Човекът, който искаше
Този сценичен сезон, който стартира и продължи извънредно едва, има късмет най-малко да се трансформира в " сезона на Чехов ". След представлението-явление в Младежкия последва, освен това без доста да му отстъпва, на Маргарита Младенова в. Заглавието е откъс от един воин на Антон Павлович, преднамерено няма да кажа кой.
Режисьорката е драматизирала няколко описа - " Верочка ", " Дамата с кученцето " (който обаче няма изразителен край), " Учителка ". Привлякла е млади и надарени артисти (веднага ще кажа, че в този спектакъл сценографията постоянно е проблем, постна и претупана) - Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Луиза Григорова, Владимир Димитров, играещи отдадено и с жар.
Темите (които ни увличат, вълнуват и разчувстват) са много мрачни: невъзможността на любовта, пропусната незаконно да си отиде, да се изниже леко, ефирно и неусетно; мързелът и инерцията, леността и безразличието; ненужните бездействени мечтателност, замечтаност и наивност; примирението и душевните терзания, които не водят до нищо друго с изключение на до самоомраза и вцепенение, тъй като са показни и фалшиви; задушаването на личните качества и гений от нерешителност, комплекси и страх; приемането на грубостта, простащината, пошлостта и дебелащината като водещ принцип и сполучлив пример; черната обърканост и непрогледно злощастие... Накрая идва ярко-комичното, изобретателно-остроумно и искрящо-забавно " Предложение " (единственият същински сценичен текст, знаете, за " волските ливадки " ), едвам ни върне в 90-те при " Сфумато " и стихийния великански гений на и Светлана Янчева, вещо подкрепяни от недооценения като артист Иван Петрушинов (припомнете си " Арт " на Пламен Марков).
Лошото е, че последната част не е доста на място и е в цялостен спор с дотогавашния звук и въодушевление на спектакъла. Може и да е търсено, само че е малко стряскащо, тъй като внушението и посланията се разводняват и леко избледняват. Ала това не е чак подобен проблем или непростителен минус, а просто своенравно, снобско и ексцентрично.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Режисьорката е драматизирала няколко описа - " Верочка ", " Дамата с кученцето " (който обаче няма изразителен край), " Учителка ". Привлякла е млади и надарени артисти (веднага ще кажа, че в този спектакъл сценографията постоянно е проблем, постна и претупана) - Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Луиза Григорова, Владимир Димитров, играещи отдадено и с жар.
Темите (които ни увличат, вълнуват и разчувстват) са много мрачни: невъзможността на любовта, пропусната незаконно да си отиде, да се изниже леко, ефирно и неусетно; мързелът и инерцията, леността и безразличието; ненужните бездействени мечтателност, замечтаност и наивност; примирението и душевните терзания, които не водят до нищо друго с изключение на до самоомраза и вцепенение, тъй като са показни и фалшиви; задушаването на личните качества и гений от нерешителност, комплекси и страх; приемането на грубостта, простащината, пошлостта и дебелащината като водещ принцип и сполучлив пример; черната обърканост и непрогледно злощастие... Накрая идва ярко-комичното, изобретателно-остроумно и искрящо-забавно " Предложение " (единственият същински сценичен текст, знаете, за " волските ливадки " ), едвам ни върне в 90-те при " Сфумато " и стихийния великански гений на и Светлана Янчева, вещо подкрепяни от недооценения като артист Иван Петрушинов (припомнете си " Арт " на Пламен Марков).
Лошото е, че последната част не е доста на място и е в цялостен спор с дотогавашния звук и въодушевление на спектакъла. Може и да е търсено, само че е малко стряскащо, тъй като внушението и посланията се разводняват и леко избледняват. Ала това не е чак подобен проблем или непростителен минус, а просто своенравно, снобско и ексцентрично.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ