10 съвета, които всеки родител трябва да даде на детето си
Това са едни малко по-различни препоръки, събрани не от родители, а от възрастни, които са на прехода сред „ да бъдеш дете “ и „ да отглеждаш такова “.
Съвети, които сме чували постоянно от някой филм или книга, само че неизвестно за какво не постоянно са били част от възпитанието ни. Защото всички знаем, че образованието е значимо, моралът – също.
Всички разграничаваме кое е положително и кое е неприятно и знаем от доста дребни, че не би трябвало да се лъже и краде. Но някак всред всичко, което ни се повтаря в детството, има препоръки, които по този начин и не получихме, а имахме потребност.
Затова и през днешния ден ви представяме 10 съвета, които всеки родител би трябвало да даде на детето си преди да се е сблъскало с действителността.
1. Парите са средство, а не цел
Огромна част от нас или не са получили този съвет като дребни, или просто не са го разбрали изцяло. Парите са неизменима част от всекидневието ни, те са разменната монета за всички наши фантазии и удоволствия, само че не би трябвало да бъдат съществена цел в живота ни.
Те би трябвало да бъдат методът, по който да стигнем до мечтаната отмора, само че не забравяйте, че не си коства да жертваме време, прекарано с околните си, или подобаващ сън. В последна сметка на старини няма да броим събраните ни спестявания, а изживените моменти и ще съжаляваме само за изгубените другари, любови и моменти по пътя.
2. Истинската обич не постоянно се оказва лесна
Историите за Барби, тийнейджърските филми на Disney и любовните приказки за принца на бял кон са прелестен метод да накараш дребните девойки да имат вяра в чудесата. Но родителите са тези, които би трябвало да им отворят очите за истината, че първата обич не постоянно се оказва последна, което автоматизирано значи, че ще има не един мъж в живота им, по който да си изгубят мозъка. И най-вероятно не един ще им разбие сърцето.
Това, в което би трябвало да се научат, е, че любовта в никакъв случай не е „ И заживели щастливо! “, просто тъй като за всяко стойностно нещо, по подигравка на ориста, човек би трябвало да си заплати, само че не с пари, а със сърцето си.
3. Ще нараняваш, даже и да не го искаш
Да бъдеш добър е първото, което родителите учат децата си. Да бъдат положителни към тях, към приятелите, към учителите, към магазинерите и даже към непознатите на спирката. Но колкото и добър да е човек, постоянно ще има някой, който ще нарани.
Родителите си, тъй като един ден ще напусне бащиния дом, сътрудникът, от който ще си тръгне, тъй като към този момент няма обич, която да му даде, даже и приятеля си, на който не е обърнал внимание, тъй като е имал тежък ден.
Научете децата си да не се усещат отговорни за решенията, които взимат. Човек, който цялостен живот се старае да угоди на всички с концепцията да не обиди някого, наранява най-вече себе си. А нещастните хора, в последна сметка, в никакъв случай не са от положителните.
4. Имаш право на мнение
Децата би трябвало да се научат от дребни да бъдат непокорни. Всеки родител си мисли, че няма да се бърка в живота на детето си, когато порасне, ще го оставя да поема опасности, да се влюбва неразумно, с цел да се научи. Но в един безоблачен ден, когато детето ви страда, нещо във вас ще се пречупи и ще наложите мнението си, ще го спрете. Може би даже ще му възбраните да вземе решение с концепцията, че му вършиме услуга.
Това, което сте претърпели вие, няма нищо общо с това, което ще преживеят те. Научете ги да се борят за нещата, които желаят, и ги оставяйте да спорят с вас, даже когато не са прави още от дребни. Създайте здравомислещи деца, който не се опасяват от това да се чуе гласът им. Защото, в случай че през днешния ден склонят глава пред вас, на следващия ден ще го създадат и отвън дома ви, а това ще им коства идентичността, самочувствието и себеуважението им.
5. Любопитството е най-важно
Живеем във време, в което образованието е по-достъпно отвсякога. Всеки с малко старания и няколко години в университета може да вземе тапия. Децата би трябвало да знаят, че приключеното обучение е метод да подплатят CV-то си и е значимо! По-важно обаче е любознанието.
То е качеството, което ни кара да желаеме да знаем повече, да виждаме повече. Това е методът, по който човешкият мозък се стимулира да се развива. Научете децата си да бъдат любопитни към света към тях, с цел да го схванат, с цел да съумяват да виждат всеки ден нещо ново, нещо забавно. За да открият призванието, което ги прави щастливи, и да съумеят да го трансфорат в своя специалност.
6. Не сте длъжни на никого, даже на нас
Много от децата порастват с мисленето, че би трябвало да продължат по вашите стъпки, да осъществен вашата фантазия и да бъдат постоянно до вас, тъй като сте ги отгледали. Проблемът идва, когато стартират да се усещат длъжни освен на вас, само че и на всички останали – на съседа, на приятелите си, на колегата си, най-после на децата си.
Да бъдеш добър към другите, не значи да живееш за тях. Децата не се основават, с цел да има някой упора на старини. Помислете върху това идващия път, когато казвате на детето си „ В моята къща, ще се съблюдават моите правила! “. И не забравяйте, че тези деца, постоянно са тези възрастни, които заобикалят да посещават родителите си с години.
7. Никога не се срамувай от себе си
Често родителите прекрачват границата на възпитанието и основават лъжливото възприятие на детето си, че в случай че не е като другите, значи казусът е в него. Има хора, даже и на напреднала възраст, които не могат да избият това възприятие на неприемственост и постоянно не съумяват да развият капацитета си изцяло поради предубеждения, подбудени от детството.
Научете децата си, че без значение по какъв начин наподобяват, по какъв начин приказват, какво харесват или в кого се влюбват, те имат право да бъдат себе си и вие ще ги обичате, не макар, а тъкмо поради това.
8. Ще се тревожиш повече, в сравнение с си мислиш
На никой родител не му се желае да го споделя на детето си, само че животът е всичко друго, единствено не и „ цветя и рози “. И вероятността детето ви да се почувства изгубено не един път в живота е голяма. Вероятността да изпадне в меланхолия някой ден – също. Добре е след избрана възраст човек да бъде квалифициран, че ще има моменти, в които всичко, което прави, ще му се коства незадоволително. Важно е да знае, че без значение какво се случва, то е краткотрайно. Надеждата, че всичко – и положително, и неприятно, има своя край, е това, което в последна сметка ни избавя.
9. Научи се да живееш самичък със себе си
Човекът е „ обществено животно “ и като такова неизбежно цялостен живот ще бъде обкръжен от хора. Но индивидът също е и една безкрайна самотна галактика, която, в случай че не се научи да се подрежда и да живее в мир с всяка своя звезда, има огромна заплаха да се изгуби в себе си.
Научете децата си да остават сами от време на време, да се оправят с вътрешните си страхове сами, да лекуват сърцето и душата си… сами. Зависимостта от непрекъсната упора в живота им само ще ги нарани. Всички знаем, че хората си потеглят и ние би трябвало да умеем да се оправим с това. Защото, да се чувстваш уединен измежду цяла навалица от хора, е най-трагичната форма на самотност, която съществува и най-разпространената в наши дни.
10. Няма точна формула
Най-нестандартният съвет, който рядко родителите признават на децата си. Няма точна формула за това по какъв начин да живееш. Моралните полезности, публичните упования – всички тези правила, налагани ни цялостен живот от света към нас, могат да бъдат пътеводна звезда или камшик за цялостен живот.
Няма съответни препоръки по какъв начин да бъдеш идеалната щерка или наследник, по какъв начин да бъдеш съвършеният родител или най-успешният предприемач. Животът е прелестен, само че е изтъкан от наслади, преплетени с доста несгоди. И няма загадка рецепта по какъв начин всичко да бъде като в приказка.
Дори да даваш най-хубавото от себе си, сълзите, болката, разочарованията и несгодите не са изключени, само че това не би трябвало да те стопира. Защото, даже и да не знаеш задачата си на Земята, постоянно можеш да повярваш, че тя е просто да бъдеш благополучен. Както гласи остарялата френска поговорка, представена постоянно от Лев Толстой: „ Прави каквото би трябвало, пък да става каквото ще! „.
