На косъм от центъра на света
„ Труд “ започва самодейността „ София – хазаин на зимна олимпиада “ с изявление на Николай Божинов, президента на фондация „ Български спорт “. Днес ви описваме какво се случи преди рухването на Желязната завеса, когато за първи път кандидатствахме.
В края на идната седмица стартират зимните олимпийски игри в Пьонгчан. Близо 3000 спортисти от 92 страни ще вземат участие в конкуренцията по 15 типа спорт пред очите на милиарди фенове по света. За 17 дни планинският курорт на Корейския полуостров ще се трансформира в център на света. Очакват се куп държавни глави и публични лица, бизнес величия и звезди, чието наличие ще трансформира олимпийските игри в освен това от най-голямото спортно събитие.
За да си хазаин на всичко това, би трябвало да дадеш доста. Предишните игри Сочи 2014 костваха на уредниците главозамайващите 51 милиарда $. Корейските домакини се оказаха доста по-пестеливи от съветските – Пьонгчан 2018 ще излезе близо $10 милиарда, като голямата част от сумата не е за потребностите на спорта, а за инфраструктурни усъвършенствания в региона. Подобен е образецът и от летните игри Лондон 2012, посредством които домакините преобразуваха цялостен регион в съвременен жилищен комплекс. Същите са проектите и за Токио 2020.
Тук е моментът ние българите да си заскубем косите за какво сходно завещание няма и София. А повода е една – изгубената кандидатура за домакинство на зимните олимпийски игри през 1992-а. Освен интернационален авторитет и известност, столицата щеше да получи супермодерна инфраструктурна база, върху която да стъпи градоустройството в идващите десетилетия.
Добрите връзки на Иван Славков с тогавашния началник на МОК Хуан Антонио Самаранч не се оказаха задоволителни игрите да дойдат у нас.
Идеята е на тогавашния ръководител на Българския олимпийски комитет – вездесъщия Иван Славков, а проектите са грандиозни. Предвижда се създаване на същински пръстен от спортни обекти в южната част на града. Олимпийският стадион „ София-92 “ е плануван наоколо до Околовръстното шосе в подножието на Витоша и трябвало да одобри надпреварите по хокей на лед и фигурно пързаляне. В Бояна пък е другият огромен център, който да включва профилираните уреди за бобслей и ски скокове. Северните скатове на Витоша са избрани да одобряват надпреварите по ски – алпийските дисциплини са с край на „ Алеко “, а северните към Златните мостове, където също така има проекти за създаване на нов хотел. Плановете са отреждали в региона на настоящия комплекс „ Малинова котловина “ да се построи олимпийското село. Спортистите трябвало да бъдат настанени в блокчета по 3-5 етажа, които след края на игрите да бъдат превърнати в жилищен квартал. Само на 200 метра от него пък щеше да бъде началото на кабинковия въжен превоз.
Инфраструктурните планове са още по-големи. Комитетът по кандидатурата дава обещание, че до 1990-а в София ще има метро. Според по-късни планове доста от надпреварите, да вземем за пример алпийските ски, трябвало да бъдат изнесени на Боровец, който предлага по-добри условия от чисто спортна позиция. Това води до проекти за автомагистрала сред столицата и най-големия тогава зимен курорт у нас.
Но кандидатурата разчита най-много на Витоша. Наличието на планина до огромен град е неповторимо преимущество на българския план, а възможното й консолидиране в градоустройството би основало нещо, невиждано в целия свят.
„ От Витоша по-високо нема! “ е един от неофициалните девизи на плана и в този случай шопската поговорка е вярна, най-малко що се отнася до европейските столици. Тогава към момента е надалеч времето, когато зимните игри ще се насочат към крайбрежни градове като Ванкувър и Сочи на огромни и авторитетни страни. Събитието посещава най-вече профилирани планински центрове за зимен спорт в Стара Европа или Северна Америка. Но през 1984-а „ бялата “ олимпиада е на посетители в Сараево, а 2 години по-късно 91-ата сесия на МОК в Лозана (Швейцария) преглежда българския план наред с още 6.
Битката е жестока – конкуренция са Кортина д’Ампецо (Италия), Фалун (Швеция), Анкоридж (САЩ), Бертехсгаден (ФРГ), Лилехамер (Норвегия) и Албервил (Франция). Италианската кандидатура е показана от актрисата Джина Лолобриджида, а шведската се води от властелина в ските Ингемар Стенмарк. За скандинавските дела лобират даже кралете им – Густав XV Шведски и Олав V Норвежки.
Въпреки това на първото гласоподаване София получава най-голяма поддръжка – 25 гласа, а Албервил е втори с 19. Начело на родната делегация е Георги Йорданов, заместник-председател на Министерския съвет и ръководител на Съвета за духовно развиване. В нея са още членът на МОК ген. Владимир Стойчев – почетен ръководител на БОК, ръководителят на БОК Иван Славков, ръководителят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, ръководителят на Българската федерация по ски Васил Попов и българската горделивост в ски спорта по това време – Петър Попангелов.
Тайното гласоподаване се оказва дълготрайно и с напрежение, а изходът е решен от тогавашното политическо разделяне в света. Отпадането на конкурентните кандидатури води до пренасочване на гласовете към френската, която се предвожда от бъдещия президент Жак Ширак. Тогава той е министър председател, и се употребява с поддръжката на мощни спонсори като „ Ситроен “, „ Рено “, „ Евиан “ и други София обаче опровергава предварителните прогнози, че ще остане на последно място още в първия тур. Българската столица стига до самобитен „ край “ с Албервил, който печели с 51 против 25 гласа. Говори се за подмолни игри при гласуването, за мълчешком систематизиране на гласовете сред Барселона – за летните игри, и Албертвил – за зимните. Тогава МОК взема решение да размине двете събития и по този начин „ бялата олимпиада “ за първи и единствен път се организира два пъти за 2 години.
Впоследствие, игрите в Албервил са окачествени като учредителен неуспех. Предвидениият бюджет от 2 милиарда $ се усилва с над една трета, като в това не влизат непреките разноски от страна на градските и регионалните управляващи, като създаване на пътища, железопътни линии и летище. Едва през 2010-а Ванкувър надвишава тази сума – тогава игрите костват на домакините $2,5 милиарда
Изходът на акцията обаче е мощно позитивен за България. Оценките на МОК и Международната ски федерация (ФИС) са извънредно позитивни и предизвикват за нов опит – за 1994-а, когато обаче София остава на последното място още в първия тур на гласуването в Сеул през 1988-а. Идеята е възродена още един път – подаваме кандидатура за домакинство през 2014-а. Ситуацията обаче към този момент е напълно друга. Стандартът е доста по-висок, а упоритостта на Русия да одобри за пръв път зимни игри води до нереално великодушната акция на Сочи, която оставя зад себе си даже одобрен зимен център като Залцбург (Австрия). Пьонгчан пък заема второ място, с което потвърждава неписаното предписание, че една сполучлива кандидатура се предхожда от няколко несполучливи.
Засега София си остава с несполучливите. И не е ли време за трети опит и излизане от зоната на изключенията?
Инициативата на „ Труд “ продължава
Бяхме близо, време е за нова офанзива
През 1986 година не стигнаха четири гласа София да е хазаин на зимна олимпиада. Приемаме, че тогава не сме били подготвени. Минаха три десетилетия и през днешния ден столицата самоуверено може да каже на белите олимпийци: „ Елате в София! “
София е двумилионна. В полите на Витоша е. Имаме „ Арена Армеец “, мултифункционална зала, отлична и за зимни спортове. Близо са Боровец и Банско. Ден след ден демонстрираме, че не сме по-лоши от фамозните Алпи.
Затова самоуверено твърдим – времето е пристигнало!
В края на идната седмица стартират зимните олимпийски игри в Пьонгчан. Близо 3000 спортисти от 92 страни ще вземат участие в конкуренцията по 15 типа спорт пред очите на милиарди фенове по света. За 17 дни планинският курорт на Корейския полуостров ще се трансформира в център на света. Очакват се куп държавни глави и публични лица, бизнес величия и звезди, чието наличие ще трансформира олимпийските игри в освен това от най-голямото спортно събитие.
За да си хазаин на всичко това, би трябвало да дадеш доста. Предишните игри Сочи 2014 костваха на уредниците главозамайващите 51 милиарда $. Корейските домакини се оказаха доста по-пестеливи от съветските – Пьонгчан 2018 ще излезе близо $10 милиарда, като голямата част от сумата не е за потребностите на спорта, а за инфраструктурни усъвършенствания в региона. Подобен е образецът и от летните игри Лондон 2012, посредством които домакините преобразуваха цялостен регион в съвременен жилищен комплекс. Същите са проектите и за Токио 2020.
Тук е моментът ние българите да си заскубем косите за какво сходно завещание няма и София. А повода е една – изгубената кандидатура за домакинство на зимните олимпийски игри през 1992-а. Освен интернационален авторитет и известност, столицата щеше да получи супермодерна инфраструктурна база, върху която да стъпи градоустройството в идващите десетилетия.
Добрите връзки на Иван Славков с тогавашния началник на МОК Хуан Антонио Самаранч не се оказаха задоволителни игрите да дойдат у нас. Идеята е на тогавашния ръководител на Българския олимпийски комитет – вездесъщия Иван Славков, а проектите са грандиозни. Предвижда се създаване на същински пръстен от спортни обекти в южната част на града. Олимпийският стадион „ София-92 “ е плануван наоколо до Околовръстното шосе в подножието на Витоша и трябвало да одобри надпреварите по хокей на лед и фигурно пързаляне. В Бояна пък е другият огромен център, който да включва профилираните уреди за бобслей и ски скокове. Северните скатове на Витоша са избрани да одобряват надпреварите по ски – алпийските дисциплини са с край на „ Алеко “, а северните към Златните мостове, където също така има проекти за създаване на нов хотел. Плановете са отреждали в региона на настоящия комплекс „ Малинова котловина “ да се построи олимпийското село. Спортистите трябвало да бъдат настанени в блокчета по 3-5 етажа, които след края на игрите да бъдат превърнати в жилищен квартал. Само на 200 метра от него пък щеше да бъде началото на кабинковия въжен превоз.
Инфраструктурните планове са още по-големи. Комитетът по кандидатурата дава обещание, че до 1990-а в София ще има метро. Според по-късни планове доста от надпреварите, да вземем за пример алпийските ски, трябвало да бъдат изнесени на Боровец, който предлага по-добри условия от чисто спортна позиция. Това води до проекти за автомагистрала сред столицата и най-големия тогава зимен курорт у нас.
Но кандидатурата разчита най-много на Витоша. Наличието на планина до огромен град е неповторимо преимущество на българския план, а възможното й консолидиране в градоустройството би основало нещо, невиждано в целия свят.
„ От Витоша по-високо нема! “ е един от неофициалните девизи на плана и в този случай шопската поговорка е вярна, най-малко що се отнася до европейските столици. Тогава към момента е надалеч времето, когато зимните игри ще се насочат към крайбрежни градове като Ванкувър и Сочи на огромни и авторитетни страни. Събитието посещава най-вече профилирани планински центрове за зимен спорт в Стара Европа или Северна Америка. Но през 1984-а „ бялата “ олимпиада е на посетители в Сараево, а 2 години по-късно 91-ата сесия на МОК в Лозана (Швейцария) преглежда българския план наред с още 6.
Битката е жестока – конкуренция са Кортина д’Ампецо (Италия), Фалун (Швеция), Анкоридж (САЩ), Бертехсгаден (ФРГ), Лилехамер (Норвегия) и Албервил (Франция). Италианската кандидатура е показана от актрисата Джина Лолобриджида, а шведската се води от властелина в ските Ингемар Стенмарк. За скандинавските дела лобират даже кралете им – Густав XV Шведски и Олав V Норвежки.
Въпреки това на първото гласоподаване София получава най-голяма поддръжка – 25 гласа, а Албервил е втори с 19. Начело на родната делегация е Георги Йорданов, заместник-председател на Министерския съвет и ръководител на Съвета за духовно развиване. В нея са още членът на МОК ген. Владимир Стойчев – почетен ръководител на БОК, ръководителят на БОК Иван Славков, ръководителят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, ръководителят на Българската федерация по ски Васил Попов и българската горделивост в ски спорта по това време – Петър Попангелов.
Тайното гласоподаване се оказва дълготрайно и с напрежение, а изходът е решен от тогавашното политическо разделяне в света. Отпадането на конкурентните кандидатури води до пренасочване на гласовете към френската, която се предвожда от бъдещия президент Жак Ширак. Тогава той е министър председател, и се употребява с поддръжката на мощни спонсори като „ Ситроен “, „ Рено “, „ Евиан “ и други София обаче опровергава предварителните прогнози, че ще остане на последно място още в първия тур. Българската столица стига до самобитен „ край “ с Албервил, който печели с 51 против 25 гласа. Говори се за подмолни игри при гласуването, за мълчешком систематизиране на гласовете сред Барселона – за летните игри, и Албертвил – за зимните. Тогава МОК взема решение да размине двете събития и по този начин „ бялата олимпиада “ за първи и единствен път се организира два пъти за 2 години.
Впоследствие, игрите в Албервил са окачествени като учредителен неуспех. Предвидениият бюджет от 2 милиарда $ се усилва с над една трета, като в това не влизат непреките разноски от страна на градските и регионалните управляващи, като създаване на пътища, железопътни линии и летище. Едва през 2010-а Ванкувър надвишава тази сума – тогава игрите костват на домакините $2,5 милиарда
Изходът на акцията обаче е мощно позитивен за България. Оценките на МОК и Международната ски федерация (ФИС) са извънредно позитивни и предизвикват за нов опит – за 1994-а, когато обаче София остава на последното място още в първия тур на гласуването в Сеул през 1988-а. Идеята е възродена още един път – подаваме кандидатура за домакинство през 2014-а. Ситуацията обаче към този момент е напълно друга. Стандартът е доста по-висок, а упоритостта на Русия да одобри за пръв път зимни игри води до нереално великодушната акция на Сочи, която оставя зад себе си даже одобрен зимен център като Залцбург (Австрия). Пьонгчан пък заема второ място, с което потвърждава неписаното предписание, че една сполучлива кандидатура се предхожда от няколко несполучливи.
Засега София си остава с несполучливите. И не е ли време за трети опит и излизане от зоната на изключенията?
Инициативата на „ Труд “ продължава
Бяхме близо, време е за нова офанзива
През 1986 година не стигнаха четири гласа София да е хазаин на зимна олимпиада. Приемаме, че тогава не сме били подготвени. Минаха три десетилетия и през днешния ден столицата самоуверено може да каже на белите олимпийци: „ Елате в София! “
София е двумилионна. В полите на Витоша е. Имаме „ Арена Армеец “, мултифункционална зала, отлична и за зимни спортове. Близо са Боровец и Банско. Ден след ден демонстрираме, че не сме по-лоши от фамозните Алпи.
Затова самоуверено твърдим – времето е пристигнало!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ