Той, например, не можеше да разбере защо когато летеше над

Той, да вземем за пример, не можеше да разбере за какво когато летеше над водата на височина, по-малка от половин обсег на крилото, успяваше да се задържи във въздуха по-дълго и с по-малко старания. Спускането му завършваше не с нормалното приплясване на крачката във водата, а с дълга пенеста следа, тъй като докосваше повърхността с цяло тяло, компактно прибрал крачка от двете страни. Когато стартира да се приземява с компактно прибрани крачка и на брега — с цел да мери следата от плъзгането си в пясъка, — родителите му към този момент същински се разтревожиха.

— Защо, Джон, за какво? — попита го майка му. — Защо ти е толкоз мъчно да бъдеш като останалите птици от ятото? Защо не оставиш ниското хвърчене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш, синко? Станал си единствено пера и кости!

— Нищо, че съм единствено пера и кости, мамо. Просто желая да схвана какво мога да върша във въздуха и какво не мога. Просто желая да знам.
Джонатан безропотно кимна. Следващите няколко дни той се мъчеше да се държи като останалите птици: в действителност се стараеше, пищеше и се биеше с другите птици от ятото край вълноломите и рибарските лодки, гмуркаше се за парченца риба и самун. Но нищо не се получаваше.

„ Всичко това е толкоз е безсмислено, рече си той и преднамерено подмятна мъчно извоюваната рибка на една прегладняла остаряла чайка, която го гонеше. Можех да употребявам цялото това време, с цел да се изучавам да хвърча. Имам да изучавам още толкоз доста неща! “

Съвсем скоро Джонатан Чайката още веднъж беше самичък, надалеч във вътрешността в морето, гладен, благополучен и още веднъж се учеше да лети.
Сега се занимаваше със скоростта и за една седмица извършения научи повече и от най-бързата чайка на света.

" Джонатан Ливингстън Чайката ", Ричард Бах
превод на Нели Константинова