Германските консерватори се готвят за ерата след Меркел
Този партиен конгрес на ХДС беше конгрес на прехода. Защото през множеството време изглеждаше като първия конгрес след ерата Меркел. В ХДС явно се приготвят за времето след нея, разяснява Кристоф Щрак за " Дойче веле ".
Ангела Меркел попадна в обстановката на остарелия Конрад Аденауер и късния Хелмут Кол, най-дълго управлявалите канцлери от ХДС - надлежно от 1949 до 1963 и от 1982 до 1998 година. Да, Меркел към момента управлява партията и към момента не е застрашена. Защото в ХДС не обичат превратите. Но всички посочени от Меркел министри в новия кабинет (ако изобщо се стигне до нова необятна коалиция) са по-млади от нея, някои даже - много по-млади. Това важи и за новия общоприет секретар на партията Анегрет Крамп-Каренбауер. С други думи: ХДС гледа напред. И се развива.
Други излизат напред
Цели пет месеца след изборите за Бундестаг Меркел се опита да убеди съпартийците си да гласоподават за новата необятна коалиция. И съумя - делегатите на партийния конгрес утвърдиха с огромно болшинство съдружното съглашение. Това може и да звучи като " Да продължим в същия дух ". Но същинското обръщение на делегатите беше друго: " Да не продължаваме в същия дух ".
Този партиен конгрес не беше " конгресът на Меркел ". Да, тя държа най-дългата тирада, обясняваше и разясняваше за да убеди съпартийците си да дадат гласа си за съдружното съглашение. Но Анегрет Крамп-Каренбауер беше тази, която държа пламенната тирада.
По време на словото си Меркел приказва единствено за личната партия. Не назова нито една друга политическа мощ, с изключение на " Алтернатива за Германия " - дяснопопулистката партия, която канцлерката не загатваше съвсем в никакъв случай по време на предизборната битка.И по-късно пристигна ред на делегатите, които дадоха глас на своето отчаяние. Някои застанаха пред микрофона, с цел да заявят ясно своето " Не " на съдружния контракт. Един толкоз натоварен и мощно сериозен спор е много нехарактерен за ХДС, който другояче е прочут със прецизната организация на своите партийни конгреси.
Говорейки за Меркел, делегатите изказваха най-много благодарности за отминали неща. Но станеше ли дума за бъдещето на партията, за потребността от обновяване, те назоваваха - с голямо доверие в задатък - едно друго име: това на новия общоприет секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер. След последните избори партията си спести сериозния спор. Но ето, че в този момент той пристигна с тропот.
ХДС с Меркел - ХДС след Меркел
Най-сърдечните овации се чуха не след речта на Меркел, а при споменаването на отиващите си министри Херман Грьое и Томас де Мезиер и при първото наименуване на Анегрет Крамп-Каренбауер и на някогашния финансов министър Волфганг Шойбле. А четириминутните овации за Меркел се дължаха на елементарния факт, че някои от присъстващите продължаваха да ръкопляскат, въпреки че към този момент се бяха задълбочили в диалози със свои съпартийци. А някои от делегатите даже не помръднаха ръцете си след речта на Меркел.
С други думи: този партиен конгрес на ХДС беше конгрес на прехода. Конгрес, който през множеството време изглеждаше като първия след ерата Меркел.
Ангела Меркел попадна в обстановката на остарелия Конрад Аденауер и късния Хелмут Кол, най-дълго управлявалите канцлери от ХДС - надлежно от 1949 до 1963 и от 1982 до 1998 година. Да, Меркел към момента управлява партията и към момента не е застрашена. Защото в ХДС не обичат превратите. Но всички посочени от Меркел министри в новия кабинет (ако изобщо се стигне до нова необятна коалиция) са по-млади от нея, някои даже - много по-млади. Това важи и за новия общоприет секретар на партията Анегрет Крамп-Каренбауер. С други думи: ХДС гледа напред. И се развива.
Други излизат напред
Цели пет месеца след изборите за Бундестаг Меркел се опита да убеди съпартийците си да гласоподават за новата необятна коалиция. И съумя - делегатите на партийния конгрес утвърдиха с огромно болшинство съдружното съглашение. Това може и да звучи като " Да продължим в същия дух ". Но същинското обръщение на делегатите беше друго: " Да не продължаваме в същия дух ".
Този партиен конгрес не беше " конгресът на Меркел ". Да, тя държа най-дългата тирада, обясняваше и разясняваше за да убеди съпартийците си да дадат гласа си за съдружното съглашение. Но Анегрет Крамп-Каренбауер беше тази, която държа пламенната тирада.
По време на словото си Меркел приказва единствено за личната партия. Не назова нито една друга политическа мощ, с изключение на " Алтернатива за Германия " - дяснопопулистката партия, която канцлерката не загатваше съвсем в никакъв случай по време на предизборната битка.И по-късно пристигна ред на делегатите, които дадоха глас на своето отчаяние. Някои застанаха пред микрофона, с цел да заявят ясно своето " Не " на съдружния контракт. Един толкоз натоварен и мощно сериозен спор е много нехарактерен за ХДС, който другояче е прочут със прецизната организация на своите партийни конгреси.
Говорейки за Меркел, делегатите изказваха най-много благодарности за отминали неща. Но станеше ли дума за бъдещето на партията, за потребността от обновяване, те назоваваха - с голямо доверие в задатък - едно друго име: това на новия общоприет секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер. След последните избори партията си спести сериозния спор. Но ето, че в този момент той пристигна с тропот.
ХДС с Меркел - ХДС след Меркел
Най-сърдечните овации се чуха не след речта на Меркел, а при споменаването на отиващите си министри Херман Грьое и Томас де Мезиер и при първото наименуване на Анегрет Крамп-Каренбауер и на някогашния финансов министър Волфганг Шойбле. А четириминутните овации за Меркел се дължаха на елементарния факт, че някои от присъстващите продължаваха да ръкопляскат, въпреки че към този момент се бяха задълбочили в диалози със свои съпартийци. А някои от делегатите даже не помръднаха ръцете си след речта на Меркел.
С други думи: този партиен конгрес на ХДС беше конгрес на прехода. Конгрес, който през множеството време изглеждаше като първия след ерата Меркел.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ