Треньорът Димитър Димитров – Херо заяви, че никой от Левски

Треньорът Димитър Димитров – Херо съобщи, че никой от Левски не е разговарял с него, макар информациите, че той е гласен за състезателен шеф на „ сините”.

„ Не мога да разясня обстановката в Казахстан по молба на юристите, тъй като нещата отиват на съд”, съобщи Димитър Димитров пред „ Спортно шоу Гонг” по Дарик радио и добави:

„ До този миг никой не е разговорял с мен по отношение на Левски. В най-близко бъдеще една отмора ще имам. В последните няколко месеца има доста напрежение, доста нерви в някогашния ми клуб в Павлодар. Мисля, че има потребност да презаредя батериите и да си отдъхна. Това ще бъде за по-добра бъдеща работа, която ми следва.”

„ Не сме разговаряли с Павел Колев въобще. Последният диалог, който водих с него беше някъде декември месец, когато бях отмора. Просто ме питаше по какъв начин стоят нещата и моето бъдеще дали ще е в Павлодар или не. Не е имало никаква конкретика. А за това, че ще ставам състезателен шеф на Левски не знам може би небивалица или хипотеза на някои хора, които не са разговаряли въобще с мен”, разяснява още Димитров, а на въпрос дали по принцип избира да е треньор или шеф, той отговори:

„ Аз бях за един ден единствено в Ботев. След като Мъри си потегли и аз бях споделил, че в случай че той си тръгне и аз си потеглям, по тази причина колкото и парадоксално да звучи аз бях за един ден единствено там. Може би човек с натрупването на опит, рутина е подготвен и за едното и за другото. Но аз персонално, в случай че би трябвало да бъда почтен се усещам доста по-силен на терена.”

Попитан дали има предпочитание да се върне да работи в България, Димитър Димитров сподели: „ Не мога да отговоря еднопосочно на това – да или не да се завърна в България. Има и плюсове, има и минуси. Пак ви споделям – в най-близко бъдеще желая да си умря от напрежението, а от там нататък ще преценява най-хубавите разновидности за мен.”

На въпрос за разминаването сред него и Левски на няколко пъти в последните години, Димитров съобщи: „ По доста аргументи. Не мога да кажа, че виновността е била в тях или в мен. Бяха сложни нещата. Но в този момент никой не е разговарял с мен, тъй че няма какво да разясня.”