Анализ очерта три варианта за Марица изток до 2040 година
Три вероятни сюжета за демографско и социално-икономическо развиване на региона на „ Марица-изток “ до 2040 година обрисува в разбор екип откриватели от Българската академия на науките и Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Те бяха показани на конференция в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция от доцент Георги Бърдаров, един от създателите на проучването, направено по поръчка на фондация „ Фридрих Еберт “.
Първият сюжет, който сме обрисували, е на интензивен енергиен преход с дейна и съответна поддръжка от страна на централната и локалната власт, уточни доцент Бърдаров. Той изясни, че интензивен преход значи закриване на минимум половината мощности до края на 2026 година и цялостно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г.
Вторият сюжет е на интензивен енергиен преход без съществуването на съответна обществена поддръжка, а третият сюжет е на закъснение на енергийния преход, като активността на въглищната енергетика в България бъде непокътната до окончателното ѝ закриване през 2038 година или 2040 година Според откривателите третият сюжет ще изисква дерогация от Европейска комисия за излъчванията от въглищната ни енергетика и продължаващата субсидия както на държавната, по този начин и на по-малките частни ТЕЦ-ове ще обременява от ден на ден обществения бюджет. В разбора се показва, че в последна сметка това ще докара до сензитивно повишаване на електрическата енергия в страната и ще осуети промените за усилване на нововъведенията.
Първият сюжет е най-адекватният и ще докара до мъчително сега, само че по-бързо трансформиране на района и по-малка цена да бъде платена от хората, разяснява доцент Бърдаров. Хората в района са мощно уплашени, само че всяко едно закъснение единствено ще утежни обстановката и цената ще бъде доста по-голяма, уточни той. Доц. Бърдаров позволи, че е допустимо миксиране на тези сюжети.
В рамките на проучването са направени дълбочинни изявленията с общинските управляващи в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Нова Загора. Доц. Бърдаров означи, че преди всичко измежду изводите от тези изявленията е цялостната липса на изясненост за бъдещето на района и хората. Той уточни, че има недоумение на смисъла на зеления преход и съмнение в така наречен обективен преход. Доц. Бърдаров означи и отсъствието на връзка на държавната власт с локалните управляващи и хората в района. Скъсаната връзка провокира безпорядък и боязън в популацията, които рефлектират във все по-засилени емиграционни настройки, се показва в разбора.
На конференцията беше показано и изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено от 29 октомври до 6 ноември 2022 година измежду над 800 пълнолетни души и представително за страната. Според него 56% от запитаните биха желали да се запазят въглищните централи по-дълго, 21% са на мнение, че би трябвало да се закрият, а 23% не могат да отговорят. Първан Симеонов от „ Галъп интернешънъл болкан “ разяснява, че има високо съмнение към властта, което се проектира и към Брюксел. Той регистрира, че има съществуване на инстинкти, свързани със съхранението на здравето и средата, само че господства общественото. " Хладилникът ненапълно побеждава термометъра ", счита Симеонов.
Наистина ще има доста огромно районно разтърсване, в случай че " Марица-изток " бъде затворен, както нашият европейски ангажимент изисква, без огромна, своевременна, сложна, добре премислена, снабдена с финанси помощ от страната, разяснява ас. доктор Димитър Събев. Той уточни, че 40 хиляди изгубени работни места е нещо доста съществено, само че към този момент сме минавали през това доста пъти в български градове през 90-те години на предишния век. Колкото повече отлагаме, толкоз по-трудно ще бъде след това да се възстановим, добави Събев. Той означи, че действието на комплекса води до замърсяване и загуба на към 1000 души на година.
В рамките на проучването са създадени и три сюжета за демографска и пространствена прогноза – оптимистичен, реален и скептичен. Най-вероятният сюжет за бъдещото демографско развиване на изследваните общини ще е в границите сред разновидностите реален или скептичен, разяснява проф. Надежда Илиева. Ако вземем поради 2021 година за базова година, броят на популацията се чака да намалее сред 38% до 2050 година при реалистичния вид и с 44% според песимистичния, уточни тя. По думите ѝ най-засегнати от тези процеси ще бъдат общините Димитровград, Раднево и Гълъбово, където съгласно песимистичния вид популацията ще намалее повече от половина.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Първият сюжет, който сме обрисували, е на интензивен енергиен преход с дейна и съответна поддръжка от страна на централната и локалната власт, уточни доцент Бърдаров. Той изясни, че интензивен преход значи закриване на минимум половината мощности до края на 2026 година и цялостно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г.
Вторият сюжет е на интензивен енергиен преход без съществуването на съответна обществена поддръжка, а третият сюжет е на закъснение на енергийния преход, като активността на въглищната енергетика в България бъде непокътната до окончателното ѝ закриване през 2038 година или 2040 година Според откривателите третият сюжет ще изисква дерогация от Европейска комисия за излъчванията от въглищната ни енергетика и продължаващата субсидия както на държавната, по този начин и на по-малките частни ТЕЦ-ове ще обременява от ден на ден обществения бюджет. В разбора се показва, че в последна сметка това ще докара до сензитивно повишаване на електрическата енергия в страната и ще осуети промените за усилване на нововъведенията.
Първият сюжет е най-адекватният и ще докара до мъчително сега, само че по-бързо трансформиране на района и по-малка цена да бъде платена от хората, разяснява доцент Бърдаров. Хората в района са мощно уплашени, само че всяко едно закъснение единствено ще утежни обстановката и цената ще бъде доста по-голяма, уточни той. Доц. Бърдаров позволи, че е допустимо миксиране на тези сюжети.
В рамките на проучването са направени дълбочинни изявленията с общинските управляващи в Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Нова Загора. Доц. Бърдаров означи, че преди всичко измежду изводите от тези изявленията е цялостната липса на изясненост за бъдещето на района и хората. Той уточни, че има недоумение на смисъла на зеления преход и съмнение в така наречен обективен преход. Доц. Бърдаров означи и отсъствието на връзка на държавната власт с локалните управляващи и хората в района. Скъсаната връзка провокира безпорядък и боязън в популацията, които рефлектират във все по-засилени емиграционни настройки, се показва в разбора.
На конференцията беше показано и изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено от 29 октомври до 6 ноември 2022 година измежду над 800 пълнолетни души и представително за страната. Според него 56% от запитаните биха желали да се запазят въглищните централи по-дълго, 21% са на мнение, че би трябвало да се закрият, а 23% не могат да отговорят. Първан Симеонов от „ Галъп интернешънъл болкан “ разяснява, че има високо съмнение към властта, което се проектира и към Брюксел. Той регистрира, че има съществуване на инстинкти, свързани със съхранението на здравето и средата, само че господства общественото. " Хладилникът ненапълно побеждава термометъра ", счита Симеонов.
Наистина ще има доста огромно районно разтърсване, в случай че " Марица-изток " бъде затворен, както нашият европейски ангажимент изисква, без огромна, своевременна, сложна, добре премислена, снабдена с финанси помощ от страната, разяснява ас. доктор Димитър Събев. Той уточни, че 40 хиляди изгубени работни места е нещо доста съществено, само че към този момент сме минавали през това доста пъти в български градове през 90-те години на предишния век. Колкото повече отлагаме, толкоз по-трудно ще бъде след това да се възстановим, добави Събев. Той означи, че действието на комплекса води до замърсяване и загуба на към 1000 души на година.
В рамките на проучването са създадени и три сюжета за демографска и пространствена прогноза – оптимистичен, реален и скептичен. Най-вероятният сюжет за бъдещото демографско развиване на изследваните общини ще е в границите сред разновидностите реален или скептичен, разяснява проф. Надежда Илиева. Ако вземем поради 2021 година за базова година, броят на популацията се чака да намалее сред 38% до 2050 година при реалистичния вид и с 44% според песимистичния, уточни тя. По думите ѝ най-засегнати от тези процеси ще бъдат общините Димитровград, Раднево и Гълъбово, където съгласно песимистичния вид популацията ще намалее повече от половина.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ