Колко струва лечението на пациент с Ковид-19 в Германия
Цели 101 дни траяло интензивното лекуване на млад пациент с Ковид-19, който се разминал на косъм със гибелта. Колко коства едно такова лекуване и какви са разноските при по-леките случаи? Ето данните за Германия.
Десетки хиляди евро коства лечението на пациент с Ковид-19, който би трябвало да бъде обдишван. Според една обява в немския „ Велт ам Зонтаг “ междинният разход по лекуването на един по-тежък случай възлиза на близо 40 000 евро. В изчисленията си вестникът се базира на две от най-големите здравни каси в Германия.
Според техните данни стационарното лекуване на пациент с Ковид-19 без обдишване коства малко над 10 000 евро, а обдишването неведнъж покачва разноските. Мартин Лич, ръководител на УС на Сдружението на здравните каси АОК, прецизира още, че в 10% от тежките случаи разноските доближават до 85 000 евро.
Колко костват 101 дни интензивно лекуване?
Седмичникът „ Ди Цайт “ написа даже, че в обособени случаи лечението може да коства 200 000 евро, а дружно със скритите разноски - дори двойно повече. Вестникът споделя историята на един млад пациент, който се разминал на косъм със гибелта в мюнхенска болница. Лекарите признават, че на моменти били на път да отпишат този пациент, само че в последна сметка в продължение на цели 101 дни те не прекъснали интензивното лекуване.
Възможно ли е въобще да излезе сметката при едно толкоз скъпо лекуване? „ Ди Цайт “ разказва казуса, пред който са изправени редица лечебни заведения в Германия: дали да следват филантропичния си дълг до последно и непременно - или да се преценяват и с икономическите действителности? В това отношение в Германия от много време се води полемика за тукашния еквивалент на „ клиничните пътеки “. Той се назовава DRG (Diagnosis Related Groups) и съставлява азбучник от 1200 разновидности на терапия според от болестта - със съответната разценка. Тази методика замести годния допреди ценоразпис, основан върху броя на дните, прекарани в болничното заведение. Срещу този ценоразпис имаше доста рецензии с аргумента, че лечебните заведения биха могли да удължават престоя на пациентите, с цел да завоюват повече пари.
Според методиката DRG интервенция на апендикса при възрастен пациент в Германия сега коства малко под 3000 евро при междинен болничен престой от 3-4 дни. При заболяване от пневмония DRG изхожда от най-малко 10-дневно интензивно лекуване, като цената бързо се покачва, когато се постанова по-дълго обдишване.
" Изсипваш целия долап с упойките и отново нищо "
Младият човек, за който написа „ Ди Цайт “, бил обдишван 71 дни със система за екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO). Това е уред за дишане и поддържане на сърцето, който се обслужва от особено подготвено здравно лице. Когато това лице обслужва двама пациенти на ЕСМО, болничното заведение има икономическа полза. Но неведнъж се случва тъкмо противоположното. Маркус Шопер от мюнхенската болница изяснява: „ В най-тежката фаза на болестта постоянно се опитваме за един пациент да се грижи един човек, само че от време на време се постанова за един пациент да се грижат даже двама души от медицинския личен състав “.
Шопер изяснява още, че личният състав целодневно би трябвало да се грижи и за подаването на нужните лекарства на тежките случаи с Ковид-19 в интензивното - и дава образец с пациенти, при които към този момент не работили опиатите за усмиряване на болките и страховете. „ Изсипваш цялото наличие на шкафа с упойките - и отново нищо. В такива случаи един човек от личния състав на процедура по през целия ден би трябвало да бие инжекции. “
Десетки хиляди евро коства лечението на пациент с Ковид-19, който би трябвало да бъде обдишван. Според една обява в немския „ Велт ам Зонтаг “ междинният разход по лекуването на един по-тежък случай възлиза на близо 40 000 евро. В изчисленията си вестникът се базира на две от най-големите здравни каси в Германия.
Според техните данни стационарното лекуване на пациент с Ковид-19 без обдишване коства малко над 10 000 евро, а обдишването неведнъж покачва разноските. Мартин Лич, ръководител на УС на Сдружението на здравните каси АОК, прецизира още, че в 10% от тежките случаи разноските доближават до 85 000 евро.
Колко костват 101 дни интензивно лекуване?
Седмичникът „ Ди Цайт “ написа даже, че в обособени случаи лечението може да коства 200 000 евро, а дружно със скритите разноски - дори двойно повече. Вестникът споделя историята на един млад пациент, който се разминал на косъм със гибелта в мюнхенска болница. Лекарите признават, че на моменти били на път да отпишат този пациент, само че в последна сметка в продължение на цели 101 дни те не прекъснали интензивното лекуване.
Възможно ли е въобще да излезе сметката при едно толкоз скъпо лекуване? „ Ди Цайт “ разказва казуса, пред който са изправени редица лечебни заведения в Германия: дали да следват филантропичния си дълг до последно и непременно - или да се преценяват и с икономическите действителности? В това отношение в Германия от много време се води полемика за тукашния еквивалент на „ клиничните пътеки “. Той се назовава DRG (Diagnosis Related Groups) и съставлява азбучник от 1200 разновидности на терапия според от болестта - със съответната разценка. Тази методика замести годния допреди ценоразпис, основан върху броя на дните, прекарани в болничното заведение. Срещу този ценоразпис имаше доста рецензии с аргумента, че лечебните заведения биха могли да удължават престоя на пациентите, с цел да завоюват повече пари.
Според методиката DRG интервенция на апендикса при възрастен пациент в Германия сега коства малко под 3000 евро при междинен болничен престой от 3-4 дни. При заболяване от пневмония DRG изхожда от най-малко 10-дневно интензивно лекуване, като цената бързо се покачва, когато се постанова по-дълго обдишване.
" Изсипваш целия долап с упойките и отново нищо "
Младият човек, за който написа „ Ди Цайт “, бил обдишван 71 дни със система за екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO). Това е уред за дишане и поддържане на сърцето, който се обслужва от особено подготвено здравно лице. Когато това лице обслужва двама пациенти на ЕСМО, болничното заведение има икономическа полза. Но неведнъж се случва тъкмо противоположното. Маркус Шопер от мюнхенската болница изяснява: „ В най-тежката фаза на болестта постоянно се опитваме за един пациент да се грижи един човек, само че от време на време се постанова за един пациент да се грижат даже двама души от медицинския личен състав “.
Шопер изяснява още, че личният състав целодневно би трябвало да се грижи и за подаването на нужните лекарства на тежките случаи с Ковид-19 в интензивното - и дава образец с пациенти, при които към този момент не работили опиатите за усмиряване на болките и страховете. „ Изсипваш цялото наличие на шкафа с упойките - и отново нищо. В такива случаи един човек от личния състав на процедура по през целия ден би трябвало да бие инжекции. “
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ