ЕЦБ има само един полезен ход, ако не иска да разгневи пазарите
Този четвъртък шефовете на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще бъдат изправени пред особена обстановка – от тях се чака да оповестят нов пакет от фискални тласъци за стопанската система преди да бъдат оползотворени работещите сега схеми.
Досега ЕЦБ е изхарчила по-малко от една трета от избавителна стратегия за изкупуването на скъпи бумаги на стойност 750 милиарда евро, която бе оповестена през март. При настоящето движение, централната банка би трябвало да изчака до съвещанията си през юли или септември, с цел да може да реши дали избавителната стратегия е задоволително огромна, с цел да поеме дълга, издаден от най-тежко засегнатите от пандемията страни.
Освен това, пазарният напън, който тласна ЕЦБ към предприемане на деяние, се изпари - частично поради програмата за изкупуване на облигации и частично поради подхванатите от Европейски Съюз стъпки за основаване на фонд за възобновяване на европейската стопанска система в размер на 750 милиарда евро.
Въпреки всичко това, всеки ход на централната банка, друг от нарастване на програмата за изкупуване на скъпи бумаги, може да провокира пазарен потрес, сходен на този от месец март, когато ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард не отговори на упованията на упованията на пазарите, като не разгласи спомагателни ограничения.
Според множеството анкети на Блумбърг, извършени през предходната седмица, анализаторите чакат Управителният съвет на ЕЦБ да разгласи увеличение на програмата за изкупуване на активи с още 500 милиарда евро.
Икономистът от Barenberg Холгър Шмийдинг счита, че централната банка ще разшири програмата си, само че прави оценка на 60% вероятността това да бъде оповестено по време на утрешното съвещание.
„ Почти несъмнено е, че Европейската централна банка ще усили размера на своята Програмата за покупка на облигации по време на пандемията (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP) по време на срещата на 4 юни. При актуалното движение на изкупване и надигащите си финансови проблеми в Италия, тя би трябвало да бъде увеличена до над 1 трилион евро “, разяснява Дейвид Пауъл, икономист за еврозоната в Bloomberg Economics.
Управителите на ЕЦБ могат да винят единствено себе си за упованията на пазарите. От ЕЦБ неведнъж обявиха, че при потребност ще подсилят антикризисните си стратегии.
Самата Лагард съобщи в края на предишния месец, че стопанската система на Еврозоната ще се свие с сред 8% и 12% през тази година поради пандемията от ковид. По-рано ЕЦБ предвижда спад на брутния вътрешен артикул на Еврозоната от 5% до 12%, само че Лагард изясни, че „ най-лекият сюжети “ към този момент не вероятен и че действителният резултат ще бъде сред „ междинния “ и „ тежкия “ сюжети.
Освен това, фондът за възобновяване на европейската стопанска система, които доста анализатори дефинираха като исторически пробив във фискалната политиката на Европейски Съюз, би трябвало първо да бъде утвърден от всички 27-страни членки на блока. Той обаче среща съпротива от т.нар „ Пестеливата четворка " - Холандия, Австрия, Дания и Швеция, като доста анализатори чакат да бъдат импортирани промени в структурата на фонда, преди тези четири страни да го одобрят. На всичкото от горната страна, даже и предлагането да бъде признато, изплащането на средствата ще стартира чак през идната година.
На управниците също по този начин ще бъде припомнено, че Европа към момента не се е върнала към „ естественото “, защото съвещанието на ЕЦБ още веднъж ще бъде виртуално. Много страни облекчават ограничаващите ограничения против короанвируса, само че в същото време с това предизвестяват жителите си да продължат да съблюдават ограниченията за обществено разграничаване, защото в противоположен случаи рискуват експлоадиране на втора вълна от вируса.
„ Видимо е, че ЕЦБ може даде мотив за отсрочване на нарастването на програмата “, разяснява Пит Кристенсен от Danske Bank. „ Централната банка може да каже: дано да изчакаме и да забележим по какъв начин ще се показват стопанските системи, след тяхното отваряне, преди да се ангажираме с разширение на програмата. Сега обаче не време да се вършим на герои. Съществуват огромни опасности и аз считам, че ЕЦБ не може да си разреши да отсрочва “, прибавя той.
Досега ЕЦБ е изхарчила по-малко от една трета от избавителна стратегия за изкупуването на скъпи бумаги на стойност 750 милиарда евро, която бе оповестена през март. При настоящето движение, централната банка би трябвало да изчака до съвещанията си през юли или септември, с цел да може да реши дали избавителната стратегия е задоволително огромна, с цел да поеме дълга, издаден от най-тежко засегнатите от пандемията страни.
Освен това, пазарният напън, който тласна ЕЦБ към предприемане на деяние, се изпари - частично поради програмата за изкупуване на облигации и частично поради подхванатите от Европейски Съюз стъпки за основаване на фонд за възобновяване на европейската стопанска система в размер на 750 милиарда евро.
Въпреки всичко това, всеки ход на централната банка, друг от нарастване на програмата за изкупуване на скъпи бумаги, може да провокира пазарен потрес, сходен на този от месец март, когато ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард не отговори на упованията на упованията на пазарите, като не разгласи спомагателни ограничения.
Според множеството анкети на Блумбърг, извършени през предходната седмица, анализаторите чакат Управителният съвет на ЕЦБ да разгласи увеличение на програмата за изкупуване на активи с още 500 милиарда евро.
Икономистът от Barenberg Холгър Шмийдинг счита, че централната банка ще разшири програмата си, само че прави оценка на 60% вероятността това да бъде оповестено по време на утрешното съвещание.
„ Почти несъмнено е, че Европейската централна банка ще усили размера на своята Програмата за покупка на облигации по време на пандемията (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP) по време на срещата на 4 юни. При актуалното движение на изкупване и надигащите си финансови проблеми в Италия, тя би трябвало да бъде увеличена до над 1 трилион евро “, разяснява Дейвид Пауъл, икономист за еврозоната в Bloomberg Economics.
Управителите на ЕЦБ могат да винят единствено себе си за упованията на пазарите. От ЕЦБ неведнъж обявиха, че при потребност ще подсилят антикризисните си стратегии.
Самата Лагард съобщи в края на предишния месец, че стопанската система на Еврозоната ще се свие с сред 8% и 12% през тази година поради пандемията от ковид. По-рано ЕЦБ предвижда спад на брутния вътрешен артикул на Еврозоната от 5% до 12%, само че Лагард изясни, че „ най-лекият сюжети “ към този момент не вероятен и че действителният резултат ще бъде сред „ междинния “ и „ тежкия “ сюжети.
Освен това, фондът за възобновяване на европейската стопанска система, които доста анализатори дефинираха като исторически пробив във фискалната политиката на Европейски Съюз, би трябвало първо да бъде утвърден от всички 27-страни членки на блока. Той обаче среща съпротива от т.нар „ Пестеливата четворка " - Холандия, Австрия, Дания и Швеция, като доста анализатори чакат да бъдат импортирани промени в структурата на фонда, преди тези четири страни да го одобрят. На всичкото от горната страна, даже и предлагането да бъде признато, изплащането на средствата ще стартира чак през идната година.
На управниците също по този начин ще бъде припомнено, че Европа към момента не се е върнала към „ естественото “, защото съвещанието на ЕЦБ още веднъж ще бъде виртуално. Много страни облекчават ограничаващите ограничения против короанвируса, само че в същото време с това предизвестяват жителите си да продължат да съблюдават ограниченията за обществено разграничаване, защото в противоположен случаи рискуват експлоадиране на втора вълна от вируса.
„ Видимо е, че ЕЦБ може даде мотив за отсрочване на нарастването на програмата “, разяснява Пит Кристенсен от Danske Bank. „ Централната банка може да каже: дано да изчакаме и да забележим по какъв начин ще се показват стопанските системи, след тяхното отваряне, преди да се ангажираме с разширение на програмата. Сега обаче не време да се вършим на герои. Съществуват огромни опасности и аз считам, че ЕЦБ не може да си разреши да отсрочва “, прибавя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ