Трикратният носител на Аскеер“ Валентин Ганев е звездата в игралните

Трикратният притежател на „ Аскеер “ Валентин Ганев е звездата в игралните възстановки  за документалния филм „ Сага за попилените благоприятни условия “. Едночасовата лента на режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов по сюжет на професор Иван Илчев, основана за 100-годишнината от Ньойския контракт – една от огромните нещастия в националната ни история, е измежду топ събитията на фестивала за ново европейско кино „ Златната липа “ в Стара Загора. Публиката ще научи изумителни и непознати обстоятелства, свързани с тази толкоз срамна за родните политици страница, подпечатана на 27 ноември 1919-а край Париж. Ето какво споделят самите създатели: „ Изминаха съвсем 100 години, през които българите вършат протестни демонстрации, размахват флагове, палят факли, изричат пламенни словоизлияния против своекористието на Великите сили, против егоистичната лакомия на нашите съседи. Изминаха и 70 години от Парижкия кротичък контракт. С  този филм желаеме да погледнем по-обективно на тези събития, които в немалка степен предопределят нелеката и не изключително щастлива орис на България през XX век. През погледа на въобразена персона - очевидец на подписването и на Ньойския кротичък контракт, и на Парижкия кротичък контракт от 1947 година. Всъщност  рядко си даваме сметка какъв брой е къса най-новата история на България, та е изцяло допустимо човек, роден към края на XIX век да взе участие във войните, които родината ни води от 1912 до 1918 година, да бъде млад посланик, който участва на събитията в Ньой и като зрял мъж да взе участие в Парижката мирна конференция. С облика на разказвача сплотяваме тези две събития, тъй като и двете са резултат на устрема на българите към национално обединяване, резултат на провалите в двете войни, резултат на късогледството на българския политически хайлайф, позволил съдбовната неточност да се причисли към губещата страна - и през 1915-а, и през 1941-а. Не единствено да упрекваме другите, а да се взрем в грешките, които ние самите сме създали. И двете събития имат тежки последици за България. С Ньойския кротичък контракт е пресечен напредъка на България в годините след Освобождението. Българските земи се разпарчетосват в допълнение, България  губи крайбрежието на Егейско море, което в немалка степен предопределя новото й обвързване с Германия две десетилетия по-късно. Договорът издига високи стени сред България и нейните съседи, които си остават чак до 1989 година. Десетки  хиляди бежанци от Македония, Егейска Тракия и Западните околности заливат страната. Парижкият кротичък контракт от 1947-а, въпреки и да е донейде по-благоприятен, тъй като резервира Южна Добруджа в рамките на България, дефинитивно хвърля страната в прегръдките на Съветския съюз. Не е инцидентно, че седмица след неговото публично влизане в действие, е екзекутиран Никола Петков, а три месеца по-късно е призната така наречен Димитровска конституция, с която на процедура в страната е открит еднопартиен наказателен режим. Но и след двата контракта България се съвзема въпреки и трудно мъчно, развива стопанската система си, при все това след 1947-а национализацията и насилственото коопериране на земята нанасят  опустошителен удар на обичайна стопанска система. Филмът желае да внуши и умерено оптимистичната концепция, че българинът е в положение да се оправи с сложни времена, както го е правил неведнъж в предишното “.   Прожекцията на „ Сага за попилените благоприятни условия “  е на 2 юни от 18 часа в залата на Регионалната библиотека „ Захарий Княжески “ в Стара Загора. Другият артист пред камерите е Мак Маринов. Входът е свободен.