Той ти казва: Просто се успокойТи искаш да кажеш: Добре,

Той ти споделя: ” Просто се успокой ”

Ти искаш да кажеш: ” Добре, само че КАК!? ”

Той споделя: ” Защо не можеш просто да се отпуснеш? ”

Ти искаш да кажеш: ” Това е малко по-сложно, в сравнение с си мислиш! ”

Той споделя: „ Нищо неприятно не ти се случва. ”

Ти искаш да кажеш: „ О, по този начин ли? Защо тогава се усещам все едно получавам сърдечен удар? ”

Той споделя: „ Седни ”

Ти искаш да кажеш: „ Но като седнал съм, това ме прави още по-тревожна! ”

Той споделя: ” Ти преиграваш! ”

Т и искаш да кажеш: ” Благодаря ти, Г-н Наблюдателен. ”

Нормално е за партньорските двойки да минават дружно през турболенции. Но нормалните провокации пред връзката могат да бъдат още по-трудни, когато единият от сътрудниците се бори с обезпокоително разстройство.

Тревожните разстройства, включително паническото разстройство, са белязани със мощни страхове и паники. И когато единият сътрудник се пробва да се оправи със признаците и страстите, постоянно има спомагателен стрес във връзката.

Дали умишлени или не, думите ви могат да нараняват, да утежняват нещата и да провокират огромен стрес у човек, измъчен от паническо разстройство.

И по този начин

1. ” Просто се успокой ”

Това евентуално е едно от най-безчувствените неща, които могат да се кажат на човек с паник офанзиви. Ако той можеше „ просто да се успокои ”, повярвайте, той би го направил. За страдание да се ръководи страха, тревогата или паник офанзивата не е толкоз елементарно. Може и да наподобява нерационално на страничния наблюдаващ, само че човек, който претърпява остра тревога или получава паник офанзива, би трябвало да се оправи с доста признаци, които мъчно се управляват.

Как наподобява това, парче по парче. „ Просто ” допуска, че действието на успокояването е нещо елементарно. Не е. За някой, който сега претърпява паник офанзива, успокояването може да бъде извънредно сложна задача. За другите може да е никакво изпитание, само че за хората с паническо разстройство то може да включва лекарства, дихателни извършения, префокусиране, ритуали, положителни себеутвърждения и време .

Парчето „ успокой се ” също е проблематично единствено по себе си. Ако нямаш принадлежности, не можеш да построиш къща, нали? По същия метод, в случай че индивидът с паник офанзиви няма принадлежности или техники (като дихателни извършения, например), които да му оказват помощ да се успокои, той не може „ да построи ” нищо. Той не може да си направи стълба, която да изкачи и да се измъкне от паник офанзивата. В допълнение идва стресът от това, че е некадърен да извърши това условие да се успокои и това още веднъж подвига тревогата.

Освен това, казвайки на някого да се успокои, значи, че ти си обезпокоен за него. Ако си към човек, който получава паник офанзива или претърпява високи равнища на тревога, най-хубавото нещо, което можеш да направиш е да бъдеш подкрепящ. Нека той да знае, че ти си там да окажеш помощ, в случай че има потребност, само че в това време си подготвен да му дадеш и мечтаното пространство.  Да покажеш своята подготвеност да окажеш помощ, може да е всичко, което е нужно той да се успокои. Той може просто да има потребност да остане самичък, с цел да употребява уменията си да се успокои и да се оправи с суматохата.

По-добрият отговор: Мога ли да ти оказа помощ да се успокоиш? Има ли нещо, което мога да направя?

2. ” Защо не можеш просто да се отпуснеш? ”

  По време на паник офанзивата, могат да се появят следните физиологични промени:

• Ускорен пулс
• Прилив на адреналин
• Недостиг на въздух
• Замайване на главата
• Гадене
• Треперене
• Изтръпване на крайниците

 Това е като да се опитваш да се отпуснеш, до момента в който те преследва диво животно. Или до момента в който ужасено се опитваш да намериш излаз от горяща постройка. Обхванатото от суматоха тяло не е способно да изключи просто по този начин импулса „ бий се или бягай ”. Няма комутатор.  Дори и непоколебимата увереност да се отпусне, евентуално единствено ще сътвори спомагателна фрустрация от обстоятелството, че тялото ни ще се обърка.

По-добрият отговор: Аз съм тук, до теб. Какво мога да направя, с цел да ти оказа помощ да се отпуснеш? ”

3. „ Нищо неприятно не ти се случва. ”

Човекът с паник офанзива постоянно чува това от доброжелателни другари, фамилията или значимите други. Понякога това изречение може да бъде потребно – само че единствено в случай че сме „ задълбали ” в „ това просто суматоха ли е или е сърдечен удар? ”.  Иначе това  нормално е безполезна фраза, която го кара да му се желае да изкрещи „ Да! Нещо неприятно МИ се случва сега! Имам паническа офанзива и това е извънредно! ТОВА е, което не е наред! ”

По-добрият отговор: Това би трябвало да е неприятно. Мога ли да направя нещо, с цел да се почувстваш по-добре?

  4. „ Седни ”

Обикновено сядането ни отпуска. Ние сядаме, с цел да хапваме, да гледаме телевизия, да почетем хубава книга – и всички тези дейности са приятни и успокояващи. Въпреки това, в случай че просто заемем седяща позиция, няма да подейства като панацея.

В отговор на суматохата се получава прилив на адреналин в кръвта, който ни принуждава да се бием или да бягаме. Това кара човек да усеща, че би трябвало да бъде свръхбдителен, с цел да оцелее. И в случай че той в действителност е преследван от диво животно, да вземем за пример, сядането няма да е за положително. Ето за какво импулсът да се изправи и да стои нащрек е толкоз мощен. Оставете това на индивида с припадък на суматоха: в случай че се усеща по-удобно да седи, помогнете му да откри умерено и несъмнено място. Ако има потребност да крачи или да излезе да се поразходи, с цел да се успокои, дано да е по този начин.

5 . ” Ти преиграваш! ”

Истината е, че тялото и мозъкът на индивида с припадък на суматоха са в извънредно ускоряване и той постоянно усеща, че не може да управлява тези реакции. По средата на сърцетуптене, на каскадата от отрицателни мисли и мощния подтик за бягство, надали е доста потребно да осведомяваме индивида, че преиграва. Той постоянно е наясно с това, само че към момента може да няма уменията да успокои препускащата нервна система.

Представете си за миг какво би било да изпитате ненадейно възприятие на голямо безпокойствие. Сърцето ви препуска, до момента в който стартирате щедро да се потите. Тялото ти трепери и се тресе, когато разбираш, че е мъчно да дишаш. Гръдният ти панер се стяга и започваш да чувстваш гадене. Притеснен си, че другите ще виждат твоите признаци. Започваш да се страхуваш, че изцяло ще загубиш надзор над себе си. Чудиш се, дали не получаваш инфаркт или може би полудяваш.

За някой, който не е преживявал тези признаци, може да му се стори, че индивидът просто преиграва. Всъщност, този утопичен сюжет е действителност за доста хора с паническо разстройство. Едно от най-полезните неща, които можеш да направиш, в случай че си с човек, който получава паническа офанзива е да го окуражиш. Нека той да знае, че ти вярваш в неговата или нейната дарба да премине през суматохата.

По-добрият отговор: ”Ако искаш, ще изчакам тук, до момента в който това премине.  Правиш най-хубавото, което можеш. Справяш се. ”

6 .„ Всичко е в главата ти ”

Едно от най-често срещаните неправилни схващания за паническото разстройство е, че възприятието на суматоха е в следствие от въображението на индивида. Истината е, че паническото разстройство е същинско положение, което може да се диагностицира и постоянно включва интензивни физически, душевен и прочувствени признаци. Тези признаци могат да бъдат извънредно сложни за ръководство и не са знак, че индивидът е слаб.

Да кажем на човек, който страда от паническо разстройство, че всичко е в мозъка му, допуска вменяване на виновност за признаците му. Такива изказвания могат да допренесат до проблеми, свързани с възприятието за самотност, повишение на напрежението и намаление на самочувствието – проблеми, които хората с обезпокоително разстройство така и така към този момент изпитват.

Вместо да се трансферира виновност, пробвайте се да предадете посланието, че сте там до него и поради него, в случай че той има потребност от вас. Понякога даже единствено това да знае, че си там, до него, го кара да се усеща по-сигурен и спокоен, когато пристигна паник офанзивата. Освен това тези положителни и подкрепящи изказвания, могат да укрепят увереността му, че ще се оправи със признаците на суматоха офанзивата.

По-добър отговор: „ Аз съм тук, до тебе съм ”

7 .„ Трябва единствено да се изправиш в лице със страховете си, с цел да се оправиш с тях ”

Често се има вяра, че хората с паническо разстройство, би трябвало да принуждават себе си да влизат в плашещи обстановки. Всъщност, в случай че накараме подобен човек, принудително да застане в лице със страха си, това рядко е дейно. Ако индивидът не е подготвен да се изправи против страховете си, това би могло да докара до повишение на тревогата и разбиране на държание на избягване.

Това би трябвало да се прави последователно, когато човек постепенно и последователно се учи да се оправя със обстановки, които предизвикат тревога, той построява своето възприятие и умеене да разчита на себе си и се учи по какъв начин дейно да се оправя със страховете си малко по малко.

По-добрият отговор: ” Прави го, само че със своето лично движение ”.

 8. „ Ти съсипваш всичко ”.

Разбираемо да се почувстваш смутен, в случай че обичаният човек има паник офанзива и с това ти обърква проектите. Но, да обвиняваш човек за неговите признаци на суматоха самоще аргументи повече възприятие на позор и болежка. Хората с паническо разстройство към този момент са склонни да се срамят от своите признаци и сходно изявление единствено ще добави още стрес и виновност.

Вместо да обиждате и да атакувате обичания човек, пробвайте се да отговорите с емпатия. Изразете своето схващане за това какъв брой мъчно е за него да минава през тези паник офанзиви. Дори и да сте разочаровани, в случай че вършиме такива мъчителни изявления, няма да направи обстановката по-добра. Опитайте са да бъдете емпатийни и разбиращи във връзка с неговата борба.

По-добрият отговор: ” Знам, че това е мъчно. ”

Ако си алергичен към нещо, доста добре знаеш, че реакцията ти към алергена в действителност може да ти обърка деня. И макар, че паническото разстройство не е алергия, то дава своя личен неповторим принос към марката „ трагичен ден ”. И тези несгоди могат да се усложнят, от това по какъв начин реагират близките на паник офанзивата. Със сигурност никой не споделя на човек с алергия „ стой да кихаш ” или „ заличи си обривите ”. Би бил неефикасен и фрустриращ съвет.

Най-добрият метод да схванеш прекарванията на индивида, измъчен от паническо разстройство е да научиш повече за диагнозата. По-малко ще се притесняваш и дразниш от държанието му, в случай че прочетеш повече за типичните признаци. Запознай се с някои техники за релаксация, които могат да оказват помощ да се понижи резултата от паник офанзивата. Паническото разстройство се преодолява на дребни стъпки. Напомняйте си да признавате на страдащия дребните победи. Например, човек, който постоянно получава пристъпи на суматоха в кола може да се съгласи да се повози за малко към блока. Тази дребна стъпка напред може и да не ти се вижда като огромен напредък, само че това е още една стъпка към израстването му. Твоята хвалба ще го направи по-уверен в себе си. С времето той ще става все по-уверен и ще продължи да върви към възобновяване си.

И не забравяй.

Погрижи се за себе си. Това е значимо. За теб. И за обичания човек, който към момента не си е опитомил паник офанзивите.

Автор: Светлана Сотирова

Инфо: https://sovapsychologist.com