Срещнахме само добри българи и сме благодарни. Как живее едно украинско семейство в София
Три деца, майка и татко и две баби – те са огромно украинско семейство, което съвсем 2 години живее в България. Далеч от родината си, в която има война, тук имат пълностоен живот - учат езика, вървят на учебно заведение, работят. И са признателни, тъй като на всички места срещат единствено положителни хора, които им оказват помощ.
6-годишният Ярослав , който е в първи клас, 11-годишната Арина – в пети, и 12-годишната Никол – в шести, са от град Днипро в Украйна. Но от март 2022 година живеят в София. Учат в 39-о учебно заведение „ Петър Динеков “ в квартал „ Младост “. Тук са и родителите им, и двете баби.
В началото въобще не знаят български, само че децата към този момент се оправят толкоз добре, че учат всички предмети без усложнение. Арина приказва по този начин, че човек мъчно може да познае, че е украинка. Един ден тя рецитира стихотворението " Иска ми се " на Иван Вазов пред класа си:
Иска ми се с очите си
всичко да обгърна —
в случай че може, България
цяла да прегърна.
Всички ѝ ръкопляскат възторжено. Тя, сестра ѝ и дребният Ярик към този момент имат другари, всички в учебното заведение ги одобряват сърдечно.
„ Всичко доста ми харесва в България. Радвам се, че дойдохме тук, тъй като в Украйна беше ужасно, когато войната стартира. Но ми е мъчително за там и се надявам скоро да се върнем ", споделя Ника, както назовават Никол, пред Свободна Европа.
Екипът ни гостува в една от двете квартири, в които огромното украинско семейство живее. В едната са двете баби – Юлия и Валя , в другата - майката и бащата – Виктория и Алексей . Децата са ту при едните, ту при другите. Успяват да си разрешат две жилища, тъй като за едното не заплащат наем, с помощта на българин с положително сърце.
Войната и пътят до България
На 24 февруари 2022 година на разсъмване фамилията се разсънва от първите ракетни удари, нанесени от Русия.
" Разбрахме, че стартира война. Най-страшни бяха гърмежите, които виждахме, и въздушната паника ", споделя бащата Льоша, който е на 40 година
Никой не е очаквал, че в действителност ще получим подобен удар
В идващите часове страхът пораства, тъй като по малкия екран оповестяват, че Русия е нападнала Украйна, само че никой не споделя какво да вършат хората.
" Никой не е очаквал, че в действителност ще получим подобен удар от страна, с която сме съседи и сме били като братя епохи ", добавя Льоша.
Започват сложни дни - при всяка въздушна офанзива хукват към укритието под най-близкото учебно заведение. И по този начин по няколко пъти дневно.
Тръгват да бягат от войната. Не съумяват да пътуват с трен или рейс, искащите са прекалено много.
Затова вземат решение да тръгнат с кола. Льоша е многодетен татко и има право да напусне Украйна - за разлика от множеството мъже, които подлежат на военна готовност. Но би трябвало да мине през тежка бюрократична процедура. Затова майката с децата и едната баба потеглят първи, дружно с болния фамилен котарак Чупик.
Юлия и Виктория пътуват 4 дни с децата до Молдова. Решават, че в случай че войната продължи дълго, най-важно за децата е да учат, по тази причина би трябвало да отидат в страна с непосредствен език. „ И по този начин избрахме България ", споделя Юлия.
Намира българския уебсайт " Майка Украйна " и подава молба за помощ. Един от молдовските доброволци откарва фамилията до Румъния, откъдето ги взема българинът Петър Петров.
" Всички хора са положителни, всички оказват помощ "
Влизат в България на 18 март 2022 година Пак онлайн Юлия първо намира жилище в Кюстендил , а по-късно се местят в София, където мъж на име Сашо им предлага гратис апартамент в ремонт, в който имат легло и матрак на пода. Благодарни са. Там изчакват, до момента в който приключи ремонтът в друго жилище – в " Младост 2 ", където ни посрещат в този момент.
Децата постоянно са при бабите, тъй като учебното заведение им е близо, също така те ги водят на плуване и хип-хоп танци.
Родителите им са в Студентския град . Биха се преместили, само че откакто тяхна съседка – българка, умира, се грижат за кучето и котката ѝ и не могат да ги изоставят.
След идването всеки получава еднократно по 375 лв. помощ от българската страна. Веднъж вземат и друга помощ – Вика като многодетна майка, Льоша, тъй като има физически увреждания, а Валя - като пенсионер. От Армията на спасението получават пакети с храна за празници и по 30 лв. на месец. Ако съумеят да се записват, тъй като искащите са доста и има предел. Но работят каквото могат, с цел да се устоят.
" В началото най-трудно беше с езика, само че когато попиташ на съветски, изключително по-възрастните българи схващат и ни посочваха това, което търсим ", споделя Юлия.
Всички незабавно потеглят на курсове по български в доброволчески център, в който получават облекла, хранителни артикули и играчки за децата.
Юлия за малко е гледачка на деца, готви в заведение, по-късно е продавачка в магазин " Мания ", само че не устоя да стои през целия ден права поради разширени вени и се постанова да напусне.
" Ако някой може да помогне за работа, ще съм признателна. Българският ми още не е съвършен, само че не преставам да изучавам ", споделя тя на в действителност много добър български.
Юлия споделя, че в България не са попадали на неприятно отношение.
" Всички хора са положителни, всички оказват помощ, питат какво ни би трябвало, по какъв начин са децата, какво ядат, по какъв начин се учат ", споделя с признателност дамата.
" Това е най-големият боязън - всеки ден гибел "
Всеки ден обаче тя се разсънва и заспива със свито сърце. Синът ѝ е в Украйна. Заради здравословен проблем с гръбнака не е на фронта, само че не може да напусне страната. Страхът се ускорява поради обсъжданата от Киев нова готовност.
" Коля ми споделя: " Всичко е наред, мамо, не се притеснявай ". Но аз виждам жертвите, разрушенията ", добавя Юлия.
Те виждат всичко това с очите си и никой не знае ще остане ли жив
В началото на януари родилният дом в града, в който Вика е родила и трите деца, е опустошен при бомбардировка.
Дори околните им да оцелеят, живеят в смут.
" Ние тук гледаме видео и фотоси, а те виждат всичко с очите си и никой не знае ще остане ли жив. Това е най-големият боязън - всеки ден гибел ", споделя Юлия и се надява, че съветската инвазия ще има край до есента.
Вика доста се опасява от нуклеарна война.
В началото тя работи онлайн като експерт по компютърна поддръжка, само че заплащането в украински гривни е доста ниско поради огромната разлика в интерес на лв.. Сега създава натурални свещи от пчелен восък. Арина ѝ оказва помощ.
Продава ги по базари, само че се надява някой магазин да прояви интерес. Иначе мечтае да има кафене, в което да провежда работилници за направа на свещи.
Льоша също към този момент не работи като експерт по поддръжка на компютри. " Сега съм склададжия ", споделя той на български.
Вече му е по-лесно да прави такава работа, откакто в България претърпява сполучлива интервенция за слагане на имплант в крайници. Когато идва, той куца и страда от мощни болки поради счупена шийка на бедрото.
За интервенцията са нужни 8500 лв. , които фамилията съумява да събере с молба за помощ. Отзовават се негови другари от Украйна, само че и доста българи.
Имам много другари, с които работих, и умряха на фронта
" Вече мога да тичам, да дремя без болежка. Затова доста, доста благодаря на всички българи, които помогнаха ", споделя украинецът.
Той също се изтезава поради войната в родината си и изгубените близки: " Имам много другари, с които работих, и умряха на фронта ".
Той и цялото семейство в никакъв случай няма да не помнят България. Искат да се връщат тук, само че към този момент като туристи на морето. Успели са да отидат за малко до Равда и Бяла и доста им харесва.
6-годишният Ярослав , който е в първи клас, 11-годишната Арина – в пети, и 12-годишната Никол – в шести, са от град Днипро в Украйна. Но от март 2022 година живеят в София. Учат в 39-о учебно заведение „ Петър Динеков “ в квартал „ Младост “. Тук са и родителите им, и двете баби.
В началото въобще не знаят български, само че децата към този момент се оправят толкоз добре, че учат всички предмети без усложнение. Арина приказва по този начин, че човек мъчно може да познае, че е украинка. Един ден тя рецитира стихотворението " Иска ми се " на Иван Вазов пред класа си:
Иска ми се с очите си
всичко да обгърна —
в случай че може, България
цяла да прегърна.
Всички ѝ ръкопляскат възторжено. Тя, сестра ѝ и дребният Ярик към този момент имат другари, всички в учебното заведение ги одобряват сърдечно.
„ Всичко доста ми харесва в България. Радвам се, че дойдохме тук, тъй като в Украйна беше ужасно, когато войната стартира. Но ми е мъчително за там и се надявам скоро да се върнем ", споделя Ника, както назовават Никол, пред Свободна Европа.
Екипът ни гостува в една от двете квартири, в които огромното украинско семейство живее. В едната са двете баби – Юлия и Валя , в другата - майката и бащата – Виктория и Алексей . Децата са ту при едните, ту при другите. Успяват да си разрешат две жилища, тъй като за едното не заплащат наем, с помощта на българин с положително сърце.
Войната и пътят до България
На 24 февруари 2022 година на разсъмване фамилията се разсънва от първите ракетни удари, нанесени от Русия.
" Разбрахме, че стартира война. Най-страшни бяха гърмежите, които виждахме, и въздушната паника ", споделя бащата Льоша, който е на 40 година
Никой не е очаквал, че в действителност ще получим подобен удар
В идващите часове страхът пораства, тъй като по малкия екран оповестяват, че Русия е нападнала Украйна, само че никой не споделя какво да вършат хората.
" Никой не е очаквал, че в действителност ще получим подобен удар от страна, с която сме съседи и сме били като братя епохи ", добавя Льоша.
Започват сложни дни - при всяка въздушна офанзива хукват към укритието под най-близкото учебно заведение. И по този начин по няколко пъти дневно.
Тръгват да бягат от войната. Не съумяват да пътуват с трен или рейс, искащите са прекалено много.
Затова вземат решение да тръгнат с кола. Льоша е многодетен татко и има право да напусне Украйна - за разлика от множеството мъже, които подлежат на военна готовност. Но би трябвало да мине през тежка бюрократична процедура. Затова майката с децата и едната баба потеглят първи, дружно с болния фамилен котарак Чупик.
Юлия и Виктория пътуват 4 дни с децата до Молдова. Решават, че в случай че войната продължи дълго, най-важно за децата е да учат, по тази причина би трябвало да отидат в страна с непосредствен език. „ И по този начин избрахме България ", споделя Юлия.
Намира българския уебсайт " Майка Украйна " и подава молба за помощ. Един от молдовските доброволци откарва фамилията до Румъния, откъдето ги взема българинът Петър Петров.
" Всички хора са положителни, всички оказват помощ "
Влизат в България на 18 март 2022 година Пак онлайн Юлия първо намира жилище в Кюстендил , а по-късно се местят в София, където мъж на име Сашо им предлага гратис апартамент в ремонт, в който имат легло и матрак на пода. Благодарни са. Там изчакват, до момента в който приключи ремонтът в друго жилище – в " Младост 2 ", където ни посрещат в този момент.
Децата постоянно са при бабите, тъй като учебното заведение им е близо, също така те ги водят на плуване и хип-хоп танци.
Родителите им са в Студентския град . Биха се преместили, само че откакто тяхна съседка – българка, умира, се грижат за кучето и котката ѝ и не могат да ги изоставят.
След идването всеки получава еднократно по 375 лв. помощ от българската страна. Веднъж вземат и друга помощ – Вика като многодетна майка, Льоша, тъй като има физически увреждания, а Валя - като пенсионер. От Армията на спасението получават пакети с храна за празници и по 30 лв. на месец. Ако съумеят да се записват, тъй като искащите са доста и има предел. Но работят каквото могат, с цел да се устоят.
" В началото най-трудно беше с езика, само че когато попиташ на съветски, изключително по-възрастните българи схващат и ни посочваха това, което търсим ", споделя Юлия.
Всички незабавно потеглят на курсове по български в доброволчески център, в който получават облекла, хранителни артикули и играчки за децата.
Юлия за малко е гледачка на деца, готви в заведение, по-късно е продавачка в магазин " Мания ", само че не устоя да стои през целия ден права поради разширени вени и се постанова да напусне.
" Ако някой може да помогне за работа, ще съм признателна. Българският ми още не е съвършен, само че не преставам да изучавам ", споделя тя на в действителност много добър български.
Юлия споделя, че в България не са попадали на неприятно отношение.
" Всички хора са положителни, всички оказват помощ, питат какво ни би трябвало, по какъв начин са децата, какво ядат, по какъв начин се учат ", споделя с признателност дамата.
" Това е най-големият боязън - всеки ден гибел "
Всеки ден обаче тя се разсънва и заспива със свито сърце. Синът ѝ е в Украйна. Заради здравословен проблем с гръбнака не е на фронта, само че не може да напусне страната. Страхът се ускорява поради обсъжданата от Киев нова готовност.
" Коля ми споделя: " Всичко е наред, мамо, не се притеснявай ". Но аз виждам жертвите, разрушенията ", добавя Юлия.
Те виждат всичко това с очите си и никой не знае ще остане ли жив
В началото на януари родилният дом в града, в който Вика е родила и трите деца, е опустошен при бомбардировка.
Дори околните им да оцелеят, живеят в смут.
" Ние тук гледаме видео и фотоси, а те виждат всичко с очите си и никой не знае ще остане ли жив. Това е най-големият боязън - всеки ден гибел ", споделя Юлия и се надява, че съветската инвазия ще има край до есента.
Вика доста се опасява от нуклеарна война.
В началото тя работи онлайн като експерт по компютърна поддръжка, само че заплащането в украински гривни е доста ниско поради огромната разлика в интерес на лв.. Сега създава натурални свещи от пчелен восък. Арина ѝ оказва помощ.
Продава ги по базари, само че се надява някой магазин да прояви интерес. Иначе мечтае да има кафене, в което да провежда работилници за направа на свещи.
Льоша също към този момент не работи като експерт по поддръжка на компютри. " Сега съм склададжия ", споделя той на български.
Вече му е по-лесно да прави такава работа, откакто в България претърпява сполучлива интервенция за слагане на имплант в крайници. Когато идва, той куца и страда от мощни болки поради счупена шийка на бедрото.
За интервенцията са нужни 8500 лв. , които фамилията съумява да събере с молба за помощ. Отзовават се негови другари от Украйна, само че и доста българи.
Имам много другари, с които работих, и умряха на фронта
" Вече мога да тичам, да дремя без болежка. Затова доста, доста благодаря на всички българи, които помогнаха ", споделя украинецът.
Той също се изтезава поради войната в родината си и изгубените близки: " Имам много другари, с които работих, и умряха на фронта ".
Той и цялото семейство в никакъв случай няма да не помнят България. Искат да се връщат тук, само че към този момент като туристи на морето. Успели са да отидат за малко до Равда и Бяла и доста им харесва.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ