Сребърни и златни съкровища блеснаха на Мисионис през 2022 г.
Този сезон от изследването на античния и феодален град Мисионис край Търговище умерено може да бъде наименуван „ година на среброто ”. Разкопките се управляват от археолога Стефан Иванов под научното наблюдаване на проф. Николай Овчаров.
Прекрасните находки удостоверяват наблюденията ни от предходните години, че той е бил значим стопански център от основаването си през V в. до гибелта при османското настъпление в края на ХІV в. А към този момент е известно, че страната отхвърли да финансира разкопките от 2022 година и те бяха извършени единствено с помощта на Община Търговище. При тазгодишните изследвания са открити близо 200 скъпи находки. От тях над 20 са предметите от сребро, датирани във всички интервали от съществуването на Мисионис. Става дума за монети, дамски наушници и обеци от сребро и злато, пръстени и приложения за рангови болярски колани.
Шедьовърът на този сезон е неповторимият монумент на средновековното бижутерство - двустранен медалион от сребро с висока проба, като от двете страни са завършени прелестни бюстове на предводителя на Небесното воинство Архангел Михаил и светецът Спиридон – популярен вълшебник и настойник на занаятчиите. Става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуство от XI-XII в, изпълнено евентуално Константинопол. Това е част от огромна сребърна верига-огърлие, като начело е висял сребърен позлатен солиден епископски кръст-реликварий. Вътре съхранявали мощи на светци и частици от Светия кръст. Силно изтритите повърхности демонстрират, че сребърното колие е носено дълго по време на Второто българско царство.
От същия интервал са и десетината сребърни монети, отсечени от българските царе Иван Александър (1331-1371), Иван Шишман (1371-1395) и завоевателя на града – султан Мурад І (1362-1389). Българските сребърни аспри с облика на цар Иван Александър са с тегло с 1,7 г и високо наличие на благородния метал от към 930/1000. Те демонстрират възхода на стоково-паричните връзки във Второто българско царство през ХІІІ-ХІV в. Тогава са отсечени няколко десетки милиона екземпляри, които са популяризирани освен в царството, само че и в Сърбия, Влахия, Византия, Молдова, съветските княжества и измежду татаро-монголите на полуостров Крим.
Изключително значима е една сребърна монета от последното монетосечене на цар Иван Шишман, която е мощно обгоряла от пожара, обхванал града след завладяването от османците. На противоположната страна е изобразен нападащ лъв – герба на царете от края на Второто българско царство. Както е известно, той е прочут в две разновидности – нападащ и три полегнали лъва, доста сходен на герба на Английското кралство.
От тазгодишните разкопки произлизат и превъзходни филигранно направени сребърни пръстени и дамски наушници.
Особено значими са красивите приложения на болярски колан от ХІV в. Такива са били апликирани върху коланите на видни български аристократи, които, съгласно традицията, са им били дарявани персонално от царя при церемонии, сходно на посвещаването в рицарство в Западна Европа. В западноевропейските страни рицарските колани са изключително известни сред 1340 и 1410 година, когато са носени върху доспехите и издавали достолепието на притежателите им. Подобни оценки българските владетели са поръчвали в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове. Вече през XIV в. е допустимо и организирането на локално произвеждане.
Вероятно болярският колан от Мисионис е бил на някой от командирите, бранили до последно града от османските нашественици в края на ХІV в. От турските хронисти е известно, че неговият шеф изрично отхвърля да съобщи крепостта и бранителите се борят до последна капка кръв. Заради това смелите български воини умират почтено, а нашествениците изпепеляват прелестния град.
Прекрасните находки удостоверяват наблюденията ни от предходните години, че той е бил значим стопански център от основаването си през V в. до гибелта при османското настъпление в края на ХІV в. А към този момент е известно, че страната отхвърли да финансира разкопките от 2022 година и те бяха извършени единствено с помощта на Община Търговище. При тазгодишните изследвания са открити близо 200 скъпи находки. От тях над 20 са предметите от сребро, датирани във всички интервали от съществуването на Мисионис. Става дума за монети, дамски наушници и обеци от сребро и злато, пръстени и приложения за рангови болярски колани.
Шедьовърът на този сезон е неповторимият монумент на средновековното бижутерство - двустранен медалион от сребро с висока проба, като от двете страни са завършени прелестни бюстове на предводителя на Небесното воинство Архангел Михаил и светецът Спиридон – популярен вълшебник и настойник на занаятчиите. Става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуство от XI-XII в, изпълнено евентуално Константинопол. Това е част от огромна сребърна верига-огърлие, като начело е висял сребърен позлатен солиден епископски кръст-реликварий. Вътре съхранявали мощи на светци и частици от Светия кръст. Силно изтритите повърхности демонстрират, че сребърното колие е носено дълго по време на Второто българско царство.
От същия интервал са и десетината сребърни монети, отсечени от българските царе Иван Александър (1331-1371), Иван Шишман (1371-1395) и завоевателя на града – султан Мурад І (1362-1389). Българските сребърни аспри с облика на цар Иван Александър са с тегло с 1,7 г и високо наличие на благородния метал от към 930/1000. Те демонстрират възхода на стоково-паричните връзки във Второто българско царство през ХІІІ-ХІV в. Тогава са отсечени няколко десетки милиона екземпляри, които са популяризирани освен в царството, само че и в Сърбия, Влахия, Византия, Молдова, съветските княжества и измежду татаро-монголите на полуостров Крим.
Изключително значима е една сребърна монета от последното монетосечене на цар Иван Шишман, която е мощно обгоряла от пожара, обхванал града след завладяването от османците. На противоположната страна е изобразен нападащ лъв – герба на царете от края на Второто българско царство. Както е известно, той е прочут в две разновидности – нападащ и три полегнали лъва, доста сходен на герба на Английското кралство.
От тазгодишните разкопки произлизат и превъзходни филигранно направени сребърни пръстени и дамски наушници.
Особено значими са красивите приложения на болярски колан от ХІV в. Такива са били апликирани върху коланите на видни български аристократи, които, съгласно традицията, са им били дарявани персонално от царя при церемонии, сходно на посвещаването в рицарство в Западна Европа. В западноевропейските страни рицарските колани са изключително известни сред 1340 и 1410 година, когато са носени върху доспехите и издавали достолепието на притежателите им. Подобни оценки българските владетели са поръчвали в западни бижутерски ателиета като тези във Венеция, Дубровник и други градски центрове. Вече през XIV в. е допустимо и организирането на локално произвеждане.
Вероятно болярският колан от Мисионис е бил на някой от командирите, бранили до последно града от османските нашественици в края на ХІV в. От турските хронисти е известно, че неговият шеф изрично отхвърля да съобщи крепостта и бранителите се борят до последна капка кръв. Заради това смелите български воини умират почтено, а нашествениците изпепеляват прелестния град.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ