Спортни хроники: Недолюбваният германец, който стана култова фигура във Висшата лига
Той е един от най-големите немски нападатели, а интервалът му в британския футбол е временен, само че знаков – и го трансформира в паметен персонаж освен за почитателите на неговия личен клуб.
Юрген Клинсман към този момент беше навършил 30 години, когато мина в Тотнъм в средата на 90-те и небрежно завоюва на своя страна цялата Висша лига.
До идването на Клинсман се стигна в тежки времена за Тотнъм. През 1994 година клубът изпитваше съществени проблеми и на терена, и отвън него.
Собственикът и президент Алан Шугър беше назначил клубната легенда Ози Ардайлс на мениджърския пост, само че в следствие „ шпорите “ за малко да изпаднат и приключиха шампионата единствено на 3 т. над рисковата зона.
Милионите на Шугар и постъпленията от неотдавна основаната Висша лига означаваха, че Тотнъм имаше парите да направи огромна покупка – а опцията за живот в Лондон можеше да притегли някои внушителни имена.
Необходим беше знаков трансфер на блестяща звезда, която да изкачи Спърс в таблицата и да направи клуба атрактивен и за други именити футболисти. За Клинсман бяха изхарчени 2 милиона паунда и това си беше много преференциална цена, поради някои други прехвърляния в британския футбол същото лято.
Крис Сътън да вземем за пример мина от Норич в Блекбърн за 5 млн. паунда, а по-скъпи от Клинсман бяха също хора като Джон Скейлс и Пол Китън, които малко на брой помнят и до през днешния ден.
В Премиър лийг чужденците не бяха доста и имена като Ерик Кантона и Петер Шмайхел в Манчестър Юнайтед бяха изключения.
А даже те двамата не можеха да се похвалят с такива триумфи преди „ Олд Трафорд “, каквито беше натрупал Клинсман. Германецът към този момент беше международен първенец, повторен футболист №1 на страната си, притежател на Купата на УЕФА с Интер и създател на 168 гола в 388 мача в клубна кариера, минала през три разнообразни страни.
Англичаните свързваха Клинсман с най-тежкия мач за националния им тим – полуфинала на Мондиал 1990, когато изгубиха от Германия с дузпи.
Свързваха го и с фамозната му симулация на финала, когато изкара червен картон на аржентинеца Педро Монсон.
Гледайки влизането на бранителя през днешния ден, не можем да не се съгласим, че той заслужаваше глоба. Но преиграването на Юрген Клинсман няма по какъв начин да бъде подминато и имаше съществена роля за репутацията, с която нападателят отиде в Англия.
Още преди сезонът да е почнал, Guardian разгласява обстоен материал на Андрю Антъни, озаглавен „ Защо ненавиждам Юрген Клинсман “. Всъщност германецът се присъединяваше към тим, който също не беше изключително обичан в медиите.
Президентът Алан Шугар беше подиграван от таблоидите за своето разточителство и за уволнението на уважавания Тери Венебълс в нощта преди финала за ФА Къп през 1993-та.
Когато прехвърлянето на Клинсман стана факт, настройката беше, че той и Тотнъм са подобаващи един за различен: измамникът отиваше при негодници.
Пресата обаче не беше готова за това, което Юрген представляваше като човек. Оказа се, че новото попълнение има очарователно занимателен темперамент и е мъчно да не му симпатизираш.
Скоро медиите се видяха принудени да признаят, че не липсват аргументи да харесаш немския голмайстор. А в Guardian разгласиха друга публикация на Андрю Антъни единствено шест седмици след първата.
Тогава германецът дори още не беше стъпил на терена, където да покаже класата си.
Дойде време сезонът да стартира и естествено, Клинсман се разписа още в дебюта си. По-важното беше по какъв начин отпразнува късния гол при 4:3 над Шефилд Уензди – с демонстративно просване на тревата с разперени ръце.
Оттам започва един от най-впечатляващите в самостоятелен проект сезони, които британският футбол е виждал.
Юрген Клинсман не се нуждаеше от време за акомодация и след първите шест мача към този момент имаше седем попадения на сметката си. И то попадения, които решаваха мачовете на Спърс против Уест Хем, Евертън, Шефилд и Лестър.
30-те гола във всички шампионати донесоха на Клинсман наградата на британските публицисти за №1 през сезона, той попадна и в идеалния тим на акцията, приключи и втори за „ Златната топка “ след Джордж Уеа.
Впоследствие нападателят мина в Байерн Мюнхен, където изкара два сполучливи сезона, а с капитанската лента изведе Германия до успех на Евро ’96.
Голаджията сподели своята преданост към Тотнъм по-късно, когато се завърна на „ Уайт Харт Лейн “ през 1997/98 и попаденията му избавиха отбора от изпадане.
Неговият финален мач на топ равнище беше точно с екипа на „ шпорите “ във финалния ден от сезона против Саутхемптън.
Германецът спомогна за заличаването на скептицизма по отношение на задграничните играчи и сподели, че те имат място във Висшата лига и могат да изведат британското състезание на друго равнище.
Успешният трансфер окуражи мениджъри и притежатели да бъдат по-смели в селекционните си решения и да търсят футболисти, способни да окажат сходно въздействие върху своите тимове.
