Проф. Литвиненко: Най-голямата ни болка е недостигът на медицински сестри
Това, което липсва у нас, в медицината, е най-много междинният медицински личен състав - медицинските сестри, които освен в педиатрията, а въобще са на изгубване. Това сподели в изявление за БГНЕС ръководителят на Българска педиатрична асоциация проф. доктор Иван Литвиненко.
„ При нас работят прелестни сестри, само че на междинна възраст несъмнено над 55 – 60 години. Притеснителното е, че няма доста нови млади. Няма по какъв начин децата да бъдат обслужвани единствено от лекари, нали разбирате. Това е огромната болежка и някак си тук не намираме решение “, сподели още проф. Литвиненко.
Той изясни, че най-сериозният тласък е материалният. „ Всички младежи желаят да живеят както всички останали, а те, по този начин или другояче търпят ограничения, тъй като, знаете, нашата специалност е обвързвана с доста отговорности – и с нощни, с дневни, с празнични наряди, и на този декор, когато ти и не си задоволително оценен материално, това основава една болежка и те кара да търсиш друго решение, ние по този начин ги губим “, означи педиатърът.
Проф. доктор Литвиненко описа, че детската неврология е една от сложните специалности и по принцип неврологията е просвета, от която бягат доста хора. „ Мозъкът не е наличен, както други органи, за елементарно проучване и интерпретация, само че е доста разумно. В детска възраст какво е особеното – че това е един подрастващ организъм и в случай че един огромен човек може елементарно да се оплаче и да каже „ ето изтръпва ми едната половина “, има симптоматика и тогава човек елементарно се ориентира за диагнозата “, уточни той и акцентира, че при детската неврология основата е познаването на естественото развиване, физиологията на децата, усвояването на двигателни интензивности, различаването на необикновени положения, като да вземем за пример епилепсията, която е многолика.
Детският невролог изясни, че доста хора под епилепсия схващат единствено това, което виждат, или са чели най-много в Достоевски, тъй като той е от известните хора с епилепсия, които са създали страхотна кариера, само че има доста, доста други особености, и за всеки родител, доктор или общопрактикуващ педиатър, който вижда отклоняване в естественото развиване на детето, първият въпрос е дали въпреки всичко няма неврологична симптоматика. В такива случаи, съобщи проф. доктор Литвиненко, детето би трябвало да бъде ориентирано, с цел да може да му се сложи в точния момент диагноза.
„ В последните години нашата компетентност направи един огромен взрив и заболявания, които години наред бяха присъда за пациентите, за фамилиите и за наблюдаващия доктор също, в този момент получават опция за лекуване “, добави той и посочи, че те са нови, комплицирани, генетични и това доста обогати практиката и даде нови хоризонти и вероятности.
Сред най-честите детски неврологични болести е детската церебрална парализа. Тя най-често се демонстрира при деца, имали неблагополучието по време на бременността, по време на раждането или в първия месец от своето развиване. „ Това са едни остатъчни, непрогресиращи болести, за жалост. Обаче, от време на време тежки и комбинирани с други дефицити неврологични, те желаят доживотно лекуване. Това са едни хронични, страдащи деца, с които ние привикваме и те живеят с тях “, изясни проф. доктор Литвиненко.
„ Другата огромна група са невромускулните болести. За страдание, там имаме градация и в последна сметка това е и групата, в която се появяват на хоризонта благоприятни условия за терапия, за генна терапия, нещо, за което ние мечтаем от години, тъй като знаем за някои от тях от повече от 20-30 години, генният недостатък, и едвам в този момент науката стига до допустимо лекуване “, сподели още детският невролог. Той означи и огромната група на епилепсиите, тъй като в детска възраст те са към три пъти по-чести, в сравнение с при възрастните. „ Това са трите огромни групи, другите са по-редки и с не по този начин всеобщи болести “, заключи проф. доктор Литвиненко.
Цялото изявление може да видите
„ При нас работят прелестни сестри, само че на междинна възраст несъмнено над 55 – 60 години. Притеснителното е, че няма доста нови млади. Няма по какъв начин децата да бъдат обслужвани единствено от лекари, нали разбирате. Това е огромната болежка и някак си тук не намираме решение “, сподели още проф. Литвиненко.
Той изясни, че най-сериозният тласък е материалният. „ Всички младежи желаят да живеят както всички останали, а те, по този начин или другояче търпят ограничения, тъй като, знаете, нашата специалност е обвързвана с доста отговорности – и с нощни, с дневни, с празнични наряди, и на този декор, когато ти и не си задоволително оценен материално, това основава една болежка и те кара да търсиш друго решение, ние по този начин ги губим “, означи педиатърът.
Проф. доктор Литвиненко описа, че детската неврология е една от сложните специалности и по принцип неврологията е просвета, от която бягат доста хора. „ Мозъкът не е наличен, както други органи, за елементарно проучване и интерпретация, само че е доста разумно. В детска възраст какво е особеното – че това е един подрастващ организъм и в случай че един огромен човек може елементарно да се оплаче и да каже „ ето изтръпва ми едната половина “, има симптоматика и тогава човек елементарно се ориентира за диагнозата “, уточни той и акцентира, че при детската неврология основата е познаването на естественото развиване, физиологията на децата, усвояването на двигателни интензивности, различаването на необикновени положения, като да вземем за пример епилепсията, която е многолика.
Детският невролог изясни, че доста хора под епилепсия схващат единствено това, което виждат, или са чели най-много в Достоевски, тъй като той е от известните хора с епилепсия, които са създали страхотна кариера, само че има доста, доста други особености, и за всеки родител, доктор или общопрактикуващ педиатър, който вижда отклоняване в естественото развиване на детето, първият въпрос е дали въпреки всичко няма неврологична симптоматика. В такива случаи, съобщи проф. доктор Литвиненко, детето би трябвало да бъде ориентирано, с цел да може да му се сложи в точния момент диагноза.
„ В последните години нашата компетентност направи един огромен взрив и заболявания, които години наред бяха присъда за пациентите, за фамилиите и за наблюдаващия доктор също, в този момент получават опция за лекуване “, добави той и посочи, че те са нови, комплицирани, генетични и това доста обогати практиката и даде нови хоризонти и вероятности.
Сред най-честите детски неврологични болести е детската церебрална парализа. Тя най-често се демонстрира при деца, имали неблагополучието по време на бременността, по време на раждането или в първия месец от своето развиване. „ Това са едни остатъчни, непрогресиращи болести, за жалост. Обаче, от време на време тежки и комбинирани с други дефицити неврологични, те желаят доживотно лекуване. Това са едни хронични, страдащи деца, с които ние привикваме и те живеят с тях “, изясни проф. доктор Литвиненко.
„ Другата огромна група са невромускулните болести. За страдание, там имаме градация и в последна сметка това е и групата, в която се появяват на хоризонта благоприятни условия за терапия, за генна терапия, нещо, за което ние мечтаем от години, тъй като знаем за някои от тях от повече от 20-30 години, генният недостатък, и едвам в този момент науката стига до допустимо лекуване “, сподели още детският невролог. Той означи и огромната група на епилепсиите, тъй като в детска възраст те са към три пъти по-чести, в сравнение с при възрастните. „ Това са трите огромни групи, другите са по-редки и с не по този начин всеобщи болести “, заключи проф. доктор Литвиненко.
Цялото изявление може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ