Трийсет години говорещите глави по всички телевизори ни набиват в

Трийсет години говорещите глави по всички тв приемници ни набиват в главите, че има единствено три значими неща – пазарът, либерализмът, наднационалните институции. Всичко останало било нелепост. Най-просто казано, значение има не какви качества имаш, а по какъв начин успяваш да се продадеш. Втората теза на пропагандистите е, че не трябва да съществува нищо друго с изключение на либерализма – в политиката, стопанската система, културата, персоналния живот. Нямали никакво значение такива „ остарели “ неща като обичаи, национално възприятие, хетеросексуалност. И третата опорна точка на говорещите глави е обвързвана с любовта им към всичко интернационално. Особено към НАТО и Европейския съюз. Според глашатаите на глобализма страната е една безпределно остаряла институция и колкото по-бързо я забравим, толкоз по-добре. На нейно място щели да дойдат едни безпределно загрижени за нас интернационалните фактори, които щели да ни решат всички проблеми. Беше основана визията, че българските ръководещи (от всички партии) са зли, корумпирани и некадърни, а интернационалните ръководещи са чисти и благородни експерти. Населението трябваше да свикне с мисълта, че в София са дяволите, а в Брюксел – ангелите. Ето за какво всички функционалности по ръководството на страната трябваше да бъдат предадени на анонимните задгранични служители и институции. Последната демонстрация на този мироглед беше неистовият блян България да бъде вкарана в еврозоната. Либералните пропагандатори не спираха да ни изясняват какъв парадайс щял да настане, в случай че приемем еврото. Нямало да имаме никакви проблеми с банковата си система, а и чужденците щели да ни гледат несравнимо по-уважително, в сравнение с в този момент. Разбира се, комфортно се пропускаше фактът, че в страни от еврозоната банки също са се изправяли на ръба на банкрута. Не се споделя и че има жители, които не заплащат в евро, но всички ги почитат. Швейцарците да вземем за пример. Тези премълчавания не са изненадващи. Либералните глобалисти постоянно срамежливо мълчат за обстоятелствата, които излизат отвън прокрустовото ложе на убогите им концепции.

Едно от най-важните неща, които короновирусът направи, беше разбиването на всички глобалистки концепции. Със личните си очи видяхме, че в случай че едно общество бъде оставено на благоволението на пазара, либерализма и наднационалните институции, то ще се срине доста бързо. В директен и в метафоричен смисъл. Ако се доверим само на „ невидимата ръка на пазара “, в този момент една маска за лице би трябвало да коства не по-малко от 15 лв.. Защото търенето е огромно. А съгласно пазарните талибани цената се дефинира само от търсенето. Според тях количеството вложен труд, както и вложените материали нямат никакво значение. Може да става дума за безспорен отпадък, създаден за негативно време, само че щом хората го търсят, цената му би трябвало да е баснословна. Според либералите страната не бивало никога да се намесва на пазара, тъй като по този начин го изкривявала. Да, де, но в случай че и в този момент страната не се намеси, ще плащаме за маските и дезинфектантите големи суми. Ако въобще намерим тези артикули. Няма кой с изключение на страната да сътвори условия компаниите да създават повече продукция. И няма кой совен страната да обуздае спекулата и да накаже спекулантите.

По подобен метод стои ситуацията и със спазването на изключителните ограничения, наложени в опит да бъде спряно или най-малко забавено разпространяването на епидемията. Много хора просто не желаят да съблюдават ограниченията. Искат да вършат купони и да вървят по заведения. Защото били либерали, „ свободомислещи “ и никой нямал право да „ нарушава правата им “. Между другото по този начин разсъждават както хора, които нямат никакви публични функционалности, по този начин и висши държавни функционери. Вижте какво става във Франция. От вторник по обяд страната е в тотална карантина. Това добре. Само че два дни преди този момент в страната се организира първият тур на локалните избори. Почитателят на либерализма Еманюел Макрон отхвърли да ги отсрочи. Били взети всички нужни защитни ограничения, увери френският президент, и хората можели да гласоподават, без да се тормозят за здравето си. Защото изборите били „ свещено право “. Трудно би могла да бъде измислена по-глупава теза. Да, изборите са право. При това доста значимо право. Само че то става безусловно излишно, в случай че няма живи хора, които да го употребяват. Добре, че на Макрон в един миг му светна лампата и отсрочи втория тур на изборите. Само че надали някой би могъл да пресметна какъв брой французи са се заразили, откакто предходната неделя упражниха „ свещеното си право на глас “. Подобно издигане в фетиш на всевъзможни демократични полезности е извънредно нездравословно. Особено когато има зараза. Такъв метод заплашва живота на голям брой хора. Също толкоз нездравословен е и демократичният мироглед, съгласно който „ никоя институция няма право да се меси в частния живот “. Тоест, в случай че всякакви хора желаят да си вършат увеселения и въобще да си живеят както преди, никой няма право да им пречи. Хубаво, обаче феновете на тази философия заплашват както своя, по този начин и живота на доста свои съграждани. И откакто не схващат от дума, би трябвало да им бъдат налагани наказания. А кой има правото да постанова наказания? Само страната. Любимият на либералите пазар няма да го направи. Китай значително се оправи с рецесията, тъй като страната приложи стоманени ограничения против нея. А никой не може да каже, че в тази страна липсва пазар. Тъкмо противоположното. Държавата може и да се самоопределя като „ комунистическа “, единствено че пазарните връзки са същностна нейна част. И в това време там в никакъв случай не са и помисляли, че пазарът е в положение да размени формалните институции. И актуалната рецесия потвърди, че не може.

Коронавирусната зараза унищожи още един обичан мит на демократичните глобализатори. Този за ефикасната и безупречна работа на наднационалните институции. Световната здравна организация публично разгласи, че през днешния ден епицентърът на епидемията е в Европа. Тоест мястото, където работи до неотдавна обожествяваният Европейски съюз. Дълги години неговите хвалители ни обясняваха, че няма живот отвън Европейски Съюз. Че в случай че има нещо хубаво на този свят, това е таман тази наднационална конструкция. Че колкото по-бързо изчезнат националните страни, а цялата власт бъде предадена на анонимните брюкселски служители, толкоз по-скоро ще заживеем в Рая. Коронавирусът обаче образно показва цялата лъжовност на това факсимиле. Видя се, че в случай че обособените страни не се погрижат за своите жители, никой различен няма да го направи. От кого да чакаме избавление? От Урсула фон дер Лайен? Или от останалите безлики еврошефчета? Все едно да чакаш Годо. Или от починал писмо. Многобройните брюкселски служби не направиха нищо, с цел да оказват помощ на Италия – най-силно засегнатата от ковид европейска страна. На помощ се притекоха китайски лекари и експерти. А Китай не е член на Европейски Съюз. Обаче значително се оправи с вируса. А пикът на болесттите в страните от Евросъюза занапред следва. Този скръбен факт за прощален път демонстрира тоталната неплатежоспособност на вярата в наднационалните структури. Ако въобще има нещо хубаво в днешната обстановка, то е обвързвано с връщането на доверието към националната страна. Никой с изключение на нея – нито пазарът, нито Европейски Съюз – няма силите да се оправи с вируса. Така че дано си пазим страната. Свършени сме без нея.