Социален регрес. Защо пенсионната реформа на Макрон води до нови протести
Той към този момент завоюва втория си и финален мандат. След него няма да е президент на Франция. Сега Еманюел Макрон е решил да направи най-оспорваната промяна: пенсионната. Много хора са срещу, включително крайната левица и крайната десница. В четвъртък стартират стачки и митинги.
Франция отново е изправена пред обществено неодобрение. В четвъртък затворени учебни заведения, спрени влакове, понижено подаване на ток за предприятията. Летището Орли ще анулира всеки пети полет. Рафинериите ще спрат работа за 24 часа, а другата седмица - за 48 часа. В Париж няма да действат три линии на метрото, а една ще работи с половината от потенциала си.
Причината за всичко това е решението на френския президент Еманюел Макрон да прокара пенсионна промяна в страната. Тя планува нарастване на годините трудов стаж и на възрастта, нужна за цялостна пенсия.
Идеята на Макрон за пенсионна промяна датира от 2017 година, когато беше определен за президент. В първия му мандат тя беше посрещната с всеобщи митинги и стачки. Връщането на тематиката на масата от държавното управление му в този момент рискува да повтори историята - синдикатите стягат всеобщи демонстрации.
Разликата е, че през днешния ден Макрон е към този момент във втория си и финален президентски мандат, откакто завоюва изборите през април 2022 година През декември той сподели, че е решен да реализира промяната си през 2023 година. Ето какво планува тя.
Какво ще се промени
На 10 януари министър-председателката на Франция Елизабет Борн показа предложенията на кабинета за пенсионна промяна. Основната смяна е увеличение на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 година
Това ще се случи гладко, като всяка година от 2023 година нататък минималната възраст за заявяване на пенсия ще се усилва с три месеца. Така задачата от 64 години ще може да бъде достигната през 2030 година
Предвижда се и увеличение на общия брой години, които хората би трябвало да работят, с цел да получат право на цялостна пенсия - от 42 на 43 години. Това ще се случи от 2027 година
Право на ранно пенсиониране не престават да имат хората с специалности, които се считат за физически или душевен натоварващи. В тази категория са служители на реда, надзиратели в затвори, пожарникари и ръководители на полети. Възрастта за ранно пенсиониране ще бъде увеличена със същия брой години, с който и в общоприетите случаи.
Премахват се обаче така наречен " специфични режими " с ранна пенсионна възраст и компенсации за железопътни служащи, служащи в областта на електроснабдяването, газоснабдяването и други.
Борн също по този начин сподели, че промяната ще разреши минималната държавна пенсия за служащите с ниски приходи да се усили приблизително със 100 евро, като доближи към 1200 евро на месец.
Защо Макрон държи на промяната
Кабинетът на френския президент аргументира препоръчаната промяна с това, че като работят повече, бъдещите пенсионери ще могат да получават по-високи пенсии.
Освен това твърди, че французите живеят по-дълго, в сравнение с преди, и би трябвало да работят по-дълго, с цел да бъде пенсионната система финансово устойчива.
Според отчет на Консултативния съвет по пенсиите (Conseil d`orientation des retraites) " сред 2023 и 2027 година финансите на пенсионната система ще се влошат доста ", a до 2032 година ще доближат недостиг сред 0,3 и 0,4 % от Брутният вътрешен продукт. Това е еднакво на малко над 10 милиарда евро годишно.
По думите на Елизабет Борн би било " безконтролно " да не се подхващат дейности във връзка с плануваните дефицити. " Това неизбежно би довело до голямо нарастване на налозите, понижаване на пенсиите и би представлявало опасност за нашата пенсионна система ", сподели тя.
Реформата беше подкрепена и от главния съюз на работодателите във Франция МEDEF.
Телевизия Франс 24 отбелязва, че множеството прилежащи на Франция страни са нараснали пенсионната възраст до 65 години или повече, както и че цялата пенсионна система е коствала на френското държавно управление 14% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година - повече, в сравнение с в останалите индустриални страни.
Защо промяната е противоречива
Пенсионната промяна е предизборно заричане на Макрон още преди да бъде определен за президент за първи път през 2017 година Агенция Блумбърг напомня, че я е наричал " промяната на промените ". Първоначалните опити да я прокара бяха несполучливи. Предизвикаха национални стачки и митинги. По-късно пандемията от ковид в допълнение забави желанията на Макрон.
Тази година обаче френският президент е решен дефинитивно да осъществя желанията си, откакто завоюва изборите през април 2022 година и получи втори президентски мандат. Това още веднъж разсъни мощно публично неодобрение и провокира рецензии от политическите му съперници.
Осемте съществени синдиката във Франция оповестиха стачки на 19 януари. Неодобрение показаха лявоцентристките и твърдо левите профсъюзи, които вместо увеличение на годините труд оферират да се усилят вноските от заплатите, които работодателите заплащат на страната за пенсионно обезпечаване на служащите.
Една от най-бруталните пенсионни промени през последните 30 годиниЛоран Берже
Ръководителят на профсъюза CFDT ( " Френска демократична конфедерация на труда " ) Лоран Берже, сподели по адрес на проектите на държавното управление, че това е " една от най-бруталните пенсионни промени през последните 30 години ". Филип Мартинес, общоприет секретар на профсъюза CGT ( " Генерална конфедерация на труда " ), прикани за стачки.
Според неотдавнашно социологическо изследване, представено от Би Би Си, 80 % от популацията на Франция се опълчва на увеличението на пенсионната възраст до 64 години.
Лидерът на лявата партия " Непокорна Франция " Жан-Люк Меленшон назова промяната " сериозен обществен декаданс ", а водачът на крайнодясната " Национален фронт " Марин льо Пен написа в Туитър, че тя е " несправедлива " и че партията ѝ ще я блокира.
Подкрепата на опозицията е нужна на Макрон, защото неговият центристки алианс загуби парламентарното си болшинство в края на 2022 година, а множеството опозиционни партии са срещу измененията в пенсионната система.
Затова държавното управление ще се стреми да търси компромис с някои от парламентарните групи. Най-реалистично е поддръжка да обезпечи консервативната партия " Републиканците ".
В случай, че това не се случи, Борн има право да употребява конституционно пълномощие, познато като член 49, параграф 3, което ѝ разрешава да прокарва закони без гласоподаване. Това обаче би могло да докара до избор на съмнение, който ще има капацитета да смъкна държавното управление, написа Франс 24.
Очаква се парламентарните диспути по тематиката да стартират през февруари.
Франция отново е изправена пред обществено неодобрение. В четвъртък затворени учебни заведения, спрени влакове, понижено подаване на ток за предприятията. Летището Орли ще анулира всеки пети полет. Рафинериите ще спрат работа за 24 часа, а другата седмица - за 48 часа. В Париж няма да действат три линии на метрото, а една ще работи с половината от потенциала си.
Причината за всичко това е решението на френския президент Еманюел Макрон да прокара пенсионна промяна в страната. Тя планува нарастване на годините трудов стаж и на възрастта, нужна за цялостна пенсия.
Идеята на Макрон за пенсионна промяна датира от 2017 година, когато беше определен за президент. В първия му мандат тя беше посрещната с всеобщи митинги и стачки. Връщането на тематиката на масата от държавното управление му в този момент рискува да повтори историята - синдикатите стягат всеобщи демонстрации.
Разликата е, че през днешния ден Макрон е към този момент във втория си и финален президентски мандат, откакто завоюва изборите през април 2022 година През декември той сподели, че е решен да реализира промяната си през 2023 година. Ето какво планува тя.
Какво ще се промени
На 10 януари министър-председателката на Франция Елизабет Борн показа предложенията на кабинета за пенсионна промяна. Основната смяна е увеличение на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 година
Това ще се случи гладко, като всяка година от 2023 година нататък минималната възраст за заявяване на пенсия ще се усилва с три месеца. Така задачата от 64 години ще може да бъде достигната през 2030 година
Предвижда се и увеличение на общия брой години, които хората би трябвало да работят, с цел да получат право на цялостна пенсия - от 42 на 43 години. Това ще се случи от 2027 година
Право на ранно пенсиониране не престават да имат хората с специалности, които се считат за физически или душевен натоварващи. В тази категория са служители на реда, надзиратели в затвори, пожарникари и ръководители на полети. Възрастта за ранно пенсиониране ще бъде увеличена със същия брой години, с който и в общоприетите случаи.
Премахват се обаче така наречен " специфични режими " с ранна пенсионна възраст и компенсации за железопътни служащи, служащи в областта на електроснабдяването, газоснабдяването и други.
Борн също по този начин сподели, че промяната ще разреши минималната държавна пенсия за служащите с ниски приходи да се усили приблизително със 100 евро, като доближи към 1200 евро на месец.
Защо Макрон държи на промяната
Кабинетът на френския президент аргументира препоръчаната промяна с това, че като работят повече, бъдещите пенсионери ще могат да получават по-високи пенсии.
Освен това твърди, че французите живеят по-дълго, в сравнение с преди, и би трябвало да работят по-дълго, с цел да бъде пенсионната система финансово устойчива.
Според отчет на Консултативния съвет по пенсиите (Conseil d`orientation des retraites) " сред 2023 и 2027 година финансите на пенсионната система ще се влошат доста ", a до 2032 година ще доближат недостиг сред 0,3 и 0,4 % от Брутният вътрешен продукт. Това е еднакво на малко над 10 милиарда евро годишно.
По думите на Елизабет Борн би било " безконтролно " да не се подхващат дейности във връзка с плануваните дефицити. " Това неизбежно би довело до голямо нарастване на налозите, понижаване на пенсиите и би представлявало опасност за нашата пенсионна система ", сподели тя.
Реформата беше подкрепена и от главния съюз на работодателите във Франция МEDEF.
Телевизия Франс 24 отбелязва, че множеството прилежащи на Франция страни са нараснали пенсионната възраст до 65 години или повече, както и че цялата пенсионна система е коствала на френското държавно управление 14% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година - повече, в сравнение с в останалите индустриални страни.
Защо промяната е противоречива
Пенсионната промяна е предизборно заричане на Макрон още преди да бъде определен за президент за първи път през 2017 година Агенция Блумбърг напомня, че я е наричал " промяната на промените ". Първоначалните опити да я прокара бяха несполучливи. Предизвикаха национални стачки и митинги. По-късно пандемията от ковид в допълнение забави желанията на Макрон.
Тази година обаче френският президент е решен дефинитивно да осъществя желанията си, откакто завоюва изборите през април 2022 година и получи втори президентски мандат. Това още веднъж разсъни мощно публично неодобрение и провокира рецензии от политическите му съперници.
Осемте съществени синдиката във Франция оповестиха стачки на 19 януари. Неодобрение показаха лявоцентристките и твърдо левите профсъюзи, които вместо увеличение на годините труд оферират да се усилят вноските от заплатите, които работодателите заплащат на страната за пенсионно обезпечаване на служащите.
Една от най-бруталните пенсионни промени през последните 30 годиниЛоран Берже
Ръководителят на профсъюза CFDT ( " Френска демократична конфедерация на труда " ) Лоран Берже, сподели по адрес на проектите на държавното управление, че това е " една от най-бруталните пенсионни промени през последните 30 години ". Филип Мартинес, общоприет секретар на профсъюза CGT ( " Генерална конфедерация на труда " ), прикани за стачки.
Според неотдавнашно социологическо изследване, представено от Би Би Си, 80 % от популацията на Франция се опълчва на увеличението на пенсионната възраст до 64 години.
Лидерът на лявата партия " Непокорна Франция " Жан-Люк Меленшон назова промяната " сериозен обществен декаданс ", а водачът на крайнодясната " Национален фронт " Марин льо Пен написа в Туитър, че тя е " несправедлива " и че партията ѝ ще я блокира.
Подкрепата на опозицията е нужна на Макрон, защото неговият центристки алианс загуби парламентарното си болшинство в края на 2022 година, а множеството опозиционни партии са срещу измененията в пенсионната система.
Затова държавното управление ще се стреми да търси компромис с някои от парламентарните групи. Най-реалистично е поддръжка да обезпечи консервативната партия " Републиканците ".
В случай, че това не се случи, Борн има право да употребява конституционно пълномощие, познато като член 49, параграф 3, което ѝ разрешава да прокарва закони без гласоподаване. Това обаче би могло да докара до избор на съмнение, който ще има капацитета да смъкна държавното управление, написа Франс 24.
Очаква се парламентарните диспути по тематиката да стартират през февруари.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ