Тричленен състав на Върховния касационен съд измени решението на Апелативния

Тричленен състав на Върховния касационен съд промени решението на Апелативния съд в Бургас, като понижи присъдата на 17-годишния Иван Иванов от 8 на 6 години „ отнемане от независимост “. 

Момчето бе прието за отговорно за това, че умъртви 11-годишната Никол Йончева от Бургас на 20 август 2017 година. Иван би трябвало да изплати и 150 000 лв. обезщетение на роднините на момиченцето, което беше открито наръгано с нож в асансьор на блок. По време на делото се разбра, че младежът протегнал ръка на Никол, защото поискал да я целуне, само че тя му отказала. Тогава Иван решил да я накаже и я намушкал с нож с 20-сантиметрово острие. Първоначално имаше версия, че двамата спорели къде да пушат наргиле, само че тя не беше доказана.

Подсъдимият изрично е отказал съкратена процедура, родителите му – също. Социалният служащ от Отдел „ Закрила на детето “ не е възразил.

„ В тази процесуална обстановка решението на съда да прегледа делото по общия ред е било единственото законосъобразно, а всяка демонстрация на неотложност от негова страна би граничила с нарушаване на презумпцията за невиновност “, безапелационни са съдиите. 

Съдебният състав на Върховен касационен съд намира за безпричинно изказванието за основни процесуални нарушавания, свързани с направените по делото съдебно-психиатрични и психични експертизи, чиито заключения „ не се споделят от отбраната “. Съдилищата е следвало да решат дали с оглед младата възраст – 15 година, или заради психологични проблеми подсъдимият е могъл да схваща свойството и смисъла на осъщественото и да управлява постъпките си. Този въпрос е получил безапелационен и детайлно аргументиран отговор, откакто са положени всички дължими процесуални старания за изясняването му, пишат висшите съдии.

Назначената в хода на досъдебното произвеждане експертиза е открила, че въпреки леката умствена назадничавост, Иван Иванов е бил в положение на вменяемост и е кадърен да взе участие в наказателното произвеждане. 

Според тричленния състав на Върховен касационен съд възражението против размера на наложеното наказване „ отнемане от независимост “ е основателно. И двете правосъдни инстанции са приложили незаконосъобразен логаритъм за определяне на границите, в които следва да дефинират периода на отнемане от независимост. Първата е решила, че справедливото наказване е „ пожизнен затвор без подмяна “, втората я е коригирала, като е приела, че такова би бил доживотният затвор, само че и двете са достигнали до извода, че законовата редукция следва да се извърши по реда на член 63, алинея 1, т. 1 от Наказателен кодекс (според тази норма за малолетните плануваните в особената част на Наказателен кодекс санкции „ пожизнен затвор без подмяна “ и „ пожизнен затвор “ се заменят с отнемане от независимост от 3 до 10 години).

В претекстовете на Върховен касационен съд написа: „ Предходните инстанции са решили като заслужено наказването „ отнемане от независимост “ за период от 8 години, несъмнено при лек превес на отегчаващи виновността условия, като са съобразили, че е с година и половина над междинния размер. Всъщност наложеното наказване го надвишава с съвсем три години, заради което следва да бъде понижено. С изменение на въззивното решение и съкращаване на периода на лишаването от независимост от 8 на 6 години ще бъде реализирано по едно и също време тъкмо приложение на материалния закон и правдивост на наказването. “ 

Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване и митинг.