Лицето на един от най-мистериозните ни предци е разкрито за първи път
Това става, откакто учени използваха новаторска техника за откриване на черти на лицето, като употребяват единствено ДНК.
Денисовците са живели едновременно с ранните модерни хора и неандерталците, като са се кръстосвали и с двете групи, преди да изчезнат, което значи, че към момента актуалните хора носим част от техния генетичен код.
Досега археолозите са разкрили единствено шепа зъби, кост от един пръст, парче челюст и секция на кост на ръката от шест индивида в Русия и Китай, което прави реконструкцията на анатомията на Денисовия човек невъзможна.
Сега, вместо да разчитат на костната конструкция, специалистите по генетика преглеждат ДНК кода и по-специално по какъв начин се показват разнообразни гени, които въздействат на външния тип.
„ Ние осигуряваме първата реорганизация на скелетната анатомия на Денисов човек “, споделя доктор Лиран Кармел от Еврейския университет в Йерусалим.
„ В доста връзки Денисовият човек наподобява на неандерталците, само че в някои черти той наподобява на нас, а в други е неповторим “.
Експертите не са сигурни по кое време Денисовците изчезват. Всички остатъци датират от преди 40 000 до 60 000 години, само че генетичният разбор допуска, че тяхната ДНК към момента се е предавала на хората преди 15 000 години.
Изследователите разкрили 56 анатомични особености, в които Денисовият човек се разграничава от актуалните хора и неандерталците, 34 от тях са по черепа.
Например черепът на Денисовия човек евентуално е бил по-широк от този на актуалните хора или неандерталците. Те евентуално също са имали по-дълга зъбна арка, и по-големи усти.
Изследователите първо са сравнили ДНК моделите сред трите хомининови групи, с цел да намерят райони в генома, които са ясно диференцирани.
След това, те са потърсили доказателства за това, което тези разлики могат да значат за анатомични характерности въз основа на това, което се знае за нарушавания при индивида, при които същите тези гени губят своята функционалност.
„ По този метод можем да получим прогноза за това кои скелетни елементи са наранени от диференциалната регулация на всеки ген и в каква посока би се трансформирала тази скелетна част – да вземем за пример по-дълга или по-къса бедрена кост “, сподели доктор Гохман, от университета в Йерусалим.
След това те тествали метода върху два типа, чиято анатомия е добре известна: неандерталецът и шимпанзето и открили, че почти 85 на 100 от реконструкциите на черти са точни. След това употребявали техниката за реорганизация на анатомичния профил на Денисовия човек.
„ Изучаването на анатомията на Денисовия човек може да ни даде сведения за акомодацията на индивида, еволюционните ограничавания, развиването, взаимоотношенията сред ген и среда и динамичността на разнообразни болести “, добави доктор Кармел.
„ На по-общо равнище тази работа е стъпка към опцията да се направи умозаключение за анатомията на индивида въз основа на неговата ДНК “, заключава той.
Публикувано в списание Cell.
