Tumblers (Mother and Son),1905, Pablo Picasso Патрик ДЕЛАРОШ и Нуждата

Tumblers (Mother and Son),1905, Pablo Picasso

Патрик ДЕЛАРОШ и „ Нуждата от бащин престиж през юношеството ”

Детството в наши дни е един тип сън, който приключва с настъпването на юношеството. Независимо от вида образование, детето в реалност се къпе в щастливата и нужна заблуда, че ще бъде обичано от своите родители каквото и да се случва. Никой не би могъл да го упреква – тази обич в действителност е безгранична. Но идва пубертетът и с него един капацитет от благоприятни условия, който ще трансформира тези идилични връзки. Ако детето не се е възползвало от стадиите, които обикновено би трябвало да го разделят от родителите му, то рискува да изживее тази промяна като травматизъм, а смяната на родителите му към него – като изменничество. Съществува заплаха те самите, най-много в случай че са били слаби и безволеви до момента, да се почувстват отговорни. Това възприятие ще докара след себе си податливост към прекомерна приемливост, а тя, на собствен ред, ще усили паниката на юношата. Именно по този начин неналичието на престиж в юношеството може да благоприятства завъртането на нов циничен кръг.

Впрочем юношата има потребност от поддръжка, с цел да направи печал по своята детска обич и да продължи да напредва. А детската обич и за двата пола значи на първо място обич към майката и точно по тази причина юношеството дефинира на бащата характерна роля. Теоретично той разполага с нужното отдалечаване, с цел да помогне на брачната половинка си да открие положителната отдалеченост и да разреши на детето да се развива. Тази интервенция е по-лесноосъществима с дъщерята, за която той към този момент е бил привлекателен полюс в детството, и по-трудна с момчето, най-много в случай че преди този момент е бил досадна спънка пред удоволствието.

Но какъвто и да е бил, неговата брачна половинка, неуверена от време на време в предишното, в този момент ясно приканва за помощта му: юношеството е съществено нещо и юношите ни го припомнят с удоволствие. Нужно е затова бащата да бъде на висота. Впрочем голям брой поколения видяха неговата роля да залязва неизбежно: изтощен да постанова възгледите си, отегчен да изяснява нуждата от закон, изкушен дори да копира майката, той се учудва, че бива призоваван. Въпреки всичко точно бащата е този, който би трябвало да предотврати мъчителната среща на юношата с действителността – възпитанието не е разтуха, а в противен случай, едно същинско имунизиране. Това допуска, че самите родители, и в частност бащата, са създали фактически юношество.

Апелът към бащата или провокацията

Известен престиж е нужен на юношата, освен когато му е липсвал през детството, само че и с цел да го подкрепи да превъзмогне вълненията, произлизащи от пубертета. Когато става дума за момче, ролята на бащата е капитална: момчето го приканва дори директно – като го атакува, или косвено – като го предизвика. Майката също не остава длъжна, когато изпитва сходна потребност, и постоянно се обръща към мъжа си, изключително когато е претрупана. Надявам се и аз да убедя бащите в тяхната полза.

А дъщерите, ще ми кажете вие? Връзката им с бащата е съществена за тяхното преобразяване в дами най-общо и в майки в частност, само че тази връзка с лекост се лишава от онази същинска интерпелация, която показва момчето, било словесно, било посредством държанието си или дори посредством своите проблеми.

Защото огромният въпрос за отношението с противоположния пол с всичките свои загадки, опасения и очаквания, се слага точно в юношеството. Момичето, както и момчето, се пробват да намерят в това търсене опората на родителя от същия пол, с цел да се затвърдят в своята еднаквост. И прочее не е инцидентно, че в по-голямата си част девойките избират жена за терапевт, а момчетата – мъж. Едните и другите заобикалят клопките на съблазняването и избират различен вид съучастничество. Но нещата се разграничават в това, че дистанцията с бащата не е нова за момичето: нейното предпочитание се е конструирало точно с помощта на това пространство, фаворизиращо въображаемото. Момчето, назад, би трябвало да се отскубне от обятията на майка си, с цел да може по-късно да желае друга от нейния пол: интервенцията не е елементарна и изисква помощта на бащата. Това е едно от основанията – какво споделям! – главното съображение за апела към бащата, очевиден или не напълно, когато приема форми, които би трябвало да умеем да разчитаме. Липсата на закон, съвсем синоним на неналичието на престиж на бащата, би породила фамилни неразбории, които тревожат юношата. Именно това безпокойствие го кара да прави нарушавания, които са също толкоз и търсене на наказване. Въпросният блян към наказване се дължи на възприятието за виновност, породено от неналичието на граници – ако всичко е допустимо, то аз съм мислим, евентуален нарушител.

Търсенето на престижа

Много юноши търсят престижа, който не са познали:
– било като откриват ментор или модел, който замества бащината фигура;
– било – поради липса – като се опълчват на рискове, които те самите са провокирали.

Такива са рисковите държания, които могат да одобряват разнообразни форми: рискови спортове, рискови подвизи, само че също – престъпност или наркомании. Наистина е свойствено за юношеството да тества себе си и умерено да се преценява със препоръките. Но сходни държания с цялостно право насочат въпрос към родителите, както Божият съд през Средновековието (подлагането на тестване посредством огън, вода и пр.) или по-съвременната игра на съветска рулетка, и наподобява провокират ориста на двубой. Не би могло да се отхвърли, че функционалността на бащата (при неналичието на личността) е наранена от този въпрос, който запитва колкото нашето потекло, толкоз и нашето място на земята.