Свети Дух символизира несломимия дух на македонските българи
Църковният празник Свети Дух е ден на събуждане на българската национална памет. Ден на митинг против всички, които ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната еднаквост на българите в Македония.
В интервала от 1912 до 1918 година България взе участие в три войни, които имат за цел обединяването на страната. Две от тях Втората Балканска /1913/ и Първата Световна /1914-1918/ приключват с две национални произшествия. Идеалът за обединяване е загубен. По-голямата част от Македония, нейният Вардарски и Егейски дял, обитаеми с плътно българско население, попадат надлежно под сръбско и гръцко господство. Затворени са българските учебни заведения и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и стават бежанци в старите лимити на България.
В отговор на тежкия терор, който има за цел да заличи българщината в тези земи, Вътрешна македонска революционна организация се подвига на въоръжена битка с окупаторите. В тази напрегната конюнктура българите стартират да празнуват Свети Дух като Ден на Македония и падналите български герои. Между двете международни войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които вземат участие както елитът на македонските българи, по този начин и бежанците, прокудени от своите родни домове.
Илия Кушев и Любомир Весов са участници в последния етап на Първата международна война като младши офицери в българската войска, след завършването й двамата се уволняват и стават студенти по право в СУ " Св. Климент Охридски ". През 1922 година измежду дейците на сдружение „ Вардар ” към този момент се оформя концепцията да се изпращат чети в Македония. Двамата стават доброволци. Илия Кушев отпред на чета от 20 души отпътува за Велешко, а Любомир Весов – в Крушевско.
Тяхната задача не продължава дълго. През ноември 1922 година е предадена четата на Кушев, той пада погубен в стълкновение със сърбите. В края на ноември при огромна битка сред четата на Вътрешна македонска революционна организация и сръбските потери, траяла съвсем едно денонощие, пада погубен и Любомир Весов.
Подвигът на тези двама млади революционери трогва младежта в самата Вардарска Македония и техните сътрудници от сдружение „ Вардар ”. Още при започване на 1923 година се слага въпросът по какъв начин младите борци и жертви на сръбския гнет да бъдат почитани по един оправдателен метод. Така се стига до 6 юни, Свети Дух, когато в полите на Витоша е проведено грандиозното честване, на което се жигосва терора и убийствата на поробителите в Македония.
От тогава Денят на Свети Дух е разгласен за празник на Македония. Той е знак на несломимия дух на българите Македония.
Особено интензивно в празника се включват младежите, които не се помиряват със сръбската окупация. В София на този ден те провеждат марш, преминавайки по централните улици на столицата и около посолствата на Великите сили, протестирайки против несправедливите клаузи на Ньойския контракт и искайки независимост за българите в Македония. На плакатите, които носят са написани имената на младежите убити от сръбските окупатори в Македония. Тази традиция продължава десетина години до разтурянето на Вътрешна македонска революционна организация след преврата от 1934 година, инспириран от Югославия и имащ за цел унищожаването на освен на Вътрешна македонска революционна организация, само че и на България като независима страна. /БГНЕС
