Централното отопление и топлоснабдяване както го имаме в София вече

Централното отопление и топлоснабдяване както го имаме в София към този момент се отхвърля като неефективно и всеки залага на картата за развиване на термопомпи и децентрализирано отопление. Затова не на вятъра към края на годината ще излезе нова европейска тактика за геотермията и термопомпите, споделят експерти пред 3eNews. Много по-икономически рентабилно е да се възнамерява на микро равнище в сравнение с една централа oт вида на столичната, която е толкоз задлъжняла, че работи само, тъй като ще срути цялата енергийна система на страната и ще бъде горещия картоф по време на предизборната акция в столицата. Това разяснява енергийният специалист Георги Стефанов, който беше и консултант на министъра на околната среда и водите и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов в първия постоянен кабинет на Кирил Петков. Той е теоретичен наблюдаващ на първия геотермален план в Унгария преди 7 години, когато затварят техния въглищен Топлоелектрическа централа и го заместват с геотермална централа и е един от дребното експерти с на практика опит в тази сфера у нас. Още при започване на годината бяха признати промени в Закона за възобновимите енергийни източници, където за първи приехме законодателство с формулировка за геотермалната сила в преходните и заключителни разпореждания каквато липсваше досега, добави той. Геотермалният запас към този момент е разграничен на три- плитък, приблизително дълбочинен и дълбочинен. Тези, които са на плитко нямат нищо общо с водата, тези, които са със междинна дълбочина имат връзка с минералната вода, дълбочинните също нямат нищо общо с водата. България е последната страна в Европейски Съюз, която вкарва законодателство за термопомпите Допълнително сме подготвили законодателни промени в Закона за възобновимите енергийни източници и в Закона за водите, Закона за подземните благосъстояния и Закона за устройство на територията, които би трябвало да бъдат гласувани през септември. Това напрактика ще отключи реализирането на геотермалните планове в България. В това отношение ненапълно изпреварваме европейското законодателство. Но сме последната страна в Европейски Съюз, която вкарва законодателство за термопомпите. Детайлните текстове бяхме изготвили пролетта, не бяха утвърдени през юни и юли, само че ще бъдат утвърдени най-вероятно през септември. Това ще ни разреши да си решим казуса и да узаконим потреблението на термопомпи. В момента всеки, който употребява термопомпи, ги поставя по ръба на закона, разяснява Стефанов. Ние би трябвало да разделим използването на тази сила. Навсякъде в Европа околните геотермални източници, това са термопомпите са без позволителен режим, защото монтираш термопомпи напрактика не ползваш водата. Напрактика се употребява непрекъснатата температура и не би трябвало да има тежки условия и режими. Средно дълбочинните попадат в границите, където има минерални води сред 200 и 800 метра. Стефанов разяснява, че те ще останат по режима на употреба на подземни води, където имаме положително законодателство. Дълбочинните, подобаващи за произвеждане на ток, където температурата стига до 120-150 градуса ще се изследва опцията за произвеждане на ток, заложено в Плана за възобновяване и резистентност на България. Те попадат на дълбочина от 2800 до 6000-7000 метра, само че става дума за топлота от скалите. Те ще бъдат по Закона за подземните благосъстояния с отпратка към Закона за концесиите, които концентрират добива на всички потребни изкопаеми и там даваме определение какво в действителност съставлява дълбочинната геотермална сила, която е запас, който би трябвало да бъде проучван и добиван. Единственото, което би трябвало да се мисли в вероятност на приблизително дълбочинните сондажи е да се има поради, че доста от водата на дълбочина по-голяма от общоприетите 500-600 метра е богата на сяра и мирише на развалени яйца. Когато се прави геотермална централа от междинния модел, която употребява топлинен минерален запас, може да има такива води. В България има 3000 сондажа с топли минерални води, от които се употребяват 300. Те са с високо минерално наличие, миришат или имат нездравословни съставки, тези 90% просто не са подобаващи. Но това не значи, че не са подобаващи за геотермална сила и отопление. Въпросът е по какъв начин този развой се ръководи, в случай че да вземем за пример тази вода няма дебит тя също не става за отопление. Министерството на енергетиката закупи опит в тази посока по Норвежката стратегия. Предоставиха опция на шест общини да вършат дълбочинни термопомпи на ръба на закона, тъй като законодателство в това отношение нямаше. Ние предходната година заложихме развиване на геотермална сила единствено в Кюстендил, а в този момент в трите териториални проекта има 3 по 19 млн. лв. за пилотни планове в сферата, само че да не се окаже, че на никое място не могат да се осъществят, сподели Стефанов. Геотермалната сила и термопомпите са опция на отоплението от топлофикациите на въглища, само че едно е несъмнено, че е належащо да се направи възобновяване и рационализация на топлофикационните мрежи, които са благосъстоятелност на топлофикациите.