На съд за импотентност – как Католическата църква легализира разводите
Църквата постоянно е имала доста сурово наказване за тези, които решат да разтрогнат своя брак. Щом един път е подписан пред Бог, бракът остава вечно. През XV и XVI век във Франция се заражда една доста забавна уговорка, която облекчава опциите за разлъка. От самото начало се счита, че мъжът и дамата би трябвало да се обвържат, с цел да основават деца. Френската черква е на мнение, че в случай че мъжът не успее да се възпроизведе автоматизирано прави грях и надлежно бракът би трябвало да се разтрогне. Самият бракоразвод въпреки всичко се дава мъчно и провинилият се би трябвало да показва своите полови проблеми в съда.
Какво тъкмо съставлява процедурата? Имайки поради, че дамите в средновековието са минавали ревизия за инспекция на своята непорочност и надлежно непорочност, мъжете също могат да бъдат заведени под отговорност. Обидената брачна половинка може да заведе мъжа си на „ ревизия “. брачната половинка приканва на делегацията, виновникът се съблича и стартира процеса по възбуденост. И до момента в който при дамата се изисква неутрална комисия, която да направи инспекцията, мъжкото достолепие се тества от брачната половинка.
Свидетелите би трябвало да бъдат там, с цел да потвърдят дали либидото задоволително за основаването на крепко потомство.
Важна детайлност е, че в хода на делото се водят бележки и даже се вършат рисунки. След направените проби идва време време за полови препоръки, проучването на подобаващите възбуждащи пози и други пикантни детайлности. Църковните догми първоначално били безапелационни, че единствената разрешена и до някаква степен свещена поза е мисионерската и сексът се практикува само и единствено за основаването на потомство. За удоволствия отвън тази линия няма позволение и благословия. Съдът също по този начин изслушва и всички очевидци – най-често личния състав и прислужниците.
Френските архиви пазят една впечатляваща история на Маркиз де Гесрес и неговата обичана брачна половинка Маскани. По думите на мадам Маскани, нейният брачен партньор е лежал неподвижно в леглото в продължение на три години и за този интервал от време бил тъкмо толкоз влюбчив като сухо дърво в полето. Това явно е добър вид за идентифицирането на еректилната дисфункция. Маркизът най-малко е съумял да избегне последната санцкия, в която ще би трябвало да задоволява брачната половинка си за първи път пред погледите на аудиторията. Това е положителната вест! Лошата вест е, че въпреки всичко маркизът трябвало да показва своята ерекция пред аудиторията.
Снимка: By Diego Velázquez – Galería online, Museo del Prado., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45402193
Клиничните проби са извършени, журите може да откри съществуването на добре работещ мъжки сексуален орган, само че за зла неволя, представянето било задоволително кратковременно, с цел да не може да издържи до основаването на потомство. Съдията въпреки всичко не дал благословията на развода и поискал на двойката да продължи своето общуване.
Шансовете да бъдат разграничени е само посредством гибелта, само че в случай че такава настъпи скоро отново ще има следствие. Маркиз де Лангли е трябвало да преживее сходно тестване, само че за жал шансът не бил чак толкоз впечатляващ. След като е направена същата процедура, лекари и очевидци са безапелационни, че маркизът е в чудесно здраве и може да има деца. С надвисналата опасност провинилият се настоял да бъде призован съвет от 5 хирурга и 5 очевидеца. Подготвен за своето неупровержимо доказателство, маркизът се провалил. Най-вероятно равнището на стрес било по-високо, в сравнение с частни представления. Съдията нямал различен избор, с изключение на да разведе двойката.
Този закон съществувал към 2 века, в които дамата имала правото да повдига обвинявания против своя брачен партньор, само че по-късно последователно почнали да утихват случаите на импотентност във Франция.
Има една детайлност, която би трябвало да бъде упомената. Църквата изисква от мъжа да продължи поколението, само че дамата има отговорността да не отхвърля и да откликва на желанията на своя брачен партньор. В този интервал от време църквата и съдиите са правили най-хубавото, на което са способни. Чести са били и случаите на машинация. В района Об е документиран случай на бракоразвод през 1426 година и бракът бил завършен, само че с втората брачна половинка се случило и чудото в лицето на седем наследника. Друга забавна детайлност е наличието на 1/5 от благородническата класа, която се опитвала да се разведе – към 3% от популацията във Франция по това време.
