Не осъзнаваме колко сме силни. Даниел Роър, който разказа историята на Навални
Той стартира пътя си в киното без никаква предварителна подготовка - с малко техника, режисьорски инстинкт и огромна доза шанс. Днес филмът му „ Навални “ печели най-големите международни награди за документалистика и предизвиква хората по света да бъдат дейни жители.
През 2020 година младият канадски режисьор Даниел Роър попада на точното място в точния миг. Тогава за пръв път среща съветския опозиционер Алексей Навални и българския проверяващ публицист Христо Грозев и дружно с тях стартира да снима документален филм. Той наблюдава следствието на заговора за отравянето на Навални през лятото на същата година.
В неделя този филм беше разгласен за най-хубавата документална лента на премиите БАФТА (Британска академия за кино и телевизионно изкуство). „ Навални “ на Роър е номиниран и за „ Оскар “ , като церемонията на Академията следва на 13 март.
За 30-годишния самообразован режисьор това е огромен триумф. Киното постоянно е участвало в живота му като точка, в която се срещат всички негови ползи. Истинското решение, което Роър би трябвало да вземе за професионалното си развиване, е изборът да се занимава точно с писмено кино.
„ Документалистиката значи да пътуваш, да се срещаш с забавни хора и нови култури. Това желаех да върша в действителност “, споделя режисьорът в подкаст предаване. „ Това е извънредно предизвикателство, танц на шанса и инстинкта. По същия метод, както художникът Джаксън Полък хвърля багра по платното, по този начин фотографирам и аз “, прибавя той пред списанието PopMatters.
Родом от Торонто, Роър приключва гимназия по изкуства с много невисок триумф, само че въпреки всичко съумява да получи стипендия за лицей в Савана, Джорджия (САЩ). Там той прекарва една година в търсене на забавни истории в постиндустриални градове.
Формалното обучение обаче бързо се оказва незадоволително. Роър напуща колежа и стартира да пътува в разнообразни страни, където прави къси документални филми. В Израел, покрай линията Газа, той отива единствено с една раница техническо съоръжение. „ Не знаех защо ще бъде филмът ми там, просто желаех да се предизвикам - имам пет седмици и би трябвало да намеря добра история “, споделя режисьорът.
Роър снима сходни филми и в Уганда и Арктика. „ Направих всичко това на 19-20 години, напълно самичък, подтикван от младежка доверчивост. Изобщо не познавах процесите, просто знаех, че обичам да върша филми “.
Този опит го научава какво значи да бъдеш режисьор и да градиш лична сензитивност и жанр на правене на филми. Уроците от първите къси ленти са от голяма изгода в работата на Роър по най-големия му план до момента - документалния филм „ Навални “ .
„ Нямах съответен опит, който да ме направи подобаващ претендент за режисьор на този филм. Просто бях на точното място в точния миг и с точния човек - Христо Грозев “, споделя Роър пред PopMatters.
Грозев и Роър се срещат с съветския опозиционер Алексей Навални и съумяват да го убедят, че си коства да се направи филм, проследяващ историята и следствието на опита за неговото ликвидиране и ролята на Кремъл в отравянето му на 20 август 2020 година
„ Историята на това отравяне е съвсем художествена. Сякаш хората, които са написали поредицата за Борн или за Джеймс Бонд, са си не запомнили сюжетите “, споделя Роър пред Си Ен Ен.
Навални приема предлагането на режисьора и фотосите стартират съвсем незабавно. Цялата работа по документалния филм минава в цялостна загадка. „ В продължение на година от живота ни аз и сътрудниците ми като че ли имахме двойна идентичност, не можехме да споделим с приятелите и фамилията си какво вършим “, споделя Роър.
Той се усеща изменен от „ Навални “. Създаването на лентата го подтиква да излезе от зоната си на комфорт като режисьор и като човек, а срещите с съветския опозиционер го карат да се замисли съществено за личните си политически упоритости - назад в Канада, Роър желае да се кандидатира за народен представител.
Въпреки това, когато го питат за бъдещите му проекти, режисьорът заобикаля въпроса и насочва вниманието назад към Навални, който сега излежава ефикасна присъда в съветски лагер.
На тазгодишния фестивал „ Сънданс “ Роър изрази вярата си, че светът ще успее да види кино лентата и да разбере значимостта на това Навални да остане жив и да бъде сложено началото на нова, демократична епоха в Русия.
„ Не осъзнаваме какъв брой сме мощни. За да победи злото, е нужно единствено положителните хора да не вършат нищо “, споделя Навални в края на кино лентата, в отговор на молбата на Роър да насочи обръщение към своите съграждани в Русия.
„ Това не е апел единствено към съветските жители, това е апел към жителите по целия свят “, споделя режисьорът на кино лентата пред СкайНюз и напомня, че авторитаризъм няма единствено в Русия.
„ Ако хората спрат да обръщат внимание, неприятните ще завоюват. Независимо дали става въпрос за властническите водачи в Бразилия, Унгария, Турция, Русия, Китай или Съединени американски щати. Алексей просто желае да ни напомни, че не би трябвало да бъдем безучастни. “
През 2020 година младият канадски режисьор Даниел Роър попада на точното място в точния миг. Тогава за пръв път среща съветския опозиционер Алексей Навални и българския проверяващ публицист Христо Грозев и дружно с тях стартира да снима документален филм. Той наблюдава следствието на заговора за отравянето на Навални през лятото на същата година.
В неделя този филм беше разгласен за най-хубавата документална лента на премиите БАФТА (Британска академия за кино и телевизионно изкуство). „ Навални “ на Роър е номиниран и за „ Оскар “ , като церемонията на Академията следва на 13 март.
За 30-годишния самообразован режисьор това е огромен триумф. Киното постоянно е участвало в живота му като точка, в която се срещат всички негови ползи. Истинското решение, което Роър би трябвало да вземе за професионалното си развиване, е изборът да се занимава точно с писмено кино.
„ Документалистиката значи да пътуваш, да се срещаш с забавни хора и нови култури. Това желаех да върша в действителност “, споделя режисьорът в подкаст предаване. „ Това е извънредно предизвикателство, танц на шанса и инстинкта. По същия метод, както художникът Джаксън Полък хвърля багра по платното, по този начин фотографирам и аз “, прибавя той пред списанието PopMatters.
Родом от Торонто, Роър приключва гимназия по изкуства с много невисок триумф, само че въпреки всичко съумява да получи стипендия за лицей в Савана, Джорджия (САЩ). Там той прекарва една година в търсене на забавни истории в постиндустриални градове.
Формалното обучение обаче бързо се оказва незадоволително. Роър напуща колежа и стартира да пътува в разнообразни страни, където прави къси документални филми. В Израел, покрай линията Газа, той отива единствено с една раница техническо съоръжение. „ Не знаех защо ще бъде филмът ми там, просто желаех да се предизвикам - имам пет седмици и би трябвало да намеря добра история “, споделя режисьорът.
Роър снима сходни филми и в Уганда и Арктика. „ Направих всичко това на 19-20 години, напълно самичък, подтикван от младежка доверчивост. Изобщо не познавах процесите, просто знаех, че обичам да върша филми “.
Този опит го научава какво значи да бъдеш режисьор и да градиш лична сензитивност и жанр на правене на филми. Уроците от първите къси ленти са от голяма изгода в работата на Роър по най-големия му план до момента - документалния филм „ Навални “ .
„ Нямах съответен опит, който да ме направи подобаващ претендент за режисьор на този филм. Просто бях на точното място в точния миг и с точния човек - Христо Грозев “, споделя Роър пред PopMatters.
Грозев и Роър се срещат с съветския опозиционер Алексей Навални и съумяват да го убедят, че си коства да се направи филм, проследяващ историята и следствието на опита за неговото ликвидиране и ролята на Кремъл в отравянето му на 20 август 2020 година
„ Историята на това отравяне е съвсем художествена. Сякаш хората, които са написали поредицата за Борн или за Джеймс Бонд, са си не запомнили сюжетите “, споделя Роър пред Си Ен Ен.
Навални приема предлагането на режисьора и фотосите стартират съвсем незабавно. Цялата работа по документалния филм минава в цялостна загадка. „ В продължение на година от живота ни аз и сътрудниците ми като че ли имахме двойна идентичност, не можехме да споделим с приятелите и фамилията си какво вършим “, споделя Роър.
Той се усеща изменен от „ Навални “. Създаването на лентата го подтиква да излезе от зоната си на комфорт като режисьор и като човек, а срещите с съветския опозиционер го карат да се замисли съществено за личните си политически упоритости - назад в Канада, Роър желае да се кандидатира за народен представител.
Въпреки това, когато го питат за бъдещите му проекти, режисьорът заобикаля въпроса и насочва вниманието назад към Навални, който сега излежава ефикасна присъда в съветски лагер.
На тазгодишния фестивал „ Сънданс “ Роър изрази вярата си, че светът ще успее да види кино лентата и да разбере значимостта на това Навални да остане жив и да бъде сложено началото на нова, демократична епоха в Русия.
„ Не осъзнаваме какъв брой сме мощни. За да победи злото, е нужно единствено положителните хора да не вършат нищо “, споделя Навални в края на кино лентата, в отговор на молбата на Роър да насочи обръщение към своите съграждани в Русия.
„ Това не е апел единствено към съветските жители, това е апел към жителите по целия свят “, споделя режисьорът на кино лентата пред СкайНюз и напомня, че авторитаризъм няма единствено в Русия.
„ Ако хората спрат да обръщат внимание, неприятните ще завоюват. Независимо дали става въпрос за властническите водачи в Бразилия, Унгария, Турция, Русия, Китай или Съединени американски щати. Алексей просто желае да ни напомни, че не би трябвало да бъдем безучастни. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ