Вицепрезидентът Илияна Йотова, пред „Труд“: Съвременните будители са най-ценният ни капитал
Трябваше да приказваме с вицепрезидента Илияна Йотова за същинските будители, за сполучливите българи, за сънародниците ни в чужбина и техните проблеми. Корупционният скандал с даването на българско поданство, обаче измести фокуса на диалога ни. Питаме вицепрезидента има ли пропуски в законите, които са дали хранителна среда за корупционните практики в организацията за българско поданство, както и в каква посока би трябвало да се създадат промени в нормативните актове, които да облекчат процедурата по приемане на български паспорти.
– Г-жо Йотова, с какви усеща посрещате Деня на националните будители?
– Будител няма превод, съществува единствено на български език. Будителите не са единствено история. Будители срещаме всеки ден. Огледайте се и ще ги видите. Вчера присъствах на награждаването на три българки. Те са откриватели и учени. Едната е млад доктор с най-сериозните в света изследвания и разбори на хепатит Е. Другата е надарен математик, назовават я „ наследничката на Нютон “ и „ повелителка на числата “. Третата е химик, дефинират я като „ укротителката на алергените “. Не е ли това будителство? Въпреки демографската рецесия и проблемите пред нас, ние, българите, имаме голям капацитет. Много от актуалните будители, които са най-ценният ни капитал, остават в сянката на свадите, на политическата конспирация, на битката за власт. Ето още един образец. По мотив днешния празник бях в 136 ОУ „ Любен Каравелов “ – софийско учебно заведение с над 100-годишна история. Учителите всяка заран взимат децата от домовете им в квартал „ Факултета “ – един от ромските квартали в София, и ги водят в класните стаи. Те са и будители, и апостоли. Но нормално не ги припознаваме и не срещат разбирането ни. Посрещам Деня на националните будители с оптимизъм. Но и с размишления дали като българи осъзнаваме мястото си, имаме ли задоволително самочувствие. Дали съумяваме да опазим историята си? А опитите за нейното пренаписване не са малко. Срещу тези похищения би трябвало да сме непримирими, да отстояваме личната си история и ползите си. Критикуваме другите, а сами желаеме да изхвърлим Каравелов и Вазов от образователната литература?!
– Съгласна ли сте с изказванието на президента, че страната ни е тресавище?
– Няма такава теза на президента и съм изрично срещу внушението, което се прави през последните дни. Проблемите, които назова президентът – неравенството, бедността, злоупотребата с власт, би трябвало да се вземат решение.
– Заговорихте за кавги. Един от последните обаче е в ресора на вицепрезидента. Стигали ли са до вас сигнали за злоупотреби при даването на българско поданство?
– В началото на мандата се срещнах със приключила инспекция на прокуратурата, в която бяха посочени проблемите, пробойните и съответните рекомендации за работата на Държавната организация за българите в чужбина. Имаше журналистически следствия по тематиката. За година и осем месеца доста пъти сме обсъждали проблемите с способените органи. Направихме не една и две междуинституционални срещи, тъй като и трите закона, които имат отношение към българското поданство – за чужденците в България, за българите в чужбина и за българското поданство – са остарели и би трябвало да бъдат ремонтирани. Наясно съм, че Народното събрание и изпълнителната власт са повече от ревностни към президентската институция, когато става въпрос за законодателство, по тази причина и не предлагам подготвени решения. Но имаме мнение, експертният ми екип има оферти, които сме дали на останалите институции още преди година и половина.
– Какъв тъкмо е казусът?
– Удостоверенията за генезис се издават от ДАБЧ и могат да се ревизират само и единствено от съда. Институтът по криминалистика прави инспекция само в случай че е сигнализиран от организацията. Процедурата по предоставяне на поданство, която от време на време продължава две-три години, се ревизира от представителите на шест министерства, три организации и от службите за сигурност. Гласува се човек по човек в Съвета по поданство към Министерството на правораздаването. Всички тези институции няма по какъв начин да ревизират истинността на документите, въз основа на които са издадени удостоверенията за български генезис.
– Има ли механизъм, по който вицепрезидентът може да откаже издаване на декрет за поданство?
– След като получим протоколите, заверени от Съвета по поданство, още веднъж подлагаме претендентите на инспекция. Ако няма задоволително доказателства за български генезис на обещано лице или сме получили сигнали по линия на сигурността, разпореждам отвод или спомагателна инспекция. От началото на 2018 година са върнати за спомагателна инспекция 3000 преписки, по които съм се произнесла след приемане на съответната информация и документи. От началото на нашия мандат до момента отводите за издаване на декрет за поданство доста надвишават предложенията на министъра на правораздаването. Две години чакаме електронната система на организацията да проработи, с цел да се вижда всяка една кореспонденция.
– Бивш чиновник на организацията за българите в чужбина изнесе данни, че от 100 000 души, получили български паспорти по време на прехода, едвам 5% живеят в страната ни. Коректни ли са тези данни?
– Почти две години се пробвам да получа отговор от всички вероятни институции какъв брой от хората, получили българско поданство, сега са на територията на България, работят и заплащат налози тук. До този миг напъните ми удрят на камък.
– Какво би трябвало да се промени в трите закона, с цел да се пресече корупцията при предоставяне на българско поданство?
– Вече се работи по законодателни промени, основана е работна група, в която и ние сме показани. Предоставили сме освен своите мнения, само че и разбора на проблемите и рисковете. Нека институциите, които имат законодателна самодейност, да си свършат работата. Едно е несъмнено обаче – удостоверенията за български генезис не могат да се издават както до момента. В една част от случаите те се издават въз основа на документ от лицензирано от ДАБЧ сдружение на българите в съответната страна. Питам кой е контролния орган и какъв е механизмът, посредством който българската страна може да каже дали въпросният документ е меродавен. От друга страна, кой е другият надзорен орган, който да увери, че организацията е издала меродавен документ. Поставени сме в обстановка, в която би трябвало да се доверим. Документите за предоставяне на българско поданство по генезис би трябвало да се одобряват от нашите дипломатически и консулски служби. Предполагам, че от Министерството на външните работи ще кажат, че няма запас, и ще бъдат прави, само че той би трябвало да бъде набавен. Зад издаването на удостоверения би трябвало да стои законната страна, която да удостоверява истинността на тези документи.
– Но организацията за българите в чужбина е държавна, а не частна конструкция. Защо Министерството на външните работи да е по-легитимно от нея?
– Така ще се избегне ролята на медиаторите и претендентите за българско поданство ще подават персонално документите си в консулските ни служби. Такива имаме на всички места. Още един значителен миг – не преставам да упорствам наложително изискване за кандидатстване за поданство по генезис да бъде действителното притежаване на български език. Голяма част от хората, които получават заветния паспорт, не знаят и дума на български език. Това го има единствено у нас. В другите страни в случай че липсват знания по съответния език, наложително се изкарват курсове за неговото притежаване най-малко на обикновено равнище.
– Как да не знаят, нали има изпит?
– Интервюто не е изпит. Публична загадка е, че въпросите се знаят авансово. България като член на Европейския съюз има създадена стратегия по така наречен Европейска езикова рамка и събеседването би трябвало да се води по нея. Но това са единствено част от концепциите, които е добре да се облекат в закони.
– Защо максимален е броят на македонците, които аплайват за българско поданство?
– Няма по какъв начин ние да разберем дали най-вече македонци аплайват за поданство. Ние сме последното равнище – издаване на указа. Няма по какъв начин да зная какъв брой хора дневно подават молби и от каква народност са. Но протоколите, които получаваме, демонстрират, че явно искащите от прилежаща Македония са най-вече. С техните документи за генезис е най-сложно, тъй като целеустремено са унищожавани вследствие на асимилационните процеси в някогашна Югославия. По-лесно е с документите от Молдова и Украйна, по-рядко от Русия, защото в някогашния Съюз на съветските социалистически републики в акта за раждане се е вписвала и народност.
– Има упреци, че дълго се бави процедурата.
– Да, по този начин е, само че ние имаме отговорност към сигурността на българските жители и на европейските. В годините има затлачване. В Албания сме срещали хора, които ни демонстрираха сини картончета с входни номера отпреди много години. Те нямат информация дали в миналото ще получат българско поданство. Не е съществено такова държание от наша страна.
– Бяхте в няколко страни при българските общности. Какво желаеха от вас сънародниците ни?
– Искат България освен да знае за тях, а да демонстрира, че познава техните проблеми и може да пази правата им. Те са с ясното схващане, че са жители на съответната страна и имат своите отговорности. В Украйна, където е една от огромните ни исторически диаспори, сънародниците ни живеят на компактни групи, в по-малки селища. Те не се тормозят толкоз от измененията в Закона на образованието и Закона за езика, колкото от новото териториално-административно устройство на Украйна. Ако се обединят прилежащи селища, популацията от българските села ще се окаже малцинство. Тогава българският език няма да има право да се учи като майчин в съответното учебно заведение. Тяхната молба е този въпрос да бъде поставян при контактите с формалните украински управляващи.
– Имате ли пояснение за какво българите в Украйна, в Албания, а евентуално и на доста други места живеят толкоз оскъдно?
– Не може да слагаме нашите общности зад граница под един знаменател. Бесарабската част на Украйна е по-слабо развита. Едновременно с това самите украинци ни разказваха, че точно преселилите се българи са преобразили този район на Украйна от пустиня в градина. Ситуацията с българите в Словакия и Унгария е напълно друга. Нашата общественост там е показана на много високи равнища. Да не приказваме за новата икономическа миграция. В основата на развиването на „ Майкрософт “ в Сиатъл са българи от дискови запаметяващи устройства в Стара Загора. Те са емигрирали с семействата си и са се открили в Сиатъл. Доскоро шефът на човешки запаси беше българка. Когато приказваме за национална политика във връзка с българите в чужбина, преди всичко би трябвало да познаваме своите сънародници. Звучи парадоксално, само че е реалност – ние не ги познаваме и не знаем за тях. Фолклорът и общите ни празници пазят българското съзнание, само че не са задоволителни. Тези хора са капацитет и би трябвало да работим дружно с тях за България. Те са подготвени, носталгията е ужасно възприятие. Илюзия е, че огромна част от българите от диаспорите ни ще се върнат в България. Но имат хрумвания за вложения, даже за взаимни университети. Съвместната работа с нашите сънародници зад граница, общите ни планове, съхраняването на българския език и българския дух, е един от най-сериозните национални цели в дневния ред на всяка българска институция. Тук не може да има нито политически предубеждения, нито агитация, нито разлики. Тази политика задължава народен консенсус. Никой не може да се оправи самичък, само че дружно можем.
Нашият посетител
Илияна Йотова е приключила българска и френска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Специализирала е във френското Национално учебно заведение по администрация, през което са минали френски президенти и министър председатели. Дългогодишен публицист в Българска национална телевизия. Депутат от Българска социалистическа партия в 40-ото Народно събрание. 10 години е евродепутат. На 22 януари 2017 година встъпва в служба като вицепрезидент на Република България.
– Г-жо Йотова, с какви усеща посрещате Деня на националните будители?
– Будител няма превод, съществува единствено на български език. Будителите не са единствено история. Будители срещаме всеки ден. Огледайте се и ще ги видите. Вчера присъствах на награждаването на три българки. Те са откриватели и учени. Едната е млад доктор с най-сериозните в света изследвания и разбори на хепатит Е. Другата е надарен математик, назовават я „ наследничката на Нютон “ и „ повелителка на числата “. Третата е химик, дефинират я като „ укротителката на алергените “. Не е ли това будителство? Въпреки демографската рецесия и проблемите пред нас, ние, българите, имаме голям капацитет. Много от актуалните будители, които са най-ценният ни капитал, остават в сянката на свадите, на политическата конспирация, на битката за власт. Ето още един образец. По мотив днешния празник бях в 136 ОУ „ Любен Каравелов “ – софийско учебно заведение с над 100-годишна история. Учителите всяка заран взимат децата от домовете им в квартал „ Факултета “ – един от ромските квартали в София, и ги водят в класните стаи. Те са и будители, и апостоли. Но нормално не ги припознаваме и не срещат разбирането ни. Посрещам Деня на националните будители с оптимизъм. Но и с размишления дали като българи осъзнаваме мястото си, имаме ли задоволително самочувствие. Дали съумяваме да опазим историята си? А опитите за нейното пренаписване не са малко. Срещу тези похищения би трябвало да сме непримирими, да отстояваме личната си история и ползите си. Критикуваме другите, а сами желаеме да изхвърлим Каравелов и Вазов от образователната литература?!
– Съгласна ли сте с изказванието на президента, че страната ни е тресавище?
– Няма такава теза на президента и съм изрично срещу внушението, което се прави през последните дни. Проблемите, които назова президентът – неравенството, бедността, злоупотребата с власт, би трябвало да се вземат решение.
– Заговорихте за кавги. Един от последните обаче е в ресора на вицепрезидента. Стигали ли са до вас сигнали за злоупотреби при даването на българско поданство?
– В началото на мандата се срещнах със приключила инспекция на прокуратурата, в която бяха посочени проблемите, пробойните и съответните рекомендации за работата на Държавната организация за българите в чужбина. Имаше журналистически следствия по тематиката. За година и осем месеца доста пъти сме обсъждали проблемите с способените органи. Направихме не една и две междуинституционални срещи, тъй като и трите закона, които имат отношение към българското поданство – за чужденците в България, за българите в чужбина и за българското поданство – са остарели и би трябвало да бъдат ремонтирани. Наясно съм, че Народното събрание и изпълнителната власт са повече от ревностни към президентската институция, когато става въпрос за законодателство, по тази причина и не предлагам подготвени решения. Но имаме мнение, експертният ми екип има оферти, които сме дали на останалите институции още преди година и половина.
– Какъв тъкмо е казусът?
– Удостоверенията за генезис се издават от ДАБЧ и могат да се ревизират само и единствено от съда. Институтът по криминалистика прави инспекция само в случай че е сигнализиран от организацията. Процедурата по предоставяне на поданство, която от време на време продължава две-три години, се ревизира от представителите на шест министерства, три организации и от службите за сигурност. Гласува се човек по човек в Съвета по поданство към Министерството на правораздаването. Всички тези институции няма по какъв начин да ревизират истинността на документите, въз основа на които са издадени удостоверенията за български генезис.
– Има ли механизъм, по който вицепрезидентът може да откаже издаване на декрет за поданство?
– След като получим протоколите, заверени от Съвета по поданство, още веднъж подлагаме претендентите на инспекция. Ако няма задоволително доказателства за български генезис на обещано лице или сме получили сигнали по линия на сигурността, разпореждам отвод или спомагателна инспекция. От началото на 2018 година са върнати за спомагателна инспекция 3000 преписки, по които съм се произнесла след приемане на съответната информация и документи. От началото на нашия мандат до момента отводите за издаване на декрет за поданство доста надвишават предложенията на министъра на правораздаването. Две години чакаме електронната система на организацията да проработи, с цел да се вижда всяка една кореспонденция.
– Бивш чиновник на организацията за българите в чужбина изнесе данни, че от 100 000 души, получили български паспорти по време на прехода, едвам 5% живеят в страната ни. Коректни ли са тези данни?
– Почти две години се пробвам да получа отговор от всички вероятни институции какъв брой от хората, получили българско поданство, сега са на територията на България, работят и заплащат налози тук. До този миг напъните ми удрят на камък.
– Какво би трябвало да се промени в трите закона, с цел да се пресече корупцията при предоставяне на българско поданство?
– Вече се работи по законодателни промени, основана е работна група, в която и ние сме показани. Предоставили сме освен своите мнения, само че и разбора на проблемите и рисковете. Нека институциите, които имат законодателна самодейност, да си свършат работата. Едно е несъмнено обаче – удостоверенията за български генезис не могат да се издават както до момента. В една част от случаите те се издават въз основа на документ от лицензирано от ДАБЧ сдружение на българите в съответната страна. Питам кой е контролния орган и какъв е механизмът, посредством който българската страна може да каже дали въпросният документ е меродавен. От друга страна, кой е другият надзорен орган, който да увери, че организацията е издала меродавен документ. Поставени сме в обстановка, в която би трябвало да се доверим. Документите за предоставяне на българско поданство по генезис би трябвало да се одобряват от нашите дипломатически и консулски служби. Предполагам, че от Министерството на външните работи ще кажат, че няма запас, и ще бъдат прави, само че той би трябвало да бъде набавен. Зад издаването на удостоверения би трябвало да стои законната страна, която да удостоверява истинността на тези документи.
– Но организацията за българите в чужбина е държавна, а не частна конструкция. Защо Министерството на външните работи да е по-легитимно от нея?
– Така ще се избегне ролята на медиаторите и претендентите за българско поданство ще подават персонално документите си в консулските ни служби. Такива имаме на всички места. Още един значителен миг – не преставам да упорствам наложително изискване за кандидатстване за поданство по генезис да бъде действителното притежаване на български език. Голяма част от хората, които получават заветния паспорт, не знаят и дума на български език. Това го има единствено у нас. В другите страни в случай че липсват знания по съответния език, наложително се изкарват курсове за неговото притежаване най-малко на обикновено равнище.
– Как да не знаят, нали има изпит?
– Интервюто не е изпит. Публична загадка е, че въпросите се знаят авансово. България като член на Европейския съюз има създадена стратегия по така наречен Европейска езикова рамка и събеседването би трябвало да се води по нея. Но това са единствено част от концепциите, които е добре да се облекат в закони.
– Защо максимален е броят на македонците, които аплайват за българско поданство?
– Няма по какъв начин ние да разберем дали най-вече македонци аплайват за поданство. Ние сме последното равнище – издаване на указа. Няма по какъв начин да зная какъв брой хора дневно подават молби и от каква народност са. Но протоколите, които получаваме, демонстрират, че явно искащите от прилежаща Македония са най-вече. С техните документи за генезис е най-сложно, тъй като целеустремено са унищожавани вследствие на асимилационните процеси в някогашна Югославия. По-лесно е с документите от Молдова и Украйна, по-рядко от Русия, защото в някогашния Съюз на съветските социалистически републики в акта за раждане се е вписвала и народност.
– Има упреци, че дълго се бави процедурата.
– Да, по този начин е, само че ние имаме отговорност към сигурността на българските жители и на европейските. В годините има затлачване. В Албания сме срещали хора, които ни демонстрираха сини картончета с входни номера отпреди много години. Те нямат информация дали в миналото ще получат българско поданство. Не е съществено такова държание от наша страна.
– Бяхте в няколко страни при българските общности. Какво желаеха от вас сънародниците ни?
– Искат България освен да знае за тях, а да демонстрира, че познава техните проблеми и може да пази правата им. Те са с ясното схващане, че са жители на съответната страна и имат своите отговорности. В Украйна, където е една от огромните ни исторически диаспори, сънародниците ни живеят на компактни групи, в по-малки селища. Те не се тормозят толкоз от измененията в Закона на образованието и Закона за езика, колкото от новото териториално-административно устройство на Украйна. Ако се обединят прилежащи селища, популацията от българските села ще се окаже малцинство. Тогава българският език няма да има право да се учи като майчин в съответното учебно заведение. Тяхната молба е този въпрос да бъде поставян при контактите с формалните украински управляващи.
– Имате ли пояснение за какво българите в Украйна, в Албания, а евентуално и на доста други места живеят толкоз оскъдно?
– Не може да слагаме нашите общности зад граница под един знаменател. Бесарабската част на Украйна е по-слабо развита. Едновременно с това самите украинци ни разказваха, че точно преселилите се българи са преобразили този район на Украйна от пустиня в градина. Ситуацията с българите в Словакия и Унгария е напълно друга. Нашата общественост там е показана на много високи равнища. Да не приказваме за новата икономическа миграция. В основата на развиването на „ Майкрософт “ в Сиатъл са българи от дискови запаметяващи устройства в Стара Загора. Те са емигрирали с семействата си и са се открили в Сиатъл. Доскоро шефът на човешки запаси беше българка. Когато приказваме за национална политика във връзка с българите в чужбина, преди всичко би трябвало да познаваме своите сънародници. Звучи парадоксално, само че е реалност – ние не ги познаваме и не знаем за тях. Фолклорът и общите ни празници пазят българското съзнание, само че не са задоволителни. Тези хора са капацитет и би трябвало да работим дружно с тях за България. Те са подготвени, носталгията е ужасно възприятие. Илюзия е, че огромна част от българите от диаспорите ни ще се върнат в България. Но имат хрумвания за вложения, даже за взаимни университети. Съвместната работа с нашите сънародници зад граница, общите ни планове, съхраняването на българския език и българския дух, е един от най-сериозните национални цели в дневния ред на всяка българска институция. Тук не може да има нито политически предубеждения, нито агитация, нито разлики. Тази политика задължава народен консенсус. Никой не може да се оправи самичък, само че дружно можем.
Нашият посетител
Илияна Йотова е приключила българска и френска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Специализирала е във френското Национално учебно заведение по администрация, през което са минали френски президенти и министър председатели. Дългогодишен публицист в Българска национална телевизия. Депутат от Българска социалистическа партия в 40-ото Народно събрание. 10 години е евродепутат. На 22 януари 2017 година встъпва в служба като вицепрезидент на Република България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ