Той говореше за република, чиста и свята насред свят на

Той говореше за република, " чиста и свята " посред свят на империи. Той говореше за Европа в миг, в който европейците едва познаваха България и нашата идея.

Левски беше надживял своето време и както постоянно се случва с българските герои - отиде си самичък. Но какво е гибелта пред безконечния живот в паметта на един народ? И пред обстоятелството, че всяко българско дете щеше да знае неговото име и да учи за неговото дело? Човекът, който погледна надалеч оттатък свободата, до момента в който тя към момента беше идеал.

Заветът на Левски е хуманизъм - " приятелство с всекиго, без да гледаме на религия и националност ". Заветът на Левски е самочувствие - " От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим ". Заветът на Левски е приемливост - " Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царят и неговите закони ".

Заветът на Левски е идеализъм - " Нашето драгоценно родно място ще се нуждае от почтени хора, които да го водят по пътя на благоденствието, по този начин щото да бъдем равни на другите европейски нации. "

Като се замислим над тези думи, 150 години след обесването на Апостола, би трябвало да си дадем сметка, че ние, днешните българи, сме щастливи хора. Защото от дълго време България реализира това, поради което са умирали българските герои - своята независимост.

Левски не е зов, девиз или високопарни изречения. Той не е татус на гърдите, нито вик на площада. Той е на първо място дейности. Кристално ясни и постоянно настоящи. Действия, които отличават свободния по дух човек, който схваща, че свободата не е даденост, от несвободния, който е подготвен да упреква всички други, само че не и себе си за персоналните си несполуки.

Интересно място е центърът на София. Когато тръгнеш от паметника на Васил Левски, към който гледаме през днешния ден, планиран от чех и направен от италианец, след минути стигаш до улицата, която пази загатна за ирландския публицист и покровител за българската идея Джеймс Баучер. Нашата столица е увековечила и делото на различен публицист Джанюариъс Макгахан, чийто репортажи след Баташкото кръвопролитие разсънват европейското публично мнение. Братя Бъкстон, които в Лондон се застъпват за България по време на Балканските войни. Михай Еминеску - националният стихотворец на Румъния, или швейцарецът с българско сърце Луй Айер. Примерите са толкоз доста...

Всички тези персони са съдействали с гения, труда си и сърцето си за нашата България. По думите на Левски - " да бъдем равни с другите европейски нации ".

България е прекосявала през интервали на битка и горделивост, бездейност и оскърбление. Когато един човек се усеща слаб и неразполагаем, тогава той упреква интернационалното състояние и намира конспирации във всичко и всички, само че откри ли обща идея с другия, е кадърен на чудеса. Тогава идва общото изпитание, за което толкоз доста е мечтаел Левски, само че не е доживял да види с очите си.

Това означаваме през днешния ден - гибелта на индивида, само че безсмъртието на идеята. Нашата, българската.