Психолог: 4 българчета на 100 000 души се самоубиват
Това поучава психологът Севджихан Еюбова - експерт в работата с деца и суицидните опасности, в изявление за Дир.бг.
- Г-жо Еюбова, преди дни 11-годишно момче се самоуби с ловната пушка на татко си. Твърди се, че е било под въздействие на рискова игра, в която е заплашвано да бъде убито. Няма удостоверение на тази версия, само че в последно време доста се приказва и за играта "Син кит ", за която се счита, че подбужда деца към самоубийство по целия свят. Доколко сходни игри могат да повлияят на детската душeвност, с цел да посегне един петокласник, да вземем за пример, на живота си (оставяйки обръщение на родителите си, че отива на по-хубаво място - като при трагичния случай в Стрелча)?
- Самоубийството на дете е извънредно трагичното събитие и в международен мащаб e една от водещите аргументи за гибел при децата под 15-годишна възраст. Момчетата са в по-рискова позиция от девойките, при тях честотата е по-висока. Възрастта, която споменавате, е преходна и е обвързвана с търсенето на еднаквост при децата. В търсене на себе си детето усилва времето и честотата на контактите отвън фамилията и родителите всекидневно в тази възраст споделят, че стартират да губят връзка с него.
То може да прекарва часове или цяла нощ пред компютъра, да играе игри или контактува във конгреси и обществените мрежи с хора, които не познава. Играта е значима за децата, посредством нея получават чувство за надзор, за триумф, а и актуалните технологии дават бърз и безграничен достъп до наличие и контакти, за които родителите даже не подозират.
Те би трябвало да се интересуват от компютърните игри, които децата им играят, освен да знаят имената им, само че и задачите, наличието – дали има принуждение и подиуми, които плашат детето им, както и по какъв начин се играе – офлайн или онлайн и с какви хора контактува. Игрите, които децата играят в тази възраст, могат да са доста увлекателни, само че и конкурентни, свързани с рискови и рискови държания, както се твърди и към този момент доста родители и експерти от разнообразни страни сигнализират за явлението "Син кит “. Възможно е детето да стане жертва на кибертормоз и това до докара до обилни промени в навиците, емоционално-поведенчески проблеми, обществена изолираност, меланхолия и мисли за самоубийство.
- По какви индикации най-лесно родителите могат да схванат, че нещо такова се случва с децата им и какво могат да създадат? Забраните явно не са задоволителни...
- Забраните и наказванията освен, че не са ефикасни, само че и в допълнение отдалечават децата от родителите и насаждат виновност и възмущение. Родителите са в най-благоприятна позиция, тъй като са наоколо до детето си и първи могат да виждат измененията в държанието. Необходимо е да прекарват повече време с децата си, да вършат дружно неща, които обичат, да се постараят да опознаят приятелския кръг на детето в учебно заведение, в квартала, в обществените мрежи.
Алармиращи сигнали могат да бъдат внезапна смяна в държанието като оттегляне от контакти, липса на интерес към обичани занимания, прекомерно дълго софтуерно време без контрол, проблеми със съня, отвод да се храни, да наподобява унило и нещастно, занемарява хигиената и външния си тип. Тогава родителят би трябвало да попита какво се случва и да разбере по какъв начин се усеща детето му.
При клиничните изявленията с деца, след опит за самоубийство се открива, че при над половината от случаите преди този момент децата са съобщили, че не им се живее. Ако детето приказва за самоубийство и споделя, че желае да се нарани – вземете думите на съществено, това е „ зов за помощ “, покажете угриженост и не игнорирайте опцията за диалог. Разговорът с детето може да избави живота му!
За доста възрастни е мъчно да питат детето си непосредствено за самоубийството, тъй като са ужасени от обстоятелството, че то може да мисли за толкоз страшни неща или се тормозят да не предизвикат действителни дейности. Родителите могат да попитат по следния метод: „ Понякога нещата се объркват, децата се разстройват и мислят, че желаят да умрат? Това случвало ли ти се е? “, „ Били ли са нещата толкоз зле, че да не ти се живее? “ , „ Искало ли ти се е да си мъртъв/мъртва? “ „ Искало ли ти се е да изчезнеш, да те няма? “.
Разговорът по тематиката може да стартира и самото дете, в случай че е чуло или видяло известие по медиите. Това е миг, в който родителите би трябвало да ревизират какви са разбиранията на децата им за гибелта и самоубийството изобщо, както и да обяснят, че това са крайни и необратими решения на краткотрайни проблеми. Необходимо е в такива моменти да подчертаят пред децата си какъв брой доста ги обичат и ценят и че постоянно биха желали да им оказват помощ без значение какъв е казуса.
- Трябва ли в такива случаи наложително да се търси помощта на психолог?
- Във всички случаи, в които има терзания за детето, е добре да се обърнем към квалифицирани експерти по психологично здраве или към персоналния доктор, който да насочи за консултация.
- А каква е ролята на учебните психолози? Като че ли не са задоволително ефикасни, даже няма такива във всяко учебно заведение, а където ги има, нормално се намесват, когато стане случай...
- Самоубийството е голям проблем за публичното здраве и когато се визира благосъстоянието на децата, е несериозно да чакаме единствено учебните психолози да се включат. Ефективна намеса ще има, когато детето усеща и получава поддръжка на равнище семейство, връстници, общественост и страната, посредством развити и интегрирани здравни, обществени, просветителни и правни политики. Медиите също имат своята роля - когато отразяват тези случаи, е належащо да подходят с внимание.
Ролята на учебните психолози е обвързвана с така наречен предварителна защита, която може да се реализира посредством годишни образования за целия личен състав по отношение на предупредителните знаци за суицид и какви би трябвало да са дейностите в съответното учебно заведение, да има налична „ осведомителна банка “ за услуги и експерти по психологично здраве, лист с контакти и бърз достъп до помощ.
Една добра предварителна защита включва и провеждането на периодически скрининг за риск от самоубийство – това ще даде опция на психолозите да се включат още преди детето да е протегнало ръка на живота си и да се ангажират разнообразни системи за поддръжка – семейство, другари, учебно заведение, експерти, полиция, обществени служби.
Не всички случаи на самоубийство могат да бъдат предотвратени и от време на време нещастието е реалност, а болката и скърбенето са предстоящи реакции. В тези моменти психолозите в учебните заведения осъществят контакт и оказват поддръжка и помощ на учителите по какъв начин да беседват с учениците, които претърпяват загуба, преценят нуждата от в допълнение консултиране и координират връзката на учебното заведение със фамилията на самоубилия се възпитаник.
Хората, които пишат политики, би трябвало да са наясно, че няма здраве без психологично здраве.
- Разполагате ли с данни за това какъв е процентът на деца, които се самоубиват, в България и в други страни?
Данните на Eurostat за Европейски Съюз са безапелационни - самоубийството е втората водеща външна причина за смъртност при децата след пътно-транспортните катастрофи. Въпреки, че анализът демонстрира понижение с съвсем 40% на периодичност на детските самоубийства през 2011 година за десетгодишен интервал обратно, умишленото самонараняване и самоотравяне при деца продължава да е сериозен проблем за доста европейски страни, в това число и България – у нас приблизително 4 деца на 100 000 души население умират от самоубийство, сходна е периодичност и в Румъния, Словения, Дания, Германия. По-ниска е в Гърция, Италия, Испания, Кипър, Португалия, а най-висока във Финландия, Естония, Ирландия, Литва и Латвия.
В последните години регистрацията на случаите на самоубийство и опитите за самоубийство, както и за аргументите за тях в нашата страна се усъвършенства сензитивно. Като аргументи се проучват въздействието на разнообразни фактори. Социалните са дискриминирането, учебният тормоз , обществената изолираност, споровете със семейство и/или другари, беднотия. Психологичните фактори и психологичните болести оказват значимо въздействие - при 9 от 10 случая се открива меланхолия и безизходност.
ВИЗИТКА: Севджихан Еюбова е клиничен психолог, с дълъг клиничен опит, съветник е към разнообразни организации по проблемите на психологичното здраве, оценката на детското развиване и нарушаванията в развиването, както и поддръжката на родителите. Работи по основаването на тест за скрининг на риска от суицид при възпитаници.
- Г-жо Еюбова, преди дни 11-годишно момче се самоуби с ловната пушка на татко си. Твърди се, че е било под въздействие на рискова игра, в която е заплашвано да бъде убито. Няма удостоверение на тази версия, само че в последно време доста се приказва и за играта "Син кит ", за която се счита, че подбужда деца към самоубийство по целия свят. Доколко сходни игри могат да повлияят на детската душeвност, с цел да посегне един петокласник, да вземем за пример, на живота си (оставяйки обръщение на родителите си, че отива на по-хубаво място - като при трагичния случай в Стрелча)?
- Самоубийството на дете е извънредно трагичното събитие и в международен мащаб e една от водещите аргументи за гибел при децата под 15-годишна възраст. Момчетата са в по-рискова позиция от девойките, при тях честотата е по-висока. Възрастта, която споменавате, е преходна и е обвързвана с търсенето на еднаквост при децата. В търсене на себе си детето усилва времето и честотата на контактите отвън фамилията и родителите всекидневно в тази възраст споделят, че стартират да губят връзка с него.
То може да прекарва часове или цяла нощ пред компютъра, да играе игри или контактува във конгреси и обществените мрежи с хора, които не познава. Играта е значима за децата, посредством нея получават чувство за надзор, за триумф, а и актуалните технологии дават бърз и безграничен достъп до наличие и контакти, за които родителите даже не подозират.
Те би трябвало да се интересуват от компютърните игри, които децата им играят, освен да знаят имената им, само че и задачите, наличието – дали има принуждение и подиуми, които плашат детето им, както и по какъв начин се играе – офлайн или онлайн и с какви хора контактува. Игрите, които децата играят в тази възраст, могат да са доста увлекателни, само че и конкурентни, свързани с рискови и рискови държания, както се твърди и към този момент доста родители и експерти от разнообразни страни сигнализират за явлението "Син кит “. Възможно е детето да стане жертва на кибертормоз и това до докара до обилни промени в навиците, емоционално-поведенчески проблеми, обществена изолираност, меланхолия и мисли за самоубийство.
- По какви индикации най-лесно родителите могат да схванат, че нещо такова се случва с децата им и какво могат да създадат? Забраните явно не са задоволителни...
- Забраните и наказванията освен, че не са ефикасни, само че и в допълнение отдалечават децата от родителите и насаждат виновност и възмущение. Родителите са в най-благоприятна позиция, тъй като са наоколо до детето си и първи могат да виждат измененията в държанието. Необходимо е да прекарват повече време с децата си, да вършат дружно неща, които обичат, да се постараят да опознаят приятелския кръг на детето в учебно заведение, в квартала, в обществените мрежи.
Алармиращи сигнали могат да бъдат внезапна смяна в държанието като оттегляне от контакти, липса на интерес към обичани занимания, прекомерно дълго софтуерно време без контрол, проблеми със съня, отвод да се храни, да наподобява унило и нещастно, занемарява хигиената и външния си тип. Тогава родителят би трябвало да попита какво се случва и да разбере по какъв начин се усеща детето му.
При клиничните изявленията с деца, след опит за самоубийство се открива, че при над половината от случаите преди този момент децата са съобщили, че не им се живее. Ако детето приказва за самоубийство и споделя, че желае да се нарани – вземете думите на съществено, това е „ зов за помощ “, покажете угриженост и не игнорирайте опцията за диалог. Разговорът с детето може да избави живота му!
За доста възрастни е мъчно да питат детето си непосредствено за самоубийството, тъй като са ужасени от обстоятелството, че то може да мисли за толкоз страшни неща или се тормозят да не предизвикат действителни дейности. Родителите могат да попитат по следния метод: „ Понякога нещата се объркват, децата се разстройват и мислят, че желаят да умрат? Това случвало ли ти се е? “, „ Били ли са нещата толкоз зле, че да не ти се живее? “ , „ Искало ли ти се е да си мъртъв/мъртва? “ „ Искало ли ти се е да изчезнеш, да те няма? “.
Разговорът по тематиката може да стартира и самото дете, в случай че е чуло или видяло известие по медиите. Това е миг, в който родителите би трябвало да ревизират какви са разбиранията на децата им за гибелта и самоубийството изобщо, както и да обяснят, че това са крайни и необратими решения на краткотрайни проблеми. Необходимо е в такива моменти да подчертаят пред децата си какъв брой доста ги обичат и ценят и че постоянно биха желали да им оказват помощ без значение какъв е казуса.
- Трябва ли в такива случаи наложително да се търси помощта на психолог?
- Във всички случаи, в които има терзания за детето, е добре да се обърнем към квалифицирани експерти по психологично здраве или към персоналния доктор, който да насочи за консултация.
- А каква е ролята на учебните психолози? Като че ли не са задоволително ефикасни, даже няма такива във всяко учебно заведение, а където ги има, нормално се намесват, когато стане случай...
- Самоубийството е голям проблем за публичното здраве и когато се визира благосъстоянието на децата, е несериозно да чакаме единствено учебните психолози да се включат. Ефективна намеса ще има, когато детето усеща и получава поддръжка на равнище семейство, връстници, общественост и страната, посредством развити и интегрирани здравни, обществени, просветителни и правни политики. Медиите също имат своята роля - когато отразяват тези случаи, е належащо да подходят с внимание.
Ролята на учебните психолози е обвързвана с така наречен предварителна защита, която може да се реализира посредством годишни образования за целия личен състав по отношение на предупредителните знаци за суицид и какви би трябвало да са дейностите в съответното учебно заведение, да има налична „ осведомителна банка “ за услуги и експерти по психологично здраве, лист с контакти и бърз достъп до помощ.
Една добра предварителна защита включва и провеждането на периодически скрининг за риск от самоубийство – това ще даде опция на психолозите да се включат още преди детето да е протегнало ръка на живота си и да се ангажират разнообразни системи за поддръжка – семейство, другари, учебно заведение, експерти, полиция, обществени служби.
Не всички случаи на самоубийство могат да бъдат предотвратени и от време на време нещастието е реалност, а болката и скърбенето са предстоящи реакции. В тези моменти психолозите в учебните заведения осъществят контакт и оказват поддръжка и помощ на учителите по какъв начин да беседват с учениците, които претърпяват загуба, преценят нуждата от в допълнение консултиране и координират връзката на учебното заведение със фамилията на самоубилия се възпитаник.
Хората, които пишат политики, би трябвало да са наясно, че няма здраве без психологично здраве.
- Разполагате ли с данни за това какъв е процентът на деца, които се самоубиват, в България и в други страни?
Данните на Eurostat за Европейски Съюз са безапелационни - самоубийството е втората водеща външна причина за смъртност при децата след пътно-транспортните катастрофи. Въпреки, че анализът демонстрира понижение с съвсем 40% на периодичност на детските самоубийства през 2011 година за десетгодишен интервал обратно, умишленото самонараняване и самоотравяне при деца продължава да е сериозен проблем за доста европейски страни, в това число и България – у нас приблизително 4 деца на 100 000 души население умират от самоубийство, сходна е периодичност и в Румъния, Словения, Дания, Германия. По-ниска е в Гърция, Италия, Испания, Кипър, Португалия, а най-висока във Финландия, Естония, Ирландия, Литва и Латвия.
В последните години регистрацията на случаите на самоубийство и опитите за самоубийство, както и за аргументите за тях в нашата страна се усъвършенства сензитивно. Като аргументи се проучват въздействието на разнообразни фактори. Социалните са дискриминирането, учебният тормоз , обществената изолираност, споровете със семейство и/или другари, беднотия. Психологичните фактори и психологичните болести оказват значимо въздействие - при 9 от 10 случая се открива меланхолия и безизходност.
ВИЗИТКА: Севджихан Еюбова е клиничен психолог, с дълъг клиничен опит, съветник е към разнообразни организации по проблемите на психологичното здраве, оценката на детското развиване и нарушаванията в развиването, както и поддръжката на родителите. Работи по основаването на тест за скрининг на риска от суицид при възпитаници.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ