Проблемите в образованието са в качеството, количеството и парите
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, и проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, и проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe.
Днес задаваме на проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и на проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив въпроса кои са най-сериозните проблеми във висшето обучение през днешния ден.
През идващите две седмици в сряда – 23 и 30 май, ще публикуваме отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Проблемите в образованието са многочислени като пясъка в морето или в случай че би трябвало да ги обобщим – това са проблеми в качеството, в количеството и в парите. Когато в университета се влиза по-лесно, в сравнение с в детската градина, нещата не са наред.
Без да дублирам казаното от моите сътрудници, ще прибавя няколко линии за общото и за характерното (медицинското) във висшето обучение.
За качеството
Формулата за модерния университет е: еднаквост, нововъведения, интернационализация. За постигането на всеки един от тези три детайла е належащо качество. Качество на образованието значи конкурентоспособност и бърза и сигурна реализация. Лошо качество в образованието в този момент значи дисциплиниран електорат в бъдеще.
Качеството във висшето обучение се гради с хрумвания и с готовност, само че се реализира с добър мениджмънт, с положителни преподаватели и с доста вложения! Защото се намираме в мощно конкурентна среда. Проблемът е, че качеството на висшето обучение се дефинира от доста вътрешни и външни фактори като: закони, нормативна база, финансиране, публични настройки, качество на междинното обучение, асортимент на студентите и други Но най-вече е нужен първокласен групов нрав.
Въпреки основаните в университетите вътрешни системи за ръководство на качеството, контролът върху тяхното използване и обменът на положителни практики са незадоволителни. Акредитацията е управническа технология за обезпечаване на качество, компетентности и надеждност. Но процедурите на НАОА за оценяване и акредитация на висшите учебни заведения са усложнени, мудни и неефективни. Висшите учебни заведения непрекъснато са в развой на акредитация. Това претрупва човешките запаси, основава спомагателна администрация и в последна сметка затруднява естествената работа. Да не приказваме, че някои от критериите за акредитация са субективни и не разрешават дейно оценяване.
Студентите в центъра на образованието
Ние сме в извънредно тежка демографска рецесия заради емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност. „ Изтичането на мозъци ” е различен съществен проблем за България. Така губим гении, средства, късмет за бъдеще и се усилва зависимостта ни от по-силните. Загубата е доста по-голяма, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Следващите в България студенти имат по-голям късмет да останат в България, в сравнение с идващите в чужбина. Затова би трябвало да се борим за всеки кандидат-студент, тъй като в случай че не го създадем ние, други ще го създадат! Трябва да се борим и за всеки абитуриент, само че тук нещата опират до страната. С рационално законодателство за обвързване за избран интервал от време след дипломиране и за почтено възнаграждение на младите експерти можем да понижим тези големи загуби. Ако не решим тези съществени въпроси, всичко останало са краткотрайни и частични решения.
Отношението учител – студент би трябвало да се промени от менторство към партньорство. Иначе няма да можем да ги въвлечем в изследователския развой, да предизвикваме тяхната сдържаност и креативност. Ние отделяме прекалено много внимание на натрупването на познания вместо на тяхното мъдро приложение. Наблюдава се закъснение на методите на преподаване от новаторските трендове и практиката, както и застаряване на университетския състав.
Мотивацията на студентите е от голямо значение. Образованието не е занимание, само че то може да бъде интерактивно и осведомително развлечение. Защото ученето е най-ефективно, когато е обвързвано с позитивни страсти. Особено при днешното цифрово потомство.
Активното присъединяване на студентите в контрола и качеството на образованието е безусловно наложително в актуалното образование. И да не забравяме, че най-важното качество на личността е нейната нематериалност.
За нововъведенията
Моето определение за научна фикция – концепцията, че с малко вложения могат да се получат огромни резултати в науката. Необходими са основни компетентности за научноизследователска активност, насърчаване на докторантските стратегии и на постдокторантурата. Как с докторантска стипендия, по-малка от минималната работна заплата, ще привличаме надарените младежи? Подходящата научна среда и научните мрежи са животворната градина за креативното мислене и нововъведенията. Поради огромната образователна натовареност на преподавателите се постанова да има и такива с проучвателен статут. Необходими са научноизследователски звена и софтуерни центрове, които са ангажирани единствено с научната активност. Инвестициите в транслационна просвета имат голямо бъдеще. Но за тази цел дотацията за просвета би трябвало да се усили от 10 % на 15 % от дотацията за образование (съгл. ЗВО).
Връзката на бизнеса с висшите учебни заведения, изключително с медицинските, към момента е прекомерно нежна. За Медицинските университети трансферирането на научни познания и артикули за пазарна реализация е по-труден и по-бавен развой спрямо другите висши учебни заведения, защото е обвързвано със специфични позволения за използването на тези артикули върху хора.
Проектната активност, която се трансформира в главен механизъм за финансиране на научната активност в университетите, страда от съществени недостатъци: мудна и усложнена връзка с финансиращите институции; нужда от забележителен финансов запас на ВУЗ-а в задатък – изразходват се лични средства, възобновяване на които става след време, постоянно с рестрикции; тежки за осъществяване и отчитане тръжни процедури; трудоемки междинни и финални отчети; огромни архиви и продължителни финансови одити. Когато плановете приключат, няма благоприятни условия за различно външно, непознато или частно финансиране и отсам – неналичието на резистентност.
В медицината качеството няма опция. За да се направи добър един филантропичен университет, са нужни най-малко три неща: 1. Добри преподаватели; 2. Добри преподаватели; 3. Добри преподаватели. За да бъде конкурентноспособен един Медицински университет, с изключение на положителни преподаватели, са нужни още отлична материална база и големи за нашите мащаби вложения в модерните посоки. Защото Медицинските университети се целят освен във вътрешния, а и във външния пазар. Затова намаляването на държавната дотация за тези професионални посоки бе погрешно решение. Както беше маркирано и от други сътрудници, в случай че не получим съответно финансиране и не бъдат отстранени нормативните спънки, здравното обучение в България ще престане да бъде конкурентноспособно на нападателния европейски учебен пазар. Наложително е медицинските специалности да бъдат включени в листата на предпочитаните за страната професионални посоки и да отпадне ограничаването за банкет на студенти платено образование.
На дневен ред е преосмислянето на единните държавни условия за медицинските специалности и привеждането им в сходство с достиженията на актуалната здравна просвета. Може би е време да се преоцени дисциплинарният метод, на който е основано здравното образование в България и да се заложи върху интегралната подготовка на студентите и на проблем-базираното образование. Добрият учител се намира мъчно и се гради дълго. За да бъде арестуван и стимулиран, той би трябвало да бъде добре заплатен и задоволен! Но главната задача в Медицинските университети си остава една съща: Да запазим ентусиазма и човечността на студентите след дългия учебен маратон. Защото медицината с изключение на просвета, е и душа, с изключение на технология и познания, е и емпатия и великодушие!
Заключение
Необходима ни е дълготрайна визия, средносрочна тактика и сложно решение на проблемите – да вземем за пример обединен закон за висше обучение, просвета и академично развиване. Все по-често ще ни се постанова да вървим на лов освен за студенти, само че и за асистенти, и за докторанти, в случай че не желаеме да закриваме катедри и факултети. Ще ни се постанова да вървим на лов и за задгранични студенти, в случай че желаеме да подържаме положителни заплати.
Ще преразказвам по следния метод една известна мисъл на Граучо Маркс: Ние сме овладяли изкуството да търсим проблеми, да ги намираме на всички места, да им слагаме неверна диагноза и да прилагаме неправилни медикаменти.
Днес задаваме на проф. доктор Христина Янчева , ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и на проф. доктор Стефан Костянев , ректор на Медицински университет – Пловдив въпроса кои са най-сериозните проблеми във висшето обучение през днешния ден.
През идващите две седмици в сряда – 23 и 30 май, ще публикуваме отзиви на неучаствали в полемиката ръководители на висши образователни заведения.
На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Проблемите в образованието са многочислени като пясъка в морето или в случай че би трябвало да ги обобщим – това са проблеми в качеството, в количеството и в парите. Когато в университета се влиза по-лесно, в сравнение с в детската градина, нещата не са наред.
Без да дублирам казаното от моите сътрудници, ще прибавя няколко линии за общото и за характерното (медицинското) във висшето обучение.
За качеството
Формулата за модерния университет е: еднаквост, нововъведения, интернационализация. За постигането на всеки един от тези три детайла е належащо качество. Качество на образованието значи конкурентоспособност и бърза и сигурна реализация. Лошо качество в образованието в този момент значи дисциплиниран електорат в бъдеще.
Качеството във висшето обучение се гради с хрумвания и с готовност, само че се реализира с добър мениджмънт, с положителни преподаватели и с доста вложения! Защото се намираме в мощно конкурентна среда. Проблемът е, че качеството на висшето обучение се дефинира от доста вътрешни и външни фактори като: закони, нормативна база, финансиране, публични настройки, качество на междинното обучение, асортимент на студентите и други Но най-вече е нужен първокласен групов нрав.
Въпреки основаните в университетите вътрешни системи за ръководство на качеството, контролът върху тяхното използване и обменът на положителни практики са незадоволителни. Акредитацията е управническа технология за обезпечаване на качество, компетентности и надеждност. Но процедурите на НАОА за оценяване и акредитация на висшите учебни заведения са усложнени, мудни и неефективни. Висшите учебни заведения непрекъснато са в развой на акредитация. Това претрупва човешките запаси, основава спомагателна администрация и в последна сметка затруднява естествената работа. Да не приказваме, че някои от критериите за акредитация са субективни и не разрешават дейно оценяване.
Студентите в центъра на образованието
Ние сме в извънредно тежка демографска рецесия заради емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност. „ Изтичането на мозъци ” е различен съществен проблем за България. Така губим гении, средства, късмет за бъдеще и се усилва зависимостта ни от по-силните. Загубата е доста по-голяма, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Следващите в България студенти имат по-голям късмет да останат в България, в сравнение с идващите в чужбина. Затова би трябвало да се борим за всеки кандидат-студент, тъй като в случай че не го създадем ние, други ще го създадат! Трябва да се борим и за всеки абитуриент, само че тук нещата опират до страната. С рационално законодателство за обвързване за избран интервал от време след дипломиране и за почтено възнаграждение на младите експерти можем да понижим тези големи загуби. Ако не решим тези съществени въпроси, всичко останало са краткотрайни и частични решения.
Отношението учител – студент би трябвало да се промени от менторство към партньорство. Иначе няма да можем да ги въвлечем в изследователския развой, да предизвикваме тяхната сдържаност и креативност. Ние отделяме прекалено много внимание на натрупването на познания вместо на тяхното мъдро приложение. Наблюдава се закъснение на методите на преподаване от новаторските трендове и практиката, както и застаряване на университетския състав.
Мотивацията на студентите е от голямо значение. Образованието не е занимание, само че то може да бъде интерактивно и осведомително развлечение. Защото ученето е най-ефективно, когато е обвързвано с позитивни страсти. Особено при днешното цифрово потомство.
Активното присъединяване на студентите в контрола и качеството на образованието е безусловно наложително в актуалното образование. И да не забравяме, че най-важното качество на личността е нейната нематериалност.
За нововъведенията
Моето определение за научна фикция – концепцията, че с малко вложения могат да се получат огромни резултати в науката. Необходими са основни компетентности за научноизследователска активност, насърчаване на докторантските стратегии и на постдокторантурата. Как с докторантска стипендия, по-малка от минималната работна заплата, ще привличаме надарените младежи? Подходящата научна среда и научните мрежи са животворната градина за креативното мислене и нововъведенията. Поради огромната образователна натовареност на преподавателите се постанова да има и такива с проучвателен статут. Необходими са научноизследователски звена и софтуерни центрове, които са ангажирани единствено с научната активност. Инвестициите в транслационна просвета имат голямо бъдеще. Но за тази цел дотацията за просвета би трябвало да се усили от 10 % на 15 % от дотацията за образование (съгл. ЗВО).
Връзката на бизнеса с висшите учебни заведения, изключително с медицинските, към момента е прекомерно нежна. За Медицинските университети трансферирането на научни познания и артикули за пазарна реализация е по-труден и по-бавен развой спрямо другите висши учебни заведения, защото е обвързвано със специфични позволения за използването на тези артикули върху хора.
Проектната активност, която се трансформира в главен механизъм за финансиране на научната активност в университетите, страда от съществени недостатъци: мудна и усложнена връзка с финансиращите институции; нужда от забележителен финансов запас на ВУЗ-а в задатък – изразходват се лични средства, възобновяване на които става след време, постоянно с рестрикции; тежки за осъществяване и отчитане тръжни процедури; трудоемки междинни и финални отчети; огромни архиви и продължителни финансови одити. Когато плановете приключат, няма благоприятни условия за различно външно, непознато или частно финансиране и отсам – неналичието на резистентност.
В медицината качеството няма опция. За да се направи добър един филантропичен университет, са нужни най-малко три неща: 1. Добри преподаватели; 2. Добри преподаватели; 3. Добри преподаватели. За да бъде конкурентноспособен един Медицински университет, с изключение на положителни преподаватели, са нужни още отлична материална база и големи за нашите мащаби вложения в модерните посоки. Защото Медицинските университети се целят освен във вътрешния, а и във външния пазар. Затова намаляването на държавната дотация за тези професионални посоки бе погрешно решение. Както беше маркирано и от други сътрудници, в случай че не получим съответно финансиране и не бъдат отстранени нормативните спънки, здравното обучение в България ще престане да бъде конкурентноспособно на нападателния европейски учебен пазар. Наложително е медицинските специалности да бъдат включени в листата на предпочитаните за страната професионални посоки и да отпадне ограничаването за банкет на студенти платено образование.
На дневен ред е преосмислянето на единните държавни условия за медицинските специалности и привеждането им в сходство с достиженията на актуалната здравна просвета. Може би е време да се преоцени дисциплинарният метод, на който е основано здравното образование в България и да се заложи върху интегралната подготовка на студентите и на проблем-базираното образование. Добрият учител се намира мъчно и се гради дълго. За да бъде арестуван и стимулиран, той би трябвало да бъде добре заплатен и задоволен! Но главната задача в Медицинските университети си остава една съща: Да запазим ентусиазма и човечността на студентите след дългия учебен маратон. Защото медицината с изключение на просвета, е и душа, с изключение на технология и познания, е и емпатия и великодушие!
Заключение
Необходима ни е дълготрайна визия, средносрочна тактика и сложно решение на проблемите – да вземем за пример обединен закон за висше обучение, просвета и академично развиване. Все по-често ще ни се постанова да вървим на лов освен за студенти, само че и за асистенти, и за докторанти, в случай че не желаеме да закриваме катедри и факултети. Ще ни се постанова да вървим на лов и за задгранични студенти, в случай че желаеме да подържаме положителни заплати.
Ще преразказвам по следния метод една известна мисъл на Граучо Маркс: Ние сме овладяли изкуството да търсим проблеми, да ги намираме на всички места, да им слагаме неверна диагноза и да прилагаме неправилни медикаменти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ