Богослов: Експулсирането на свещеници не може да е причина за затварянето на Руската църква
Трябва да разграничим експулсирането на избрани чиновници от затварянето на Руската черква. Това са две страни на един и същи проблем, като експулсирането на чиновниците няма нищо общо с вярата. Това съобщи в " Денят стартира " богословът доцент Костадин Нушев.
На изгонените свещеници не са наложени никакви дискриминационни ограничения в качеството им на духовници, а в качеството им на непознати жители, които под прикритието на свещенослужители, са направили нарушавания, засечени от българските служби за сигурност, уточни Нушев.
" Българските управляващи нямат отношение към затварянето на храма. Кой го затвори е въпросът, на който би трябвало да се откри отговор. Всички останахме с усещане, че посланикът на Руската федерация, която се появи на място, сподели, че храмът ще бъде затворен и че РПЦ ще се произнесе за ориста му. След това тя явно си даде сметка, че такава интервенция на всемирски управляващи, изключително непознати, в религиозната активност на един храм в центъра на София, явно опонира на много разпореждания ".
Неясно е за какво откакто има и други свещеници - българин и украинец, които служат в Руската черква, храмът се затваря, разяснява богословът.
Писмото на съветското посолство, че няма отношение към храма е самопризнание, че българските управляващи са способени да вземат решение, каца още доцент Нушев. Писмото на русенския митрополит Наум показва характерната подготвеност на църковните управляващи и статута на църквата.
" Макар да играе ролята на посланичество на съветската патриаршия пред българската, въпреки всичко се подчинява на избрани канонични правила ".
Нушев попита дали затварянето на храма в действителност не е продължение на дейностите, поради които свещениците са експулсирани.
" Ако някой от тях е издал заповедта да се затвори храмът, въпреки той да е експулсиран, то тази активност, която се е развивала в храма, продължава своя резултат и продължава своите деструктивни въздействия, като нагнетява напрежение, разрушение на публичния мир, потребление на религиозните храмове за политическо напрежение ".
Доц. Нушев счита, че това е част от сюжет храмът да се употребява за пробутване на политически въздействия.
" В навечерието на предизборната акция виждаме по какъв начин партии и придвижвания са склонни да употребяват православието в своята агитация и идеология, с цел да нагнетяват напрежението - това може да стане неуправляем развой ".
На изгонените свещеници не са наложени никакви дискриминационни ограничения в качеството им на духовници, а в качеството им на непознати жители, които под прикритието на свещенослужители, са направили нарушавания, засечени от българските служби за сигурност, уточни Нушев.
" Българските управляващи нямат отношение към затварянето на храма. Кой го затвори е въпросът, на който би трябвало да се откри отговор. Всички останахме с усещане, че посланикът на Руската федерация, която се появи на място, сподели, че храмът ще бъде затворен и че РПЦ ще се произнесе за ориста му. След това тя явно си даде сметка, че такава интервенция на всемирски управляващи, изключително непознати, в религиозната активност на един храм в центъра на София, явно опонира на много разпореждания ".
Неясно е за какво откакто има и други свещеници - българин и украинец, които служат в Руската черква, храмът се затваря, разяснява богословът.
Писмото на съветското посолство, че няма отношение към храма е самопризнание, че българските управляващи са способени да вземат решение, каца още доцент Нушев. Писмото на русенския митрополит Наум показва характерната подготвеност на църковните управляващи и статута на църквата.
" Макар да играе ролята на посланичество на съветската патриаршия пред българската, въпреки всичко се подчинява на избрани канонични правила ".
Нушев попита дали затварянето на храма в действителност не е продължение на дейностите, поради които свещениците са експулсирани.
" Ако някой от тях е издал заповедта да се затвори храмът, въпреки той да е експулсиран, то тази активност, която се е развивала в храма, продължава своя резултат и продължава своите деструктивни въздействия, като нагнетява напрежение, разрушение на публичния мир, потребление на религиозните храмове за политическо напрежение ".
Доц. Нушев счита, че това е част от сюжет храмът да се употребява за пробутване на политически въздействия.
" В навечерието на предизборната акция виждаме по какъв начин партии и придвижвания са склонни да употребяват православието в своята агитация и идеология, с цел да нагнетяват напрежението - това може да стане неуправляем развой ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ