Сянката на Пиночет тегне над изборите в Чили
Той към този момент 11 години не е измежду живите, само че сянката му все така тегне над президентските избори в Чили - диктаторът Аугусто Пиночет има още почитатели в страната, която е на ръба отново да връчи властта на десни сили. Режимът му (1973-1990 г.) е упрекван в 3200 убийства и случаи на безследно изчезнали, само че 12% от чилийците го считат за " един от най-хубавите президенти в историята на страната ", сочи неотдавнашна анкета на Центъра за публични проучвания.
Безспорен любимец във вота, предприемачът милиардер Себастиан Пинера, оглавявал към този момент Чили от 2010 до 2014 година, се показва като десноцентрист. Всичко сочи, че той няма да завоюва още на първия тур и с цел да се нанесе още веднъж в двореца " Ла Монеда ", на втория ще би трябвало да потърси поддръжка от най-твърдата десница.
А вдясно от десницата в конкуренцията нахлу ултраконсервативният народен представител Хосе Антонио Каст. Обявил се без терзание за правоприемник на починалия деспот, претендентът подтикна и Себастиан Пинера да втвърди тона в предизборната си акция, където на митингите от време на време се чуваха крясъци " Да живее Пиночет! ".
" Пиночетизмът " отслабва с годините, само че си остава действително събитие в Чили с значително последователи в най-горните съсловия и голямо въздействие върху Независимия либерален съюз, най-голямата политическа партия в страната.
Вероятният предстоящ президент мъчно би могъл да го пренебрегне. " Пинера не е пиночетист, само че има потребност от пиночетизма ", изяснява за Агенция Франс Прес Раул Елгета, аналитик от Университета на Сантяго.
В чилийското общество, консервативно, само че разтърсвано през последните години от прогресистки публични промени (декриминализиране на абортите, легализиране на еднополовите бракове и т. н.), прокарвани от досегашния президент, социалистката Мишел Бачелет, Хосе Антонио Каст се стреми да събере гласовете на най-твърдата десница.
Той се афишира срещу абортите по избор, поддържа затварянето на границите за мигранти и свободното носене на оръжие за битка против несигурността; твърди, че би стрелял без съмнение, в случай че нарушител влезе в дома му. С изказванията си той наруши едно табу - отбрани обществено личността на Пиночет - и подвигна огромен звук в медиите, само че едвам 3 на 100 от гласоподавателите декларират в изследвания, че ще гласоподават за него.
Икономическо завещание
" Във втория тур (...) Пинера ще би трябвало да застане на по-умерени позиции, с цел да завоюва ", счита Патрисио Навиа, аналитик от Нюйоркския университет, съгласно който някогашният деспот не буди толкоз възторзи. " Пиночетизмът към този момент умря или е изтласкан надалеч в периферията ", твърди той.
© Rickey Rogers, Reuters
Голяма част от обществото обаче все по този начин цени политическото и най-много икономическото му завещание, подчертания демократизъм, трансферирал опазването на здравето, образованието и пенсиите в ръцете на частния бранш.
Двайсет и седем години след края на режима виждаме, че държавното управление на Мишел Бачелет е разрушило единствено въведената от него изборна система (благоприятствала дълго време десницата); само че тя възнамерява и промени в построения от него елитаристки учебен модел.
Принуден да измести вдясно центъра на акцията си, Себастиан Пинера загърби към този момент концепцията да се показа като водач на една актуализирана десница, отърсила се от наследството на Пиночет. Той постоянно е търсел метод да се дистанцира - през 1988 да вземем за пример гласоподава с " не " на плебисцита, ускорил рухването на режима.
След това, до момента в който управляваше, упрекна една от десните партии, че приютява " пасивни съучастници " на диктатурата. Взе също историческото решение да ликвидира един специфичен затвор за причинители на закононарушения против човешките права.
Този път обаче цели да се показа като съдбоносен водач и даде обещание, че в случай че Бачелет затвори, както тя разгласи, и различен затвор за такива нарушители - в Пунта Пеуко, той неотложно ще го отвори още веднъж. Режимът на Аугусто Пиночет падна, откакто изгуби плебисцита през 1988 година, само че някогашният деспот остана отпред на армията още осем години, а след това бе сенатор до 2001 година Той умря от инфаркт през декември 2006 година, без да получи никаква присъда. /БТА
Безспорен любимец във вота, предприемачът милиардер Себастиан Пинера, оглавявал към този момент Чили от 2010 до 2014 година, се показва като десноцентрист. Всичко сочи, че той няма да завоюва още на първия тур и с цел да се нанесе още веднъж в двореца " Ла Монеда ", на втория ще би трябвало да потърси поддръжка от най-твърдата десница.
А вдясно от десницата в конкуренцията нахлу ултраконсервативният народен представител Хосе Антонио Каст. Обявил се без терзание за правоприемник на починалия деспот, претендентът подтикна и Себастиан Пинера да втвърди тона в предизборната си акция, където на митингите от време на време се чуваха крясъци " Да живее Пиночет! ".
" Пиночетизмът " отслабва с годините, само че си остава действително събитие в Чили с значително последователи в най-горните съсловия и голямо въздействие върху Независимия либерален съюз, най-голямата политическа партия в страната.
Вероятният предстоящ президент мъчно би могъл да го пренебрегне. " Пинера не е пиночетист, само че има потребност от пиночетизма ", изяснява за Агенция Франс Прес Раул Елгета, аналитик от Университета на Сантяго.
В чилийското общество, консервативно, само че разтърсвано през последните години от прогресистки публични промени (декриминализиране на абортите, легализиране на еднополовите бракове и т. н.), прокарвани от досегашния президент, социалистката Мишел Бачелет, Хосе Антонио Каст се стреми да събере гласовете на най-твърдата десница.
Той се афишира срещу абортите по избор, поддържа затварянето на границите за мигранти и свободното носене на оръжие за битка против несигурността; твърди, че би стрелял без съмнение, в случай че нарушител влезе в дома му. С изказванията си той наруши едно табу - отбрани обществено личността на Пиночет - и подвигна огромен звук в медиите, само че едвам 3 на 100 от гласоподавателите декларират в изследвания, че ще гласоподават за него.
Икономическо завещание
" Във втория тур (...) Пинера ще би трябвало да застане на по-умерени позиции, с цел да завоюва ", счита Патрисио Навиа, аналитик от Нюйоркския университет, съгласно който някогашният деспот не буди толкоз възторзи. " Пиночетизмът към този момент умря или е изтласкан надалеч в периферията ", твърди той.
© Rickey Rogers, Reuters
Голяма част от обществото обаче все по този начин цени политическото и най-много икономическото му завещание, подчертания демократизъм, трансферирал опазването на здравето, образованието и пенсиите в ръцете на частния бранш.
Двайсет и седем години след края на режима виждаме, че държавното управление на Мишел Бачелет е разрушило единствено въведената от него изборна система (благоприятствала дълго време десницата); само че тя възнамерява и промени в построения от него елитаристки учебен модел.
Принуден да измести вдясно центъра на акцията си, Себастиан Пинера загърби към този момент концепцията да се показа като водач на една актуализирана десница, отърсила се от наследството на Пиночет. Той постоянно е търсел метод да се дистанцира - през 1988 да вземем за пример гласоподава с " не " на плебисцита, ускорил рухването на режима.
След това, до момента в който управляваше, упрекна една от десните партии, че приютява " пасивни съучастници " на диктатурата. Взе също историческото решение да ликвидира един специфичен затвор за причинители на закононарушения против човешките права.
Този път обаче цели да се показа като съдбоносен водач и даде обещание, че в случай че Бачелет затвори, както тя разгласи, и различен затвор за такива нарушители - в Пунта Пеуко, той неотложно ще го отвори още веднъж. Режимът на Аугусто Пиночет падна, откакто изгуби плебисцита през 1988 година, само че някогашният деспот остана отпред на армията още осем години, а след това бе сенатор до 2001 година Той умря от инфаркт през декември 2006 година, без да получи никаква присъда. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ