Трябва да имаш яки топки, убедено пише и дава практични

Щом стоиш в средата на пътя, мръдни си безхарактерния задник! Ще те стъпчат! | Лари УИНГЕТ

„ Трябва да имаш яки топки ”, уверено написа и дава практични упътвания за какво и по какъв начин. При него няма поезия, а единствено голи истини. Не е прелестно да ги чуеш, само че е потребно да се замислиш. Пък и в случай че имаш яки топки да се стегнеш и последваш част от препоръките, в които хуморът също дава крепък отпор, на прав път си, драги читателю. И по този начин, в своя бестселър „ Трябва да имаш яки топки ”, дразнещият преподавател по личностно развиване споделя, че би трябвало да поемем отговорност. Тука ли сте-е-е-е, чуваме ли се-е-е-е?

Превърнали сме се в общество от хленчещи слабаци. Никак не ми е прелестно да го призная, само че защото персонално аз не съм хленчещ слабак, нямам нищо срещу да ви го кажа в очите. В преобладаващата си част хората са безхарактерни, подсмърчащи, ридаещи; забиват нож в гърба на другите, клюкарстват, безгръбначни слабаци са и разрешават на всички останали да ги тъпчат.

Хората не си правят работата както би трябвало и ние одобряваме този факт като покорни овчици. Позволяваме на приятелите си да ни засипват с обиди, без да смеем да изречем и думица в своя отбрана. Позволяваме на нашето държавно управление – хората, които ние избираме и чиито заплати се заплащат от нашия джоб – да се възползва от нас, вместо да му дадем отпор, като със идващото си гласоподаване изметем всичките му представители от топлите им местенца. Докато си седим в кината и театрите, разрешаваме на хората към нас да одобряват телефонни диалози, да изпращат текстови известия и да си приказват на всеослушание, като че ли се намират вкъщи си, и множеството от нас не смеят да надигнат глава и да им кажат да си затварят устата. Виждаме с очите си по какъв начин хората хвърлят боклуците си право на улицата, на паркингите или в градинките, и отново не смеем да се обадим.

Днес бизнесът все по-често се крепи върху неприятни служащи и чиновници с недоизградени трудови привички и грозно отношение към работата, тъй като началникът им не е имал смелостта да ги дисциплинира или да уволни мързеливите им задници. И в множеството случаи отделите по човешки запаси не разрешават на началниците да си свършат работата по ръководството на служащите от боязън да не би някой шмекер да реши да ги съди, тъй като, ето че, мениджърът бил наранил нежните му усеща, когато му е споделил да се хваща на работа, а да не си клати краката. Истинска полуда, не мислите ли?!

Популярното телевизионно предаване „ Какво бихте създали вие? “ изправя феновете си през алтернативата „ Трябва ли да се намеся? “, когато видят, че някой ограбва някого, че в къщата на съседа влизат крадци и изобщо, когато станат очевидци на каквото и да било скандално или незаконно държание. И ни демонстрира, че за жалост множеството хора въобще не смеят да си отворят устата, когато станат очевидци на закононарушение, било, тъй като въобще не им пука, било, тъй като не желаят да си създадат труда или просто тъй като ги е боязън да се намесят.

Крайно време е да сложим завършек на всичко това!

Хората би трябвало да стартират да споделят какво мислят, да отстояват себе си и да приказват самоуверено! Настъпил е мигът да обновяваме и персонализираме фамозния откъс от Вергилиевата „ Енеида “ – „ Съдбата обича смелите! “.

Отстояването на себе си към този момент не е част от образованието на децата и на огромните. Вместо това обществото ни постанова да учим хората да се помиряват и преценяват с всичко и всички. Поощряваме пасивността в реакциите и към насилниците, и към нелепостта, и към корупцията. Толерираме бездарните представления, неприятните комунални услуги, неприличното държание и други неприемливи практики. Превърнали сме любезността и желанието да се харесаме във фактори, надалеч надскачащи по значение уважението към самите нас. Неотстъпчивостта се приема с отрицание. Да имаш твърдо мнение по даден въпрос, към този момент не се преглежда като добродетел, тъй като те смятат за екстремист – крайността в убежденията е сменена от необятна разкрачка сред двата бряга.

И макар безспорното положение на нещата, когато се сблъскат персонално с този вид непоносимо държание, хората стартират да се оплакват, че са употребявани по най-груб метод. Ама несъмнено, че е по този начин!

Защото хората разрешават това непоносимо държание! Позволяват да бъдат тъпкани и газени и някак си все пропущат да виждат по какъв начин се е стигнало до това. Как ли? Ами щом стоиш в средата на пътя, мръдни си безхарактерния гъз! Ще те стъпчат!

Как да си отгледаме топки

Спри да мрънкаш.

Първо, никой не се интересува от проблемите ти. Хората просто се радват, че ти имаш проблеми, а не те. Ако ти не желаеш самичък да разрешиш казуса си, направи услуга и на себе си, и на другите и си затвори устата! Освен това недоволството те слага в ролята на жертва, което води до още проблеми.

Направи си проекти.

Плановете имат могъща мощ. Да живееш живота си както пристигна, е тъкмо това, което вършат жертвите. Хората с проект имат надзор над събитията. Планирай парите си – посредством бюджет, планирай живота си, кариерата си, даже заниманията през уикенда.

Знай в какво вярваш.

Бъди наясно кои правила са определящи за теб и с кои в никакъв случай не би направил компромис. Отстоявай ги. Изправи се против другите, когато атакуват твоите правила.