Циркът Хагенбек-Уолъс“ не е най-голямото шоу в САЩ по това

Циркът „ Хагенбек-Уолъс “ не е най-голямото шоу в Съединени американски щати по това време, само че несъмнено се приближава. До 1918 година в компанията работят към 250 реализатори, от акробати до конен спорт, от клоуни до дресьори на лъвове. От 1907 година, когато Бенджамин Уолъс купува цирка „ Карл Хагенбек “, екипът се трансформира във приказност за 1 милион $, която изисква два обособени влака по 28 вагона всеки, с цел да се транспортират всички реализатори, животни, костюми и екипировка из цялата страна.

Всъщност точно влаковете вършат такова дружество допустимо. „ Огромното развиване на железниците след Гражданската война подхранва златната епоха на цирковете “, написа историкът Дъглас Уисинг. „ Вместо да се хлъзгат през калта със скорост 15 километра дневно от един дребен град на различен, цирковете прикачваха вагоните си към влаковете и тракат с тях до градове на стотици километри един от различен за една нощ. До началото на 20 век близо 100 цирка обикалят Съединените щати, като над 1/3 от тях пътуват с железопътен превоз. И те са несравнимо представление – както написа културният историк Родни Хюи: „ Денят, в който цирка пристигна в града, става празник, който нарушава всекидневието на жителите, постоянно дотам, че магазините и фабриките се затварят и учебните занятия стопират. “

Що се отнася до „ Хагенбек-Уолъс “, той е третият по величина в страната – и когато дойде в някой град, посетителите могат да чакат някои от най-превъзходно подготвените животни, известни акробати на трапец и спираща дъха конна езда.

Бенджамин Уолъс с лъвовете си

Разбира се, пътуването с трен има своите опасности. Железопътните произшествия по това време са постоянно срещани и смъртоносни. През 1892 година, когато циркът още не се е развил и е просто Голямото шоу на Уолъс, железопътна злополука довежда до гибелта на 26 дресирани коне. Втора злополука, през 1903 година, пък убива 26 мъже и няколко животни.

Циркът преди малко е приключил две представления в Мичиган Сити, Индиана, и пътува нощно време на 70 километра до близкия град Хамънд. Първият трен, който транспортира служащи и доста от цирковите животни, се придвижва до дестинацията си без проблеми. Но инженерите на втория трен го стопират, с цел да поправят прегрят лагер на оста – такова прегряване може да провокира пожар във влака, в случай че не се в профил неотложно.

Oколо 4:00 сутринта вторият трен потегля по странична релса, само че последните пет вагона – от които четири дървени спални вагона – остават на основната релса. Докато инженерите работят, а изпълнителите спят, празен трен, употребен за превозване на бойци до Източното крайбрежие, откъдето да бъдат пратени по-късно на фронта в Европа, се спуска по основната релса. Машинистът профучава около няколко сигнала за прекъсване, а по-късно и лампите на няколко от цирковите инженери, които обезверено се пробват да спрат идващия трен.

Но вагоните с бойци се разрушават в цирковите със скорост сред 40 и 100 километра в час, съгласно актуалните вестници. Звукът от конфликта е толкоз мощен, че околните фермери се разсънват и бързат да видят какво се е случило.

Хенри Милър, асистент управител по осветлението, е измежду оживелите, изхвърлени измежду останките, с леки пострадвания. „ Бях в последния вагон и спях, когато бяхме ударени “, споделя той пред Chicago Daily Tribune ден след случая. „ Събудих се от звука на чупеща се дървесина… После последва нов удар, и още един, и още… Влакът се изкриви и се раздели в центъра толкоз чисто, все едно е нарязан с великански нож.

Колко души са убити или ранени при конфликта е невероятно да се каже; в моментите след удара керосиновите лампи, които висят в коридорите на дървените коли, бързо възпламеняват всичко. Оцелелите се измъкват от отломките или викат помощ, преди огънят да стигне до тях. Акробатът Юджийн Енос, затворен под дървени греди, получава помощ от брачната половинка си Мери и клоуна Лон Мур. „ Извадихме го, тъкмо когато пламъците бяха стигнали до него “, сподели по -късно Мери пред Chicago Daily Tribune.

Но множеството нямат подобен шанс. Огънят се популяризира толкоз бързо, че оживелите след злополука рискуват живота си, с цел да извадят приятелите и роднините си от останките. Въпреки че пожарните от Гари и Хамънд идват допустимо най-бързо, единственият източник на вода са околните плитки блата. На мястото на случая е докаран и кран, с който да се изровят хората, само че в началото той не може да се употребява, тъй като топлината от огъня е прекомерно мощна. Daily Gate City и Constitution-Democrat, вестник от Айова, пишат по-късно същия ден: „ Задачата по идентифициране на починалите и съществено ранените е съвсем невъзможна. Не единствено, че доста от телата са изгорели толкоз мощно, че разпознаването им е невероятно, само че на процедура всички във влака са убити или ранени. “

Повече от 100 души са ранени при случая, а 86 умират, в това число някои от известните реализатори на цирка: дресьорката на животни Мили Джуъл, известна и с прякора „ Безстрашното момиче “; Джени Уорд Тод, летец и член на Летящите пазители; ездачките Луиз Котрел и Верна Конър; стронгмен братята Артър и Джоузеф Дерикс; и брачната половинка и двамата дребни синове на основния смешник Джоузеф Койл.

Вследствие на случая фамилиите на умрелите реализатори се чудят кой да обвинят. Железопътната компания? Инженерът, управлявал празния трен, мъж на име Алонзо Сарджент, който е задържан и упрекнат в ликвидиране по несъобразителност? Самата циркова компания? Всички те като че ли заобикалят всякаква виновност. Говорител на Междудържавната комисия по търговия даже разгласява изказване пред Chicago Daily Tribune, в което се споделя: „ Правим всичко допустимо, с цел да възпрепятстваме потреблението на дървени вагони в пътническите влакове и да ги сменяем със стоманени. Това е всичко, което можем да създадем. “

Що се отнася до оживелите, те вземат решение, че шоуто би трябвало да продължи.

Въпреки големите физически и психически последствия от случая, циркът „ Хагенбек-Уолъс “ пропуща единствено две представления, с помощта на други циркове, които оказват помощ с съоръжение и гении.

През идващите седмици на 53 от умрелите реализатори е препоръчано заравяне в огромен имот на гробището Уудлоун в Чикаго, което преди малко беше закупено от Лигата на Шоумените – братско общество, основано през 1913 година в поддръжка на мъжете и дамите от шоубизнеса. Само 5 от жертвите обаче имат маркирани гробове; останалите са изгорени прекомерно зле, с цел да бъдат разпознати. Когато ковчезите идват, повече от 1500 опечалени се събират, с цел да отдадат почитта си.