Походът по стъпките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа тръгна от село Новград
Традиционният поход "По стъпките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа " стартира от село Новград. Той ще продължи три дни, а в шестото му издание ще вземат участие над 50 индивида - патриоти и запалянковци. Сред тях има представители от всички общини в Русенска област, от Сдружението на някогашните регионални шефове и от разнообразни туристически сдружения.
Всяка година походът стартира с отдаване на респект пред паметника на брега на Дунав, който е повдигнат край село Новград, община Ценово, Русенска област. Той е на мястото, където през 1868 година четата е стъпила на българския бряг.
Участниците в похода ще преминат по бойния път на четниците. Първата спирка е в свищовското село Хаджидимитрово. Походът завършва в неделя под връх Бузлуджа с възстановка на последното стълкновение на четата.
През лятото на 1868 година войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа застават отпред на чета от близо 130 индивида. Предварителният проект планува след прехвърлянето на българска земя да бъде оповестено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително придвижване.
След като завършва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, трансферират се на дребен остров на река Дунав и оттова на 18 юли със закрита гемия доближават до българския бряг. Мястото на прекосяването е западно от устието на река Янтра при "Бостанската кория ", наоколо до местността "Янково гърло ". Тогава околният терен е представлявал блатиста равнина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на река Студена. Тъй като още при дебаркирането са видяни от турците, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа сред Русе и Свищов, и допустимо най-бързо да се доближи Балкана. Оттук стартира саможертвеният им военен път, минал през сражения при Караисен, Карапанова кория, Вишовград, Канлъдере, Бузлуджа.
По случай 100-годишнината от тези величави събития, през 1968 година на мястото, където четата е стъпила на българския бряг, е открит огромен монумент обелиск.
Районът на с. Новград с удобния си климат, плодородна почва и близостта на реките Янтра и Дунав е привлякъл заселници от най-дълбока античност. Най-старите познати материали са от каменно-медната ера (5-4 хиляди години прочие Хр.). През бронзоната (2750-1200 година прочие Хр.) и желязната (12-1 в. пр Хр.) столетия регионът бил заселен от траките. Тяхното наличие е засвидетелствано от голям брой тракийски надгробни могили, глинени съдове, стоманени сечива и принадлежности. През 1937 година, при създаване на дигата на река Студена, при мелницата са открити 10 броя бронзови брадвички, които се намират в Националния исторически музей.
Село Новград е учредено след 1388 година от оживелите локални българи след разрушаването от османците на съществувалата наоколо цитадела Неокастро (Новакесри). Крепостта е издигната от византийците по време на византийското господство, а по-късно с възобновяването на българската страна е преименувана на Новград. Тя е завладяна от турците през 1388 година. Вбесени от оказаната опозиция от бранителите на крепостта, османците избили по-голямата част от популацията и на практика сринали крепостта до основи. Малцината избавили се българи построили край руините ѝ новото населено място, носещо името на унищожената цитадела - Новград.
Друга забележителност са скалните манастири. В границите на днешна България те се появяват още преди основаването на Първото българско царство, възобновяват съществуването си след приемането на християнството за публична вяра на България през 864 година и доближават до най-голямото си разпространяване през интервала на Втората българска страна (XІІ-ХІV в.)
Скални отшелнически обители по най-долното течение на р. Янтра могат да се следят тук, край входа на пещерата "Пенината дупка " и в северните околности на с. Беляново. Използвани са естествените ниши в скалния венец, които в допълнение са дообработени, с цел да се сътвори молитвен храм или монашеска килия. В Беляновската скална черква се виждат вдлъбнатини, към които е бил прикован иконостасът, около стените на наоса има издялани пейки, а до преди няколко десетилетия на тавана е имало отчасти непокътнати сектори от стенописната декорация.
Трудно е да се уточни времето на тяхното пораждане. То може да бъде търсено в потребностите на новопокръстените християни от личен храм (ІХ-Х в.), само че може и да са от времето на Второто царство. Възможно е появяването им да е обвързвана с разпространяването на исихазма през ХІV в. - тогава той е позволен като религиозна теория от българската православна черква. Монасите-исихасти, като почитатели на концепциите от времето на ранното християнство, се стремят към единство сред човек и Бог посредством мълчание, примирение, пост и молитва. Скалните пещери и ниши край р. Янтра дават опция за усамотение на търсещите духовно израстване аскети.
Всяка година походът стартира с отдаване на респект пред паметника на брега на Дунав, който е повдигнат край село Новград, община Ценово, Русенска област. Той е на мястото, където през 1868 година четата е стъпила на българския бряг.
Участниците в похода ще преминат по бойния път на четниците. Първата спирка е в свищовското село Хаджидимитрово. Походът завършва в неделя под връх Бузлуджа с възстановка на последното стълкновение на четата.
През лятото на 1868 година войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа застават отпред на чета от близо 130 индивида. Предварителният проект планува след прехвърлянето на българска земя да бъде оповестено въстание и четата да послужи за катализатор на всеобщо освободително придвижване.
След като завършва предварителната подготовка, четниците се събират в румънското село Петрушан, трансферират се на дребен остров на река Дунав и оттова на 18 юли със закрита гемия доближават до българския бряг. Мястото на прекосяването е западно от устието на река Янтра при "Бостанската кория ", наоколо до местността "Янково гърло ". Тогава околният терен е представлявал блатиста равнина, обрасла с тръстика, която на юг се слива с долината на река Студена. Тъй като още при дебаркирането са видяни от турците, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа сред Русе и Свищов, и допустимо най-бързо да се доближи Балкана. Оттук стартира саможертвеният им военен път, минал през сражения при Караисен, Карапанова кория, Вишовград, Канлъдере, Бузлуджа.
По случай 100-годишнината от тези величави събития, през 1968 година на мястото, където четата е стъпила на българския бряг, е открит огромен монумент обелиск.
Районът на с. Новград с удобния си климат, плодородна почва и близостта на реките Янтра и Дунав е привлякъл заселници от най-дълбока античност. Най-старите познати материали са от каменно-медната ера (5-4 хиляди години прочие Хр.). През бронзоната (2750-1200 година прочие Хр.) и желязната (12-1 в. пр Хр.) столетия регионът бил заселен от траките. Тяхното наличие е засвидетелствано от голям брой тракийски надгробни могили, глинени съдове, стоманени сечива и принадлежности. През 1937 година, при създаване на дигата на река Студена, при мелницата са открити 10 броя бронзови брадвички, които се намират в Националния исторически музей.
Село Новград е учредено след 1388 година от оживелите локални българи след разрушаването от османците на съществувалата наоколо цитадела Неокастро (Новакесри). Крепостта е издигната от византийците по време на византийското господство, а по-късно с възобновяването на българската страна е преименувана на Новград. Тя е завладяна от турците през 1388 година. Вбесени от оказаната опозиция от бранителите на крепостта, османците избили по-голямата част от популацията и на практика сринали крепостта до основи. Малцината избавили се българи построили край руините ѝ новото населено място, носещо името на унищожената цитадела - Новград.
Друга забележителност са скалните манастири. В границите на днешна България те се появяват още преди основаването на Първото българско царство, възобновяват съществуването си след приемането на християнството за публична вяра на България през 864 година и доближават до най-голямото си разпространяване през интервала на Втората българска страна (XІІ-ХІV в.)
Скални отшелнически обители по най-долното течение на р. Янтра могат да се следят тук, край входа на пещерата "Пенината дупка " и в северните околности на с. Беляново. Използвани са естествените ниши в скалния венец, които в допълнение са дообработени, с цел да се сътвори молитвен храм или монашеска килия. В Беляновската скална черква се виждат вдлъбнатини, към които е бил прикован иконостасът, около стените на наоса има издялани пейки, а до преди няколко десетилетия на тавана е имало отчасти непокътнати сектори от стенописната декорация.
Трудно е да се уточни времето на тяхното пораждане. То може да бъде търсено в потребностите на новопокръстените християни от личен храм (ІХ-Х в.), само че може и да са от времето на Второто царство. Възможно е появяването им да е обвързвана с разпространяването на исихазма през ХІV в. - тогава той е позволен като религиозна теория от българската православна черква. Монасите-исихасти, като почитатели на концепциите от времето на ранното християнство, се стремят към единство сред човек и Бог посредством мълчание, примирение, пост и молитва. Скалните пещери и ниши край р. Янтра дават опция за усамотение на търсещите духовно израстване аскети.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ