавна междуведомствен съвет за фрагментите:
„ Беше показана опцията по разнообразни европейски и национални стратегии да се задълбочи дуалното обучение, да се показват опциите за образование на безработни да бъдат привлечени в тези специалности. Само 20 % от приключилите туризъм се връщат в бранша. Върху това работим – да задържим българските фрагменти у нас и да привличаме младежите към тази специалност, даже това да не е тяхната специалност за цялостен живот “.
Дуалното образование е вероятност, само че сложна за осъществяване на този стадий, тъй като след 20 часа, когато стартира дейната работа в заведенията за хранене, учениците би трябвало да си тръгнат, тъй като са малолетни и законът не разрешава да поставят труд по това време, бизнесът е на ръба и не може да им обезпечи наставници, разяснява проблемите и опитът в Стара Загора Маргарита Крумова:
„ При нас всички работят с доста най-малък брой фрагменти, на сериозния най-малко са и съвсем няма свободен човек, който да се отдели и да демонстрира на един възпитаник какво вършим, по какъв начин и за какво го вършим и децата би трябвало в процеса на работа да гледат и да се учат, а те не могат да участват, тъй като са лимитирани във времето “.
Възможно решение е вносът на фрагменти. В туризма най-вече се притеглят от Турция, Узбекистан, Украйна и Молдова, разясни заместник-министър Мариела Модева. За готвачи, водачи, рецепционисти и сервитьори може да е решение, само че чужденци не стават за български екскурзоводи, репликира Димитрина Горанова, ръководител на Асоциацията на туроператорите и туристическите сътрудници.
Културният туризъм е по-различно образование и е значимо общуването с екскурзианта, което е огромен пропуск, разяснява доцент Вера Николова от Софийския университет:
„ Когато приказваме за културен туризъм, ние имаме освен материално завещание, което си го знаем, демонстрираме го сполучливо на света, само че ние имаме огромен дял нематериално завещание, което се демонстрира и в общуването, което на хората от бизнеса имат с туристите “.
Доц. Николова описа за сполучлива къща за посетители, в която всеки си има отговорностите, а притежателят се занимава единствено с едно – да споделя истории на туристите, които се връщат, поради тях.
Няма по какъв начин с пожелания и възторг да се върнат фрагментите в туризма, трябват тласъци, уточни заместник-министърът проф. Мариела Модева.
Туристическият бизнес приказва за задълбочаваща се рецесия на фрагментите, само че няма публична статистика какъв е дефицитът на хора за другите браншове на сектора, даващ над 10% от брутния вътрешен артикул на страната. Цените на туристическите услуги се покачват, а качеството пада, разяснява Димитрина Горанова, ръководител на Асоциацията на туроператорите и туристическите сътрудници.
„ В днешната обстановка на много мощна конкуренция и огромен избор на дестинации и отворени граници, благоприятни условия за пътувания, в действителност качеството е това, което би откроило една дестинация като конкурентна “.
При туроператорите дефицитът на фрагменти е над 30%, сочат данните на АБТТА. Общините споделят, че музеите им имат съществени проблеми с екскурзоводи, тъй като това са най-ниско платените позиции и хора с по два и повече непознати езици няма по какъв начин да бъдат арестувани със заплати малко над 1000 лв. месечно.
Като злополука дефинира Даниела Накова, член на Управителния съвет на АБТТА, търсенето на гении за туризма по цялата верига на даване на услугата, изключително в областта на културния туризъм – от екскурзоводи, през хотелиерството и ресторантьорството до превоза.
„ Дори без едно от тези звена туристическият артикул не може да бъде първокласен. Ако той не е първокласен, тогава в България ще продължим да тъпчем и да натискаме копчето на евтиния туристически артикул “.
Почивката е изконно право на екскурзианта, за която той е подготвен да си даде парите, само че с ниско качество на обслужването няма по какъв начин да му бъдат взети. А ниското качество идва от загубата на фрагментите, които безусловно са разпиляха в пандемията, когато на туризма се гледаше като на рисков и обезсърчителен бранш, разясниха участниците в полемиката за застраховане качеството на културно-туристическия артикул по веригата на услугите в подтекста на кадровия недостиг.
Всички признават казуса със заплатите в туристическия бранш, само че никой не предлага решение.
Един от проблемите е в образованието на фрагментите, разяснява заместник-министъра на туризма проф. Мариела Модева и изнесе данни от извършения неотдавна междуведомствен съвет за фрагментите:
„ Беше показана опцията по разнообразни европейски и национални стратегии да се задълбочи дуалното обучение, да се показват опциите за образование на безработни да бъдат привлечени в тези специалности. Само 20 % от приключилите туризъм се връщат в бранша. Върху това работим – да задържим българските фрагменти у нас и да привличаме младежите към тази специалност, даже това да не е тяхната специалност за цялостен живот “.
Дуалното образование е вероятност, само че сложна за осъществяване на този стадий, тъй като след 20 часа, когато стартира дейната работа в заведенията за хранене, учениците би трябвало да си тръгнат, тъй като са малолетни и законът не разрешава да поставят труд по това време, бизнесът е на ръба и не може да им обезпечи наставници, разяснява проблемите и опитът в Стара Загора Маргарита Крумова:
„ При нас всички работят с доста най-малък брой фрагменти, на сериозния най-малко са и съвсем няма свободен човек, който да се отдели и да демонстрира на един възпитаник какво вършим, по какъв начин и за какво го вършим и децата би трябвало в процеса на работа да гледат и да се учат, а те не могат да участват, тъй като са лимитирани във времето “.
Възможно решение е вносът на фрагменти. В туризма най-вече се притеглят от Турция, Узбекистан, Украйна и Молдова, разясни заместник-министър Мариела Модева. За готвачи, водачи, рецепционисти и сервитьори може да е решение, само че чужденци не стават за български екскурзоводи, репликира Димитрина Горанова, ръководител на Асоциацията на туроператорите и туристическите сътрудници.
Културният туризъм е по-различно образование и е значимо общуването с екскурзианта, което е огромен пропуск, разяснява доцент Вера Николова от Софийския университет:
„ Когато приказваме за културен туризъм, ние имаме освен материално завещание, което си го знаем, демонстрираме го сполучливо на света, само че ние имаме огромен дял нематериално завещание, което се демонстрира и в общуването, което на хората от бизнеса имат с туристите “.
Доц. Николова описа за сполучлива къща за посетители, в която всеки си има отговорностите, а притежателят се занимава единствено с едно – да споделя истории на туристите, които се връщат, поради тях.
Няма по какъв начин с пожелания и възторг да се върнат фрагментите в туризма, трябват тласъци, уточни заместник-министърът проф. Мариела Модева.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ