Как преди 25 години убиха Васил Илиев
Цели 25 години след първото знаково ликвидиране на мафиотски необут в България – това на създателят на борческата формация ВИС Васил Илиев, поръчителите и изпълнителите на мократа поръчка остават незнайни. Разследването на убийството на кюстендилския герой, чийто живот бе лишен с патрони на 25 април 1995 година, от дълго време е прекъснато, а времето е заличило дори оскъдните и косвени улики. Твърде евентуално е екзекуторите и поръчителите на убийството на първия осигурителен необут в България също да не са сред живите. Едно обаче е несъмнено – и 25 години след гибелта на Васил Илиев той си остава митична фигура, а легендите за неговото гангстерско царуване се описват и до ден сегашен. Lupa.bg напомня по какъв начин борческият необут бе погубен тъкмо преди 25 години. 
Криминалисти вършат оглед на мерцедеса, в който бе убит Васил Илиев Животът на Васил Илиев завършва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 година в разнебитената, тясна и неосветена улица „ Никола Каменов ” в софийския квартал „ Гоце Делчев ”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, до момента в който отива към ресторанта си „ Мираж ” за късна вечеря с шоумена Слави Трифонов. Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от Българска социалистическа партия в парк хотел „ Москва ”. В последния ден от живота си босът на борците е благополучен – в България най-сетне е дошъл поръчковия му „ Мерцедес 600 SL ” в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, откакто е импортиран от близкия му другар Фатик от Германия. Васил Илиев чака мерцедеса си близо 3 месеца, откакто си го поръчва за подарък по случай 30-ия му юбилеен рожден ден, честван на 22 януари. Успява да измине има -няма 30 километра с неповторимото за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от патрони. Стрелците са най-малко двама. Наемниците откриват пукотевица със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разрушения път, поради който Васил Илиев се движи с към 20 км/ч., следван от тримата си телохранители, возещи се в червен „ Сеат Толедо ”. Охранителите не съумяват да видят нищо и даже не отвръщат на огъня, въпреки да са въоръжени. Те единствено установяват гибелта на боса си. „ Чу се звук като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обгърнат в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от патроните. Васил беше върху кормилото, с килната глава встрани. Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, към този момент беше мъртъв... ”, написа в показанията си един от тримата охранители на борческия началник. При полицейския оглед на мястото на престъплението ще стане известно, че против Васил Илиев са изстреляни 17 патрона, като 3 от тях го уцелват. Два от патроните са в главата му, трети пронизва рамото му и стопира в гръбначния дирек. 
Васил Илиев на сватбата на брат си Георги с Мая Илиева. Убийството на Васил Илиев безусловно раздрусва България. Екзекуцията му провокира изключително закрито съвещание на държавното управление за незабавни ограничения против престъпността. Експерти вещаят експлоадирането на свирепа гангстерска война, вършат се мрачни прогнози за идни кървави бани. В София гъмжи от служители на реда, изкарани на улиците за почит, а десетки представители на борческия осигурителен хайлайф се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия. Слави Трифонов държи прочувствена тирада по малкия екран, в която през сълзи афишира, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев. Погребението на създателят на ВИС се състои на 27 април 1995 година в Кюстендил, като Васил Илиев е заровен с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „ Цар Освободител ”. Очевидци си спомнят, че над 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е позволена персонално от кмета, а съвсем целия град е по тротоарите, с цел да следи безмълвно многолюдното шествие. 
Хиляди покрусени се стичат на погребението на Васил Илиев в Кюстендил. Над 500 коли от София, натъпкани със „ застрахователни сътрудници ”, идват в Кюстендил. Тялото на покойника е докарано с черен „ Додж ”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев, а измежду тях са Косьо Самоковеца и Димитър Димитров – Маймуняка. Години по-късно и двамата също умират в поръчкови покушения. 
На погребението участват десетки спортисти, измежду тях изобилстват героите от САЩ’94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове. На погребението венци сервират всички шефове на конкурентната формация СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев – Маджо, който по това време е в софийска болница. 
Венка Илиева оплаква сина си Васил, ридаейки над ковчега му. Десет години по-късно майката изгуби и другия си наследник Георги. Няколко дни след мафиотското ликвидиране на Васил Илиев, възпитаник от 73-то учебно заведение в София открива едно от оръжията, употребени при изтезанието. Картечен револвер „ Заги ”, хърватско произвеждане, без идентификационен номер, е пренебрегнат край дърво в региона. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия, или Хърватска. И до през днешния ден версията, че Васил Илиев е премахнат от сръбски наемници, е одобрявана за меродавна и в ъндърграунда, и измежду топ криминалистите от Министерство на вътрешните работи. Доказателства не са открити, само че съгласно постъпилата оперативна информация седмици след изтезанието, поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле. В този интервал Бай Миле управлява контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза в този бизнес. Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова комбинация с горива на Бай Миле и завземат граничния контролно- пропускателен пункт „ Стрезимировци ”, през който не могат да минават контрабандни петролни „ кервани ” на СИК. Според оперативните сигнали, постъпили в Министерство на вътрешните работи още през 1995 година, сътрудник на Бай Миле в този бизнес е сръбския мафиот Сретан Йосич. Именно през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби, или хървати. В този интервал ВИС и СИК водят война и по линията на „ силовото ” обезпечаване, двете групировки навсякъде принуждават прохождащите предприемачи в България да им заплащат за сигурността си. Версията, че убийството на Васил Илиев е с щемпел СИК е толкоз публикувана в първите месеци от следствието, че се постанова Красимир Маринов – Големия Маргин да даде изявление, в което да я опровергае. „ С Васил бяхме другари още от 1979 година, знаем се от спорта и казармата. Въпреки, че в последните години бяхме съперници, постоянно сме поддържали другарски връзки. Няма да разреша двете групировки СИК и ВИС да бъдат насъсквани една против друга ”, афишира Големия Маргин в изявление пред „ Стандарт ”. Висаджиите също търсят на вятъра кой е виновен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски афишират премия за информация в ъндърграунда, подтиквани са и проверяващите служители на реда. Приближени до Васил Илиев дори отиват при Ванга със описи с имена на обвинени, а делегацията е водена от починалия банкер Емил Кюлев. Петричката пророчица обаче е безсилна да разкрие каквото и да е и отхвърля да се ангажира с посочването на виновници. Все отново се приписват думи на Ванга, произнесени във връзка убийството на Васил Илиев: „ Не се е опазил от приятелите! ” 
Убийството на Васил Илиев остана неразкрито, само че главната версия е, че е премахнат от съперници в контрабандата на нефт към ембаргова Югославия. Дни след покушението на Васил Илиев в групировката ВИС вземат решение, че по-малкия брат Георги ще бъде новия началник. До този миг Жоро Илиев има славата на пакостник и гуляйджия. Противно на упованията, Главния освен съумява да възроди ВИС, само че дори и да надмине славата на батко си Васил, преди също да бъде премахнат от наемен палач 10 години след брат си – през лятото на 2005 г.
Криминалисти вършат оглед на мерцедеса, в който бе убит Васил Илиев Животът на Васил Илиев завършва в 21,15 часа вечерта на 25 април 1995 година в разнебитената, тясна и неосветена улица „ Никола Каменов ” в софийския квартал „ Гоце Делчев ”. Там босът на борческата застрахователна компания ВИС е издебнат от наемни убийци, до момента в който отива към ресторанта си „ Мираж ” за късна вечеря с шоумена Слави Трифонов. Преди това Васил Илиев е на среща с партиен функционер от Българска социалистическа партия в парк хотел „ Москва ”. В последния ден от живота си босът на борците е благополучен – в България най-сетне е дошъл поръчковия му „ Мерцедес 600 SL ” в сребрист цвят, регистриран същия ден в КАТ, откакто е импортиран от близкия му другар Фатик от Германия. Васил Илиев чака мерцедеса си близо 3 месеца, откакто си го поръчва за подарък по случай 30-ия му юбилеен рожден ден, честван на 22 януари. Успява да измине има -няма 30 километра с неповторимото за времето си возило, преди да издъхне в колата, покосен с дъжд от патрони. Стрелците са най-малко двама. Наемниците откриват пукотевица със заглушител от 2-3 метра, възползвайки се от разрушения път, поради който Васил Илиев се движи с към 20 км/ч., следван от тримата си телохранители, возещи се в червен „ Сеат Толедо ”. Охранителите не съумяват да видят нищо и даже не отвръщат на огъня, въпреки да са въоръжени. Те единствено установяват гибелта на боса си. „ Чу се звук като от пукащи се балони. Мерцедесът беше целия обгърнат в пушеци, заби калника си в дясно на уличката, в металната ограда на строяща се кооперация. И предното, и дясното и лявото стъкло бяха станали на сол от патроните. Васил беше върху кормилото, с килната глава встрани. Нямаше никакъв пулс, когато опитахме да го извадим, към този момент беше мъртъв... ”, написа в показанията си един от тримата охранители на борческия началник. При полицейския оглед на мястото на престъплението ще стане известно, че против Васил Илиев са изстреляни 17 патрона, като 3 от тях го уцелват. Два от патроните са в главата му, трети пронизва рамото му и стопира в гръбначния дирек. Васил Илиев на сватбата на брат си Георги с Мая Илиева. Убийството на Васил Илиев безусловно раздрусва България. Екзекуцията му провокира изключително закрито съвещание на държавното управление за незабавни ограничения против престъпността. Експерти вещаят експлоадирането на свирепа гангстерска война, вършат се мрачни прогнози за идни кървави бани. В София гъмжи от служители на реда, изкарани на улиците за почит, а десетки представители на борческия осигурителен хайлайф се покриват за дълго. Някои се укриват в Гърция, други се насочват към Унгария и Сърбия. Слави Трифонов държи прочувствена тирада по малкия екран, в която през сълзи афишира, че България е изгубила един от най-достойните си синове, визирайки убийството на Васил Илиев. Погребението на създателят на ВИС се състои на 27 април 1995 година в Кюстендил, като Васил Илиев е заровен с многолюдно траурно шествие. Километричната колона от мъже в черно с тъмни очила и остригани вратове се точи с часове по централната кюстендилска улица „ Цар Освободител ”. Очевидци си спомнят, че над 15 000 души изпращат Васко Бореца в последния му земен път. Церемонията в центъра на Кюстендил е позволена персонално от кмета, а съвсем целия град е по тротоарите, с цел да следи безмълвно многолюдното шествие. Хиляди покрусени се стичат на погребението на Васил Илиев в Кюстендил. Над 500 коли от София, натъпкани със „ застрахователни сътрудници ”, идват в Кюстендил. Тялото на покойника е докарано с черен „ Додж ”, ескортиран от две лимузини. Ковчегът носят най-близките съратници на Васил Илиев, а измежду тях са Косьо Самоковеца и Димитър Димитров – Маймуняка. Години по-късно и двамата също умират в поръчкови покушения. На погребението участват десетки спортисти, измежду тях изобилстват героите от САЩ’94 Христо Стоичков, Любо Пенев, Йордан Лечков, Трифон Иванов, Борислав Михайлов, Илиян Киряков, Божидар Искренов и други. Шоузвезди също не липсват, както и мастити конкурентни босове. На погребението венци сервират всички шефове на конкурентната формация СИК, предвождани от братята Красимир и Николай Маринови – Маргините. Единствен отсъстващ е Младен Михалев – Маджо, който по това време е в софийска болница. Венка Илиева оплаква сина си Васил, ридаейки над ковчега му. Десет години по-късно майката изгуби и другия си наследник Георги. Няколко дни след мафиотското ликвидиране на Васил Илиев, възпитаник от 73-то учебно заведение в София открива едно от оръжията, употребени при изтезанието. Картечен револвер „ Заги ”, хърватско произвеждане, без идентификационен номер, е пренебрегнат край дърво в региона. Това навежда криминалистите към мисълта, че наемните убийци са от Сърбия, или Хърватска. И до през днешния ден версията, че Васил Илиев е премахнат от сръбски наемници, е одобрявана за меродавна и в ъндърграунда, и измежду топ криминалистите от Министерство на вътрешните работи. Доказателства не са открити, само че съгласно постъпилата оперативна информация седмици след изтезанието, поръчката минава през сикаджията Милчо Бонев – Бай Миле. В този интервал Бай Миле управлява контрабандата на горива от България към ембаргова Сърбия с влакови композиции. Васил Илиев също навлиза в този бизнес. Твърди се, че висаджии похищават цяла влакова комбинация с горива на Бай Миле и завземат граничния контролно- пропускателен пункт „ Стрезимировци ”, през който не могат да минават контрабандни петролни „ кервани ” на СИК. Според оперативните сигнали, постъпили в Министерство на вътрешните работи още през 1995 година, сътрудник на Бай Миле в този бизнес е сръбския мафиот Сретан Йосич. Именно през Йоца Амстердама минава мократа поръчка, изпълнена от сърби, или хървати. В този интервал ВИС и СИК водят война и по линията на „ силовото ” обезпечаване, двете групировки навсякъде принуждават прохождащите предприемачи в България да им заплащат за сигурността си. Версията, че убийството на Васил Илиев е с щемпел СИК е толкоз публикувана в първите месеци от следствието, че се постанова Красимир Маринов – Големия Маргин да даде изявление, в което да я опровергае. „ С Васил бяхме другари още от 1979 година, знаем се от спорта и казармата. Въпреки, че в последните години бяхме съперници, постоянно сме поддържали другарски връзки. Няма да разреша двете групировки СИК и ВИС да бъдат насъсквани една против друга ”, афишира Големия Маргин в изявление пред „ Стандарт ”. Висаджиите също търсят на вятъра кой е виновен за убийството на боса. Мето Илиенски и Чавдар Писарски афишират премия за информация в ъндърграунда, подтиквани са и проверяващите служители на реда. Приближени до Васил Илиев дори отиват при Ванга със описи с имена на обвинени, а делегацията е водена от починалия банкер Емил Кюлев. Петричката пророчица обаче е безсилна да разкрие каквото и да е и отхвърля да се ангажира с посочването на виновници. Все отново се приписват думи на Ванга, произнесени във връзка убийството на Васил Илиев: „ Не се е опазил от приятелите! ” Убийството на Васил Илиев остана неразкрито, само че главната версия е, че е премахнат от съперници в контрабандата на нефт към ембаргова Югославия. Дни след покушението на Васил Илиев в групировката ВИС вземат решение, че по-малкия брат Георги ще бъде новия началник. До този миг Жоро Илиев има славата на пакостник и гуляйджия. Противно на упованията, Главния освен съумява да възроди ВИС, само че дори и да надмине славата на батко си Васил, преди също да бъде премахнат от наемен палач 10 години след брат си – през лятото на 2005 г. Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ