Три сценария за социално-икономическите последствия у нас от разпространението на

Три сюжета за социално-икономическите последици у нас от разпространяването на COVID-19 създадоха от Института за стопански проучвания при Българската академия на науките.
Икономистите вършат своите заключения на база на подхванатите фискални ограничения в страните, съществени търговски сътрудници на страната ни, оценени са ограниченията на българското държавно управление и са направени някои съответни рекомендации.
Първият сюжет позволява, че пикът на COVID-19 у нас настава в средата на май, няма втора вълна от болни, ограниченията последователно се анулират и през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на Брутният вътрешен продукт от 2,4% и за леко повишаване на инфлацията по отношение на 2019 година Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с утежняване на настоящата сметка, главно поради слабия туристически сезон – планува се спад до 20 на 100.
Пазарът на труда ще изпита умерено отрицателен потрес, а безработицата нараства до 6,9 на 100. Вместо уравновесен бюджет ще има недостиг от 1,5 на 100 по отношение на Брутният вътрешен продукт, като той ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 2,5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища, а държавният дълг се усилва до 21,7 % от Брутният вътрешен продукт.
Вторият сюжет планува пик в края на юни – средата на юли, с постепенна анулация на ограниченията и допустимо наново въвеждане на някои ограничавания. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на Брутният вътрешен продукт с 4,3 на 100 и за ускорение на инфлацията до 4,2 на 100 на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят доста, а утежняването на настоящата сметка ще е с повече от 1 милиарда евро, основно поради понижен експорт с 4,6 на 100 и спад на туристическия сезон с към 50 на 100.
Пазарът на труда ще изпита отрицателен потрес, като безработицата ще се удвои по отношение на 2019 година и ще доближи 10% от работната мощ. Бюджетните доходи ще са по-ниски от плануваните с 9%, до момента в който разноските остават в границите на плануваните със Закона за държавния бюджет. Бюджетният недостиг доближава 2,5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 3,8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 500 млн. евро, а държавният дълг се усилва до 23% от Брутният вътрешен продукт, съгласно втория сюжет.
Третият сюжет позволява пик на болестта в средата на август при от време на време стягане и разхлабване на ограниченията. Вероятността той да се сбъдне е 20 на 100, а спадът на Брутният вътрешен продукт в действително изражение ще е с 5,7 на 100. Инфлацията се форсира до 5,2 на 100 на средногодишна база, като аргументите ще са в проблеми с предлагането на някои вносни артикули от първа нужда. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за доста понижаване на размерите на външната търговия и утежняване на настоящата сметка с повече от 2 милиарда евро, главно поради проваления летен туристически сезон – спад сред 50% и 70%.
Пазарът на труда ще изпита мощен отрицателен потрес, като безработицата ще доближи близо 350 000 или 12 % от работната мощ. Бюджетните доходи ще са пониски от плануваните с близо 10%, а разноските за подкрепяне на разнообразни уязвими групи, опазване на здравето или стратегии за бизнеса, ще се усилват с 5,5% по отношение на плануваните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разноски, като финансовите – ще намалеят за сметка на настоящите. Бюджетният недостиг ще доближава 5 % по отношение на Брутният вътрешен продукт и ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 1 милиарда евро, а държавният дълг се усилва до 26,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Според икономистите на Българска академия на науките актуализацията на бюджета, както и другите ограничения във финансовата сфера, са взети в точния момент. Положителна е и оценката на решението да се усили оптималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 милиарда лева, макар че е малко евентуално бюджетният недостиг да доближи такива размери и поетият дълг да се изхарчи.
По отношение на мярката „ 60/40 “ в поддръжка на заетостта, икономистите считат, че страната може да е по-смела и безапелационна, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква присъединяване и от бизнеса за опазване на приходите на служащите.