ЦСКА се усеща със сърцето, ЦСКА не е за всеки...
ЦСКА загуби от Левски финала за Купата на България. Напълно справедливо, с оглед показаното на терена. Мачът беше слаб, по-малко слабият тим подвигна трофея. Но този, който имаше надалеч повече предпочитание да го направи. " Сините " излъгаха " алените " с 1:0. Така е във футбола, като в живота - има наслада, има и горест, има триумфи и провали. ЦСКА се провали тотално в това дерби, а огромните длъжници на почитателите са играчите и Алън Пардю.
Изисканият англичанин с лъскавия костюм още веднъж обърка състава. Писах преди мача, че Карло Мухар в най-хубавия случай би трябвало да остане на аварийна пейка. Отново беше титуляр, още веднъж не сподели нищо и по-късно разумно сменен. Филип Лам също разочарова, носи виновност за гола на Левски. Неговите слаби изяви, сходно на тези на Мухар, са от много време. Но реакция от страна на Пардю нямаше. Да, капитанът Юрген Матей е контузен. Но за какво като сътрудник на Мено Кох в центъра на защитата не беше пуснат Амос Юга? Лам се оправя надалеч по-добре като отбранителен халф, в сравнение с като централен бранител.
Спорт е, има спечелили и победени. Обидно обаче е държанието на " армейците " на терена. Едно е да загубиш от огромния си исторически противник, само че да се бориш, да покажеш дух, да играеш футбол. ЦСКА не го направи. Нищо не направи за 90 минути! Особено след попадението. Вместо да се вдигнеш, да натиснеш противника в търсене на равнене, връщания на топката към вратаря, бавни дейности, сбъркани подавания, никакви смислени офанзиви, никакви удари. Нищо! Ето това раздира сърцата на почитателите, не самата загуба. Такива провали се претърпяват мъчно и е нужно много време.
Поведението на " алените " на терена беше неприемливо. Недопустимо е това и след края на срещата. Няма по какъв начин да тръгнеш към публиката за даже леки овации, откакто си направил упоменатото в горните редове. Амос Юга пък чак се разправя с почитателите до тунела. Вместо да наведе глава и компрометиран да се скрие бързо в съблекалнята.
ЦСКА се усеща със сърцето, не е за всеки! Едно младо момче през вчерашния ден завоюва сърцата на милиони почитатели, а даже не се появи на терена. Става въпрос за Асен Дончев, който плачеше на аварийна пейка. А до него Мухар, поставил ръце върху слабините си. Тази фотография споделя доста. Ясно, че множеството чужденци мислят единствено за заплатите си. Има и изключения. Като Густаво Бусато, който също не можеше да скрие сълзите си. Ок, чужденците не са длъжни да се влюбват във всеки тим, за който играят. Ама най-малко да играят, да пазят имената и високите си хонорари. Мухар по кое време го направи? Точно той и Лам бяха взети от към този момент някогашния треньор Стойчо Младенов. Който очевидно тотално е объркал зимната подготовка и си проличава. Не, не упреквам единствено него. Вече стана въпрос за решенията на Алън Пардю. Всеки от спортно-техническото управление би трябвало да поеме отговорност и да си понесе следствията.
Публиката на ЦСКА през вчерашния ден беше велика и сподели по какъв начин се обича същински. Не заслужаваше това безхаберие от страна на футболистите. Но не поддържам и случилото се след финала. Изпочупиха прозорците на съблекалнята и администрацията. Да, гневни са, само че не може да посягаш на личната си реликва стадион " Българска войска ".
Сега накъде за ЦСКА? Ами, единствено напред! Дори и в този момент, когато сърцата на почитателите са цялостни с болежка и отчаяние, не би трябвало да се не помни каква е главната цел - нов стадион. Ще не преставам да го настоявам. Но редом с това ЦСКА би трябвало да бъде мощен и на терена, да реализира триумфи, както през предишния сезон. Няма по какъв начин да побеждаваш постоянно. Ама, като падаш - падай мъжки и с достолепие. Не като през вчерашния ден. Дано отсега нататък в ЦСКА има повече като Асен Дончев. Не като Карло Мухар...
Изисканият англичанин с лъскавия костюм още веднъж обърка състава. Писах преди мача, че Карло Мухар в най-хубавия случай би трябвало да остане на аварийна пейка. Отново беше титуляр, още веднъж не сподели нищо и по-късно разумно сменен. Филип Лам също разочарова, носи виновност за гола на Левски. Неговите слаби изяви, сходно на тези на Мухар, са от много време. Но реакция от страна на Пардю нямаше. Да, капитанът Юрген Матей е контузен. Но за какво като сътрудник на Мено Кох в центъра на защитата не беше пуснат Амос Юга? Лам се оправя надалеч по-добре като отбранителен халф, в сравнение с като централен бранител.
Спорт е, има спечелили и победени. Обидно обаче е държанието на " армейците " на терена. Едно е да загубиш от огромния си исторически противник, само че да се бориш, да покажеш дух, да играеш футбол. ЦСКА не го направи. Нищо не направи за 90 минути! Особено след попадението. Вместо да се вдигнеш, да натиснеш противника в търсене на равнене, връщания на топката към вратаря, бавни дейности, сбъркани подавания, никакви смислени офанзиви, никакви удари. Нищо! Ето това раздира сърцата на почитателите, не самата загуба. Такива провали се претърпяват мъчно и е нужно много време.
Поведението на " алените " на терена беше неприемливо. Недопустимо е това и след края на срещата. Няма по какъв начин да тръгнеш към публиката за даже леки овации, откакто си направил упоменатото в горните редове. Амос Юга пък чак се разправя с почитателите до тунела. Вместо да наведе глава и компрометиран да се скрие бързо в съблекалнята.
ЦСКА се усеща със сърцето, не е за всеки! Едно младо момче през вчерашния ден завоюва сърцата на милиони почитатели, а даже не се появи на терена. Става въпрос за Асен Дончев, който плачеше на аварийна пейка. А до него Мухар, поставил ръце върху слабините си. Тази фотография споделя доста. Ясно, че множеството чужденци мислят единствено за заплатите си. Има и изключения. Като Густаво Бусато, който също не можеше да скрие сълзите си. Ок, чужденците не са длъжни да се влюбват във всеки тим, за който играят. Ама най-малко да играят, да пазят имената и високите си хонорари. Мухар по кое време го направи? Точно той и Лам бяха взети от към този момент някогашния треньор Стойчо Младенов. Който очевидно тотално е объркал зимната подготовка и си проличава. Не, не упреквам единствено него. Вече стана въпрос за решенията на Алън Пардю. Всеки от спортно-техническото управление би трябвало да поеме отговорност и да си понесе следствията.
Публиката на ЦСКА през вчерашния ден беше велика и сподели по какъв начин се обича същински. Не заслужаваше това безхаберие от страна на футболистите. Но не поддържам и случилото се след финала. Изпочупиха прозорците на съблекалнята и администрацията. Да, гневни са, само че не може да посягаш на личната си реликва стадион " Българска войска ".
Сега накъде за ЦСКА? Ами, единствено напред! Дори и в този момент, когато сърцата на почитателите са цялостни с болежка и отчаяние, не би трябвало да се не помни каква е главната цел - нов стадион. Ще не преставам да го настоявам. Но редом с това ЦСКА би трябвало да бъде мощен и на терена, да реализира триумфи, както през предишния сезон. Няма по какъв начин да побеждаваш постоянно. Ама, като падаш - падай мъжки и с достолепие. Не като през вчерашния ден. Дано отсега нататък в ЦСКА има повече като Асен Дончев. Не като Карло Мухар...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ