Откриха огромна „бариера“, разделяща центъра на Млечния път от морето на космическите лъчи
Центърът на Млечния път може да е даже по-странен, в сравнение с астрономите смятаха, демонстрира ново изследване.
За проучването екип от Китайската академия на науките в Нанкин, изследва карта на радиоактивни гама-лъчи – най-високоенергийната форма на светлина във Вселената, която може да възникне, когато извънредно високоскоростни частици, наречени галактически лъчи, се разбият в елементарна материя – взривяване в и към центъра на нашата вселена.
Картата разкри, че нещо покрай центъра на галактиката наподобява форсира частиците до умопомрачителни скорости – доста покрай скоростта на светлината – и основава обилие от галактически лъчи и гама-лъчи тъкмо отвън галактическия център. Въпреки това, даже когато галактическият център издухва непрекъсната стихия от високоенергийна радиация в космоса, нещо покрай ядрото на Млечния път предотвратява навлизането на огромна част от галактическите лъчи от други елементи на Вселената, оповестява екипът в списанието Nature Communications.
Изследователите разказват резултата като невидима „ преграда “, която е обгърната към галактическия център и поддържа плътността на галактическите лъчи там доста по-ниска от базовото равнище, следено в останалата част от нашата вселена. С други думи: Космическите лъчи могат да излязат от галактическия център, само че им е мъчно да влязат. Как работи тази галактическа преграда или за какво съществува, остава мистерия.
Центърът на нашата вселена се намира на към 26 000 светлинни години от Земята в съзвездието Стрелец. Това е гъсто и прашно място, съдържащо повече от 1 милион пъти повече звезди на светлинна година, в сравнение с цялата Слънчева система – всичко това е обгърнато към свръхмасивна черна дупка с към 4 милиона пъти по-голяма маса от слънцето.
Учените от дълго време подозират, че тази черна дупка, наречена Стрелец A, или може би някакъв различен обект в галактическия център, форсира протоните и електроните до скорост, близка до светлината, създавайки галактически лъчи, които се излъчват в нашата вселена и напред в междугалактическото пространство.
Тези лъчи се популяризират през магнитните полета на нашата вселена, създавайки океан от високоенергийни частици, които са почти идентични по компактност в целия Млечен път. Тази постоянна чорба от частици се назовава море от галактически лъчи.
В новото си проучване учените съпоставят плътността на галактическите лъчи в това море с плътността на галактическите лъчи в галактическия център. Космическите лъчи не могат да се видят непосредствено, само че учените могат да ги намерят в гама-лъчи карти на пространството, които дейно демонстрират къде галактическите лъчи са се сблъскали с други типове материя.
Използвайки данни от телескопа Fermi Large Area Telescope, екипът удостовери, че нещо в галактическия център в действителност работи като великански ускорител на частици, като изстрелва галактически лъчи в галактиката. Възможните виновници включват Стрелец A, защото черните дупки теоретично могат да изстрелят избрани частици в космоса, даже когато гълтам всичко останало към себе си; останките от антични свръхнови; или даже мощни звездни ветрове от многото звезди, натъпкани в галактическия център.
Но картата разкри и мистериозната „ преграда “, ясна точка, където плътността на галактическите лъчи спада доста на ръба на галактическия център. Източникът на това събитие е по-трудно да се дефинира, споделиха откривателите, само че може да включва неразбория от магнитни полета покрай плътното ядро на нашата вселена.
Например, плътни облаци от прахуляк и газ покрай галактическия център могат да се срутят, компресирайки магнитните полета там и създавайки преграда, устойчива на галактически лъчи, допуска екипът в своя разбор. Или може би звездните ветрове от безбройните звезди в галактическия център се отблъскват към морето на галактическите лъчи, сходно на слънчевия вятър.
Необходими са спомагателни проучвания, с цел да се разбере какво тъкмо се случва в странните дълбини на нашата вселена.
